DHTML Menu By Milonic JavaScript

Български » Духовност » Изказвания » Васула в Льо Ман, Франция 1999 г. »

Васула в Льо Ман, Франция 1999 г.

В събота, 16 октомври 1999, Васула се намираше в Льо Ман, Франция. Тази дата беше провиденческа: беше празничната литургия за Света Маргарита Мария Алакок (Леровр, 1647 г. – Паре-льо-Мониал, 1690 г.); както и годишнината от папския избор на Папа Йоан-Павел II. Така, на този ден, Свещеното Сърце на Иисус обединяваше по някакъв начин две Свои пратенички: Света Маргарита Мария и Васула.

Дошли от цяла Франция и дори от много далечни страни – Бенин, Того, Антилските острови, Мадагаскар, Виетнам, Реюнион – 1400 души изпълваха от 14:30 часа Конгресния Център. След топлото посрещане, Андре Руел даде словото на отец Теофил, който поздрави в началото на малгашки хората дошли от Мадагаскар, след това ни говори за актуалното пророчество. Думата беше дадена след това на Васула, която говори на френски и ето нейното свидетелство:

Тази вечер избрах посланията отнасящи се до Сърцето на Иисус, тъй като ще говоря за Свещеното Сърце. Избрах това, което представлява Свещеното Сърце, посланията описващи какво представлява Сърцето на Бога. Както вече знаят читателите на Истинския в Бога Живот, тези послания покриват много теми; не е само въведението или представянето на Свещеното Сърце.

Съществуват други послания – бих казала цели страници – които ни учат за Светия Дух, третото божествено Лице на Светата Троица. Това е така, защото не познаваме добре Светия Дух; знаем за Него много малко. Затова, Иисус ни да дава уроци; дори говори самият Свети Дух. Съществуват хора (и това са хора, които следват Църквата и ходят редовно на църква), които ме питат понякога “но Светият Дух, лице ли е или символ, или гълъб? Какво е?” 

Господ ни познава, и понастоящем живеем в това голямо отстъпничество (и не трябва да се учудваме, че съществуват отрицателни реакции); и както казва Иисус в много послания: "Eклезия ще се съживи"Еклезия е гръцка дума и означава “Църква”; това дава голяма надежда за това, че Еклезия – Църквата – ще се съживи. В самото начало, Господ ми поиска неща, които ми изглеждаха планини изправени пред мен, защото – за тези, които не ме познават – не практикувах религията, никога не съм учила катехизъм, не знаех нищо. Всички учения намиращи се в Истинския в Бога Живот ми бяха даден в мен, от Гласа на Бога, във вътрешен говор или понякога, по-късно, получих светлини излъчени в интелекта ми: мисълта на Бога, това, което Той искаше да напиша, без преизнесени слова; но аз разбирах какво искаше да каже, и пишех.

Но бих искала първо да ви кажа какво стана наскоро при моите пътувания. Преди два месеца бях поканена в Япония. Не беше първият път, когато отивах в Япония; това беше третият път; но учудващото и различното от другите покани беше, че този път поканата идваше от Хирошима – там, където избухна атомната бомба – и произхождаше от будисти монаси, които желаеха да чуят свидетелството на една християнка. Желаеха да узнаят повече неща за Иисус и Мария. Бях изненадана от тази покава, но си помислих, че желаеха да узнаят повече за Мира, Единството на Бога, който ни зове сега. Отидох в Хирошима, имаше много католици християни, беше дори един епископ, и трима будисти монаси, игуменът на които, нарича се бонз, ме приветства, както и много будисти миряни. Не знаех, че японците будисти монаси могат да се женят; казаха ми, че техните съпруги четят Истинския в Бога Живот. В хотела, в стаята ми, отворих малка книжка на Истинския в Бога Живот и попаднах на тези слова:

Дори чуждите, дори те чуха Гласа Ми и проумяха Словата Ми; (20 септември 1989)

В Истинския в Бога Живот, Господ ни дава много пророчества, всъщност Господ казва неща, които не разбираме веднага, и които по-късно, прочитайки отново – с всичко, което стана през тези почти четиринадесет години – виждаме, че всичко, което Той каза се осъществи. Накара ме да разбера, че хората, които никога не са знаели за Христос, които не са следователно Християни, ще пожелаят, в нашите времена, да чуят Словото Му. И там, кой действа? Това е Светият Дух. Светият Дух е, който работи понастоящем, и говорим за Нова Петдесетница, за Втора Петдесетница. 

