DHTML Menu By Milonic JavaScript

Български » Единство на Църквата » Вик от Свещеното Сърце: Желанието на Христос за Единство »

Вик от Свещеното Сърце: Желанието на Христос за Единство

Скъпи поклонници,

Следва изказване на Васула по време на Поклонението, както беше дадено през май 2007 в х-л Адакуле в Турция. Моля, поделете си това изказване с всички читатели на ИвБЖ и с вашите приятели и клира на страната ви.

Това изказване беше отправено към аудиенция от 500 поклонници от 59 страни, където участвуваха архиепископи, девет епископа, един Кардинал и миряни от 18 християнски вероизповедания и други догми. Изказването беше последвано от дълготрайно ръкопляскане от всички присъствуващи. Реакцията на Васула при израза на тази дълбока признателност към лицето й, беше да се обърне към иконите на Христос и на Богородицата и показвайки ги да каже: “Благодарим на Христос и на Богородицата.”

Това изказване е силен пророчески зов към всички християни от всички вероизповедания. Подбужда съзнанията и изисква един отговор. Би трябвало да бъде разпространено навсякъде измежду читателите на ИвБЖ, и всички онези, които четат посланията на ИвБЖ трябва да дадат това изказване на клириците и на всички епископи.

Истинският в Бога Живот е зов за Единство – всички в ИвБЖ са отговорни за разпространението на книгата на ИвБЖ “Единството, Добродетел на Обичта”.

Нека прилагаме изказването на Васула от поклонението през 2007 заедно с тази книга. Ние, читателите на ИвБЖ трябва да се молим за разпространението на това послание и дори бързо, за да се отворят очите и сърцата да се променят.

Благодатите, които получихме от това поклонение трябва сега да се разцъфтят и да се разпрострат.

Отец Джон Абертон и отец Тони Саливан
15 юни 2007

Изказване на Васула относно посланията на единство в ИвБЖ на Вселенското Поклонение в Турция, 25 май 2007

 

Църквата е една и винаги е била една, но хората на Църквата са онези, които с раздорите помежду си, с предубежденията си, горделивостта и най-вече липсата на обич между тях, успяха да се разделят, и това всички го знаем!

Христос, обиден, казва в едно послание: "Царството Ми на земята е Моята Църква и Евхаристията е Животът на Църквата Ми, тази Църква, която Аз Cамият ви дадох; оставих ви с една Църква, но едва бях си тръгнал, едва бях обърнал гърба Си, за да отида при Отеца, и превърнахте Дома Ми в опустошение! изравнихте го със земята! а стадото Ми се скита наляво и надясно… колко още трябва да пия Чашата на вашето разделение? чаша на злочестина и опустошение!" (14 ноември 1991)

Тази мъка идваща от Христос, трябва да я вземем пред вид, и търсенето на пътища за помиряване и единство трябва да попие целия живот на Църквата и да стане наше предимство, за да стигнем целта, която е цел на Христос. Това е нещо, което дължим на Бога, наше задължение към Бога и е наша отговорност да съхраним достоверността на Църквата.

Но независимо от това в каква степен Църквата се старае да постигне целта си, доколкото отпразнуването на Великден не е единно и не се празнува съвместно, нашето разделение ще остане и няма да съществува никакъв напредък, защото Христос иска от тях години наред да обединят датата на Великден, обещавайки, че ако това стане, Той ще направи останалото, за да ни обедини и да ни отведе към пълно единство.

Иисус каза: “Ще останете верни на обичта ми, ако спазвате заповедите ми.” (Йн 15, 9-10) Ако ли не, Господ казва: “Ако някой не пребъде в Мен, бива изхвърлен навън, както пръчката и изсъхва. И събират пръчките, хвърлят ги в огъня и те изгарят.” (Йн 15, 6)

Явно е, че не взехме насериозно тези слова на Христос. Колко лъжлив и корумпиран може да бъде човек! Въпреки Евангелията, които ни зоват да останем съединени, въпреки подбудите на Духа, разделението ни си остава. Следователно, “Истинският в Бога Живот” не трябва да позволи на тази гангрена, която умъртвява дейността на Тялото да ни победи, а трябва, напротив, да се преборим с нея с връзки на обич. Ще трябва всички да се чувстваме отговорни, че оставихме тази болест да опустоши Мистичното Тяло на Христос, дори ако не е произлязла от нас, а от предците ни, поглъщайки по този начин единството на Църквата.