Не чакайте деня на тази Нова Петдесетница, защото вече е започнала. Бог говори на много висок глас с много силни символи. Дори в Светото Писание, когато има изрази като “звездите ще паднат на земята” и т.н., това са изрази на Бога. Разбрах, че изразите на Бога не се осъществяват материално; тоест, че пророчеството може да стане пред вас, без да го забележите, защото това, което става е почти естествено. Например, Господ говори за тази Втора Петдесетница и за новата ера, която ще бъде изпълнена със Свети Дух, и че ще има пречистващ огън. Не разбирах напълно по какъв начин това ще стане. Ще бъде ден на Втора Петдесетница, където всички, едновременно, ще говорят езици и ще пророкуват? Всъщност, какво представлява тази Втора Петдесетница, за чието идване дори Папа Йоан ХХIII беше се молил много, за обновлението на Църквата?

В крайна сметка – само, когато Бог го поиска – в момента, когато свидетелствах на френски пред телевизионна камера, внезапно, ми беше дадена светлина да проумея какво представлява Втората Петдесетница. Когато това произхожда от Бога, искам да скоча от радост, толкова е прекрасно. Чувствам тази радост: това е. Не съм аз, която открива, Бог е, който ми разкрива нещата. Тогава, разбрах, че Втората Петдесетница вече е започнала, от няколко години насам. Втората Петдесетница е индивидуална. Например, един човек е мъртъв духовно в продължение на години; вие смятате, че е безнадеждно, че няма никога да намери Бога и че въобще не се интересува от духовното; изведнъж, какво става? Светият Дух е: човекът чува или прочита една фраза; Светият Дух е, който го повдига и го възражда духовно.

Как виждаме разликата между един човек, който практикува религията, винаги е живял според нея и е верен, и този човек, който е съживен от Светия Дух? Тя се намира в това, че съживените в дните ни хора, са изпълнени с буйния Огън на Светия Дух. Те стават свидетели и са усърдни за Бога; те постоянно свидетелстват и поставят Бога преди всичко друго. Сякаш са нови хора и този Огън остава постоянно, тоест намира се в тях, буен, и те са свидетели и стават апостоли на последните времена. Тъй като пътувам много, виждам навсякъде този плам. Когато човек открива Бога, това е Новата Петдесетница, това е Втората Петдесетница, индивидуална, във всеки един.

И това се размножава, и ето стига сега до будистите. В Бангладеш, където бях отишла наскоро, присъстваха 5000 души на срещата, от които повече от половината бяха Мюсюлмани. Изслушаха това божествено Послание, зов за Обич, зов за Единство, зов за Помирение. Това е най-силният зов в Истинския в Бога Живот: Помирението. Без помирение, не съществува единство, и това показва, че липсва обичта. Но Бог, тъй като е милосърден, ни казва посредством посланията на Истинския в Бога Живот, как да направим първите стъпки, за да постигнем това помирение. Това става чрез покаянието, защото, когато се покайваме, плодът на покаянието е обичта, и тогава чрез обичта, можем всичко да направим, да се помирим; и знаем добре, че докато хората са разделени, това не е според мисълта на Бог, това е противно на мисълта на Бога; това е дяволът, разделителят, който ни държи разделени.

Реакцията на будистите беше изключителна. Говорих за Светата Дева, също така за посланията на Светата Дева. Говорих за Иисус, за Неговата Обич. Говорих за Светата Троица. Казах всичко, както трябваше да кажа и и зачаках реакцията им. Тогава бонзът дойде при мен и това, което ми каза, ще се помести в следващия информационен бюлетин на Истинския в Бога Живот. Будистите вече правят крачка към християнството, за да открият Троицата; следователно този път това беше триумф за Иисус в Япония, защото ако те вече приемат посланията на Истинския в Бога Живот, приемат троичната духовност, съществува голяма надежда за Япония, и всеки път, когато ходя в Япония, намирам хора готови да бъдат кръстени. Те бяха езичници, дори не будисти, и ето че стават християни. Извършват се непрекъснато промени към християнството в Япония и това е благодарение на Светия Дух.