И Църквата, също, ще трябва смирено да отстъпи и да чуе виковете на всички миряни, които имат и те право да се изразяват и които отчаяно искат единството и съвместния потир. Без миряните, не съществува Църква... Ние, миряните, всички горещо желаем единството.

След като знаем, че Бог ненавижда разделението, което е грешка и скандал, защо тогава известни хора на Църквата, целесъобразно, продължават да обиждат Христос, настоявайки да поддържат живо това разделение?

Да живее човек Единството с обич и смиреност, не е нещо свързано със сантименталности или експлоатация на вярата и Истината, а с провъзгласяването на Истината съществуваща в Писанията и със съживяването на всяка дума от Евангелието. Не трябва да оставаме мъртви за Божието Слово.

Християните, оставайки разделени, не живеят Истината, независимо от това колко достоверни и добродетелни искат да изглеждат в очите на хората, и независимо от това колко “Радвай се, Мария” и колко молитви отправят. Липсата им на обич и липсата им на смиреност е толкова отличителен знак, че всички го забелязваме.

В продължение на векове, християните са разделени, някои признават греха си, други, с траурен вид, признават, че нямат силата да участват в Божията Евхаристия. Какво е това, което ги въздържа: това, което ги въздържа е фактът, че не могат да се помирят и да простят, защото, и отново, липсва обичта и смиреността. Доколкото сърцата им не пламтят от обичта на Христос и от пламъка на Светия Дух, ще останат безучастни и неподвижни, както сухите кокали от видението на Йезекиил.

Липсва обичта! Обичта е коренът и основата на единството, както каза Христос в началото на Своите послания. Освен това, ако Църквата не живее все още в пълно причастие, то е защото, каквото и да бъде изразявано, обсъждано или обяснявано, се извършва без обич. Това разделение е насочено срещу Христос. Всички онези, които назовават себе си християни и остават разделени, са нарушили заповедта на Иисус Христос, който каза: “Обичайте се един другиго.” Нека го признаем, християните, които не обичат и живеят, хвалейки се само за себе си, няма никога да се помирят, защото не са стигнали все още във всичко до Христос.

Христос, на Тайната Вечеря, благослови и вдигна хляба, казвайки на учениците Си: "Вземете, яжте: това е Моето Тяло." След това, взе чашата и благодари, даде им и каза: "Пийте от нея  всички, защото това е Моята Кръв, Кръвта на Завета,  която се пролива за мнозина, за опрощаване на грехове..."

Тази е заповедта на Христос и трябва всички да се стараем да й се подчиним. Как можем да казваме, че живеем съединени с Христос, когато не сме в мир и не сме се помирили един с другиго? Мислят ли въобще хората на Църквата, че живеят всекидневно греха на разделението си? Следователно, ако го знаят, пастирите би трябвало да изберат.

Тук, съществуват два избора. Първият избор е на Бога и идва от Бога, и е: да живеем в обич, мир, смиреност, помирение и единство. Вторият избор е на Дявола и идва от него, и е: омраза, война, високомерие, непростимост, егоизъм и разделение. Не е толкова трудно да изберем. Когато обаче изберем и застанем на страната на Бога, но не действаме според това, ще бъдем счетени за отговорни и ще платим всички за всяка високомерна позиция, всяка горделивост, всяко предразсъдие, за всяка злопаметност, липса на обич, студенина и за всяка дума произнесена един срещу друг, за егоизма си и т.н., защото нарушихме Заповедите на Иисус. Много просто е.