Бих искала също така да ви кажа няколко думи за етапите на Истинския в Бога Живот. Това е призив за помирение, за единство, да се помирим в семейството, в нациите и също така в Църквата, Единството, към което зове Христос: да обединим Църквата Му. Но Истинският в Бога Живот е също така учение за Светия Дух и отровение за Сърцето на Мария, тоест коя е Богородицата, какво представлява Сърцето на Мария... става въпрос за цяло учение за Мария. В Истинския в Бога Живот има също така сериозни послания, дори тъжни, за състоянието, в което се намира понастоящем Църквата. Но когато говори Бог – трябва винаги да го знаем това – когато Бог говори, той казва нещата, укорявайки ни (защото можем да кажем, че не сме съвършени), но тъй като е Отец, укорява с обич и когато Бог говори, винаги приключва с тон на надежда. Няма никога да ни повали. Няма никога да ни доведе в състояние на отчаяние. Затова Бог ни казва всичко това, което е сериозно, но накрая казва неща, които ни въздигат, обнадеждяват. Бог повдига душата, никога не я смазва и по това можем да разпознаем Бога, Неговата Обич, Неговата Възвишена Обич. Ако се намесва, не е за моя личен интерес, а за интереса на Църквата, на целия свят. Ние сме Църквата и Бог говори в полза на Църквата.

Бих искала сега да кажем една молитва, преди да ви дам няколко откъса от Божествения Призив, който наричам Венчален Призив, защото Сърцето на Бога е брачната стая, която трябва да достигнем и в която да проникнем.

В името на Отеца и на Сина и на Светия Дух. Амин.

"B голямата Си благосклонност, Любовнико на цялото човечество, Ти ни пя, за да ни възрадваш; като жених подготвящ пиршество за своята невеста, Ти подготви за всички нас царско пиршество, за да можем всички да празнуваме в щедростта на дома Tи;даваш ни да пием от реките Си с удоволствие;

да, защото с Теб, Господи мой, е изворът на Живота, чрез Твоята Светлина виждаме Светлината; както кошутата търси бликаща вода, така душата ми се топи за Теб, Боже мой; душата ми жадува за Бога, Бога на Живота, Бога на Надеждата; Бога на Утехата;

Нека сега душата ни да се наслади на Твоята сладост, за това, че ни обучи, обръщайки се към нас по най-благия начин. Амин." (22 юни 1998)

Когато бях в Япония, в Токио, в Университета София, имаше един преподавател, свещеник йезуит, отец Валера. Той е богослов на високо ниво и понякога, когато говори, не разбирам нищо. Това е език, който ме надвишава, вероятно малко технически, и който се затруднявам да разбера и му искам да ми обясни по-просто това, което иска да каже; тогава, той го повтаря. Веднъж ми каза, че е невероятно това, което беше открил в Истинския в Бога Живот. Попитах го какво беше открил. Той отговори: “Лекцио Дивина, което бяхме загубили.” Тогава го попитах: “Какво означава Лекцио Дивина?” Каза ми, че навремето католическата Църква се учеше да проумява Библията не като прочита един откъс и анализира това, което е било прочетено, а вземайки различни откъси и поставяйки ги заедно, за да бъде дадено обяснението.

Можете да прочетете в Истинския в Бога Живот, Иисус ни учи например относно отстъпничеството. Хората ме питат как получавам посланията. Иисус иска да имам винаги до себе си Библията, защото ми дава пасажи за обяснение и понякога за препис в Истинския в Бога Живот, обяснявайки ми същите тези пасажи. Тогава всичко става толкова бързо; не ми казва например: “отвори Библията на глава Йезекиил 28:1”. Не, не губи времето Си по този начин. Казва ми: "отвори Библията." Тогава, със сляпо доверие отварям Библията наслуки и Той казва: "пиши." Така, намирам се точно там, където трябваше да се отвори Библията. Всичко става бързо и аз пиша. Той ми казва: "спри сега; сега Аз ще диктувам" и диктува. След това внезапно, Той казва: "спри; отвори Библията." Отварям Библията независимо къде и Той казва: "пиши." И всичко става с изключителна бързина.

Не ми казва: "отвори Библията, ще ти обясня." “отвори” Например за отстъпничеството, Той ми каза: "отвори." Попаднах на книгата на Даниил; написах този пасаж. Той ми каза: "отвори отново Библията." Попаднах на Йезекиил 28, който също разкрива отстъпничеството, бунтовника, духа на бунта"отвори отново Библията." Отворих Библията и попаднах на 2о Солунци 2, където Св. Павел говори и той за отстъпничеството, и за бунтовника, и за бунтовния дух. И отново: "отвори Библията." Отворих Библията и попаднах на Откровението, и т.н.

Така става в Истинския в Бога Живот. Когато виждате библейски пасажи, да знаете, че е станало по подобен начин. Той ми каза: "отвори, там е; постави всичко това заедно, има смисъл." Отец Валера ми каза, че това се нарича “Лекцио Дивина”.

И също така, например, за Двамата Свидетели, Двете Сърца, които свидетелстват. Двете Сърца, това са Иисус и Мария, Двете Сърца, които ще възтържествуват накрая на времената; ще възтържествуват, защото Иисус ще възтържествува. Понякога хората питат: “Но кога, кога?” Когато виждаме всичко това, което става, казваме: “Но Иисус, това ли е Твоето време сега? Защото Ти ми казваше, че беше моето време; моето време е кратко, докато Твоето е хиляда години. Започва да се превръща в Твое време.” Триумфът наближава. Битката е голяма, защото Сатаната не я изоставя и иска непрекъснато да заблуждава хората. Иска винаги да ги държи разделени.

Но относно Двете Сърца, веднъж Господ ми каза: "отвори Библията." Попадам на Откровението 11, Двамата Свидетели. Беше в навечерията на Бъдни вечер и Той каза: “Това е подарък за вас.” Описа ни как става това. Описа какво показва този пасаж: двамата свидетели това са Двете Сърца на Иисус и на Мария, защото днес те пророкуват. Мария се появява навсякъде, както и Иисус. Това е свидетелство и Те използват инструменти, за да предадат Словото Му; това е Тяхното свидетелство, което много се преследва, и това го знае целият свят. биват преследвани, защото светът е станал толкова рационален, че не вярва вече в божественото, не вярва вече в чудесата, не вярва, че Бог е жив, че може да говори.

Когато Иисус ми обясни Откровението 11, Той ми каза: “отвори също така Захария 4:4”. Двата маслинови клона, двата светилника светещи в тъмното, те също вървят заедно, за да бъде разбран този пасаж. Нека никой да не казва: “Двете Сърца не са в Библията.” Не можем вече да разберем Библията, затова Иисус ни показва, че ако поставим даден пасаж към друг такъв пасаж, там вече е говорил за Двете Сърца. 

Нашият Господ ми каза веднъж: желая да свидетелсвуваш за Святостта Ми и за Божествената Ми Сладост, бъди като звучна книга, книга написана от Троичния Бог; (25 септември 1997)

За съжаление, особено в моята православна Църква, ние сме загубили чувството за благостта на Бога. Направихме един Бог единствено Съдник, строг, и осъждащ. Но това със сигурност се дължи на сърцето на човека, което е станало такова, затова гледа на своя Бог по този начин. Загубихме чувството за тази благост на Бога. Така, тъй като ми казва да свидетелствам за Неговата благост, днес ще свидетелствам за благостта на Божието Сърце.