Когато дойде Съдният Ден, не можем да кажем на Бога, че не е показал в дните ни Своето Милосърдие и че не ни е оповестил Своя план, нито можем да твърдим, че не сме чули зова Му или не сме Го разбрали от Писанията. Зная, както и вие, че знаменията на Времената ни зоват всички към Единство. Как е възможно някои да не могат да разпознаят Знаменията на Времената. Как можем да отхвърляме тези знамения изпратени от Светия Дух, но ето че някои могат, защото са загубили чувството на свхръхестественото и вярват единствено в натурализма и това е сериозен грях.

Тези безплодни действия противоречат на това, което Христос поиска от Отеца в молитвата Си, когато каза: “Да бъдат всички един, както ти, Отецо, си съединен с мен и аз с теб, да бъдат и те съединени с нас, и така хората ще повярват, че ти си ме изпратил.” (Йн 17:21) И още повече, когато не вършим нищо, за да донесем единството в Църквата, а оставаме мълчаливи, като гробове в безкрайно гробище.

Ако някой ви каже, че действате погрешно като живеете едно духовно единство или участвате в общия потир, ще трябва да попитате тези хора:

“Защо поставяте на изпитание Бога, налагайки на пастирите да останат разделени? Ако ме питате за моето действие на помирение и обич, трябва да знаете, че следвам единствено заповедта на Христос. Какво тогава е по-добре за вас, да следвам заповедта на Иисус Христос или да я нарушавам? Грях ли е да обичаме и да се помиряваме един с друг? Не, явно е, че не. Грях е по-скоро нарушението и отхвърлянето на Заповедта на Господа и на зова за единство. Грехът на разделението ви е похабил част от Църквата, и го знаете това. Как може тогава да бъде разпознато Тялото на Христос, ако останем разделени? Как може светът да повярва, че Отецът е изпратил Христос? Аз избрах да не съм като тези гробове, които приличат на мъртва материя, които са разпилени и разчленени от своето аз и от духа на високомерие и предразсъдък, но, напротив, ще се вслушам в нашия Господ и ще остана съединен с Него, защото различих с помощта на Светия Дух, знаменията на Времената, които ни зоват към единство и да участваме в същия Потир и в същия Хляб около една Дарохранителница. Искам да бъда съвършения образ на Единството, което привлича радушно всеки един от нас да живее “Истински в Бога Живот” и да остане обединен със Святата Троица.”

И тогава ще видите, приятели мои, когато бъдат изречени тези слова, реакцията на онези, които възпрепятстват единството. Тяхната реакция ще бъде същата като тази на първенците, на презвитерите и на секретарите, на първосвещеника Ана, на Каяфа, на Йоан, на Александър и на всички онези, които идват от архиератично семейство, които бяха преследвали Петър и Йоан, и да казват помежду си: “За да не се разпространи повече между народа, да ги заплашим да не говорят вече за името на Христос на никого.” (Деяния 4,17)

Днес, нашият отговор трябва да е същият като този на Петър и Йоан, които казаха: “Съдете дали е справедливо пред Бога вас да слушаме повече или Бога, защото ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.” (Деяния 4,19) И в един друг случай, Петър с другите апостоли каза на първосвещеника: “Трябва повече да се покоряваме на Бога, а не на хората.” (Деяния 5:29)

Попитайте ги също: “Кой от нас двамата е в грях? Този, който се е помирил с братята си и си поделя същия Потир и същия Хляб, и спазва Заповедите на Христос, или онзи, който не се е помирил и поддържа живо разделението, хвърляйки отрова срещу своя брат и заставайки на страната на Разделението? Христос е Бог на Разделението или на Единството? Вярвам, че съм на правилната страна, защото избрах помирението, това, което ни проповядва Евангелието. Не съм уверен, че прегрешавам или че нарушавам или че вредя на Мистичното Тяло на Христос, или че проповядвам вредни привички на вярващите. Напротив, помирен съм с братята си в смиреност и обич, живеейки духовното единство, за което векове наред ни моли нашият Господ.” Това трябва да им кажете.

Господ каза в едно послание: "повиши глас в Дома Ми и попитай Моите пастири: “съществува ли някой, който да е готов да работи с усърдие и обич за преустрояването на този разклатен Дом? съществува ли някой, който да желае да защити този Дом? съществува ли някой, който да проумява какво казвам сега? съществува ли някой в Дома на Господа, който да е разположен да разпростре Царството на Бога?” (20 октомври 1998)

Нека поискаме от Господа да ни изпрати Светия Си Дух, който е Изворът на Християнското Единство да осветли онези, които предявяват възражения в хода към Единството.

Нека поискаме също така от Светия Дух да ни даде дух на смелост, за да можем да продължим с готовност и усърдие да вършим според Божията Воля и никога да не се обезсърчаваме или да се уморяваме, ако се случи да бъде извършено срещу нас някое недостойно деяние от онези, които не обръщат внимание на зова на Светия Дух: да сме един. Христос казва в едно послание: “бих могъл да кажа само една дума на съборите им и с тази единствена дума да обединя Църквата Си; но Славата на Небето ще Ми бъде дадена от Бедността, Нищетата и от тези, които те наричат достойни за пренебрежение;” (13 октомври 1991)

И така, тук вземам, заедно с всички читатели, които размислят върху “Истинския в Бога Живот” позицията на Бедността, Нищетата, тоест на онези, които биват считани за недостойни от мъдреците и многоучените, и искам от дейците на Църквата да спрат разприте помежду си, за Обичта на Христос, както и неискреността и безразличието им към единството, и да позволят на Светия Дух да ги упъти, отдавайки внимание на стенанията на Духа, който иска от нас, нарежда ни да се обединим около една Дарохранителница, да си поделим същия Потир и същия хляб, и заедно да провъзгласим в единодушие, че съществува един Господ, една вяра, едно кръщение и един Бог, който е Отец на всички, който господства над всички, действа във всички и обитава във всички.

Снемете и отпечатайте изказването, избирайки един от следните езици (RTF format):

Английски   Френски   Немски   Португалски   Испански   Италиански


Вижте видеото от изказването на Васула: ТУК

 
Единство на Църквата
Вик от Свещеното Сърце: Желанието на Христос за Единство
Единство в Сърцето
Датите на Великден
Пример на Единство на Изток
Вселенство и Духовност
Папата и Патриархът Теоктист
Духовно Ехо на Единство

Вик от Свещеното Сърце: Желанието на Христос за Единство
Васула говори на 500 поклонници, между които са архиепископи, епископи, един кардинал и клирици с Вселенски дух и миряни от всякакъв вид вероизповедание, относно посланията за единство в ИвБЖ, на Вселенското Поклонение в Турция, на 25 май 2007
 

Единство в Сърцето
Васула ни дава мощното си изказване на Поклонението в Светите Места през 1998 г.
 

Датите на Великден
Иисус ни зове да обединим датите на Великден
 

Пример на Единство на Изток
Монсеньор Исидор Батика споделя с поклонниците на ИвБЖ един насърчителен, истински пример на единство осъществен в Сирия
 

Вселенство и Духовност
Вселенско изказване от Васула в Международния Център Света Бригита във Фарфа
 

Папата и Патриархът Теоктист
Васула става свидетел на тази важна среща между Папа Йоан Павел II и Патриарха на Румъния Теоктист
 

Духовно Ехо на Единство
Изказване на Васула Риден на Вселенската Конференция на Световния Съвет на Църквите
 

"Единството, Благодетел на Обичта"
Тази книга съдържаща откъси от Посланията ни разкрива какво ни казва Бог днес, че единството между Християните е от съществено значение, за да донесе мир, обич и помирение в света.

Гласувайте за Отпразнуването на Великден от всички в една дата
OneDate.org - Гласувайте за Отпразнуването на Великден от всички в една дата

 
 
ПОСЛАНИЕ ЗА ДЕНЯ:

Харесват Ми Малките Неща
 
ПРЕДИШНА ПРОГРАМА:

Цялата Земя Ще Страда, Освен Ако Чуя Истински Вик На Покаяние
 
 
 



Бързо Търсене

© Васула Васула Риден 1986 Всички Права Запазени
X
Enter search words below and click the 'Search' button. Words must be separated by a space only.
 

EXAMPLE: "Jesus Christ" AND saviour
 
 
OR, enter date to go directly to a Message