Така, сега ще се затворим в Сърцето на нашия Спасител и ще се опитаме да проумеем Невидимия Бог, с простота и чистота в сърцето. Нека се опитаме да проумеем изобилната Му Обич в божествения съюз и в интимността, която Неговото Величие благоволи да ни предостави, изоставяйки се изцяло на Него. Нека се опитаме да разберем какво иска да каже, когато говори за Своята Благост. Нашият Бог казва в това послание (и давам само един откъс, тъй като в единадесетия том, е само той), казва това:

“плътта и кръвта винаги ще таят злото и ще се радват на своите злодеяния; същите тези души не говорят за Моята сладост, нито за Моята Божественост, защото умовете им не знаят как да отдели Божествената Ми сладост от желанията на тяхната плът и кръв; не, не виждат, че съществува разлика; когато говоря, гълъбице Моя, с Устните Ми овлажнени с благодат, святост и сладост, те не разбират казаното от Мен и не могат да проумеят чистотата Ми в Моето Величие; те са толкова коравосърдечни, че за тях е невъзможно да проумеят блясъка и Божествеността на Моето Сърце; затова тези сърца са лишени от Светлината Ми, и в тленното си тяло и мисли Ме обвиняват, казвайки, че Словата Ми са преувеличени и сантиментални; те са онези, за които казвам: “чужди са Ми и не Ме познават…” (25 септември 1997)

 

“запишете в сърцeтo си, всички вие, тази основна истина: “Господ Бог познава Своите и им позволява да дойдат при Него;” те са предопределени да достигнат съвършенството в божествения и задушевен съюз с Нас; те cа призовани да се преобразят в Нас и да бъдат един с Нас; старото им аз ще престане да съществува, а по един неизразим начин, какъвто винаги давах на Своите светии, ще ги обожествя в Нашия съюз; чрез Мен, обожествявам всички онези, с които съм обединен и те не говорят вече със своя ум, а по начина, по който Аз бих говорил; не гледат вече със своите очи, а по начина, по който Аз бих видял нещата; действията им ще бъдат Мои действия;” (22 юни 1998)

За да стигнем това съвършенство, което Бог иска от нас, трябва да направим известни стъпки, и те се намират в Истинския в Бога Живот. Първият зов на Бога Отец не беше: “Васула, Аз съм Бог Отец; ела, ще ти дам послания; пиши”, и след това Бог започна да ми дава послания. Не, съвсем не беше така; всичко стана постепенно, с множество стъпки. Бог не искаше да тръгна по света – защото ме изпраща в света – да провъзглася Словото Му, без да съм Го обикнала по начина, по който Той желае да Го обичаме. Не можем да служим на Бога и да Го прославяме, без да Го обичаме. Трябва да Го обичаме, трябва да знаем как да Го обичаме.

Като баща, Той наистина ми говори с нежност и ми каза: “Обичай Ме; но, за да Ме обичаш, трябва да се приближиш до Мен; не трябва да се намираш толкова далеч; искам да станеш задушевна с Мен.” Но аз не се осмелявах, докато с моя ангел пазител се осмелявах; говорех му много просто, като на приятел, бях задушевна с моя ангел пазител. Но когато Бог говореше, тогава ставах като ученичка, когато директорът влиза в класната стая, застанала неподвижна на мястото си, изпъната и напрегната. Не проумявах тази задушевност, която Бог искаше. Това е валидно и за вас, не е само за мен. Не иска да сме напрегнати пред Него, а да сме прости в сърцето, чисти в сърцето, да нямаме злонамерени мисли, мнителни. Товава, Той каза: “ела при Мен”, но аз не можех. Накрая, ето какво направи Иисус: беше в началото, когато разговарях със своя ангел; бях отпусната; ангелът ми говореше и аз му отговарях; след това, внезапно, не знаех, че Иисус беше заел мястото на моя ангел, без да го забележа, и бях продължила да съм задушевна, непосредствена. След това, той промени гласа си, начина си да говори; не говореше вече като ангел, говореше с властност. Чувствувах, че беше Той, който водеше, и казваше: “Аз съм, който го дава това, Аз съм.” След това казах на ангела си: “Кой си ти, който даваш и даваш по този начин? Не е това твоето място, не си ти, а Бог, който го прави.” Тогава, накрая, Той призна, казвайки: "Аз съм, Иисус;" беше взел мястото на ангела. Каза ми: “виждаш ли колко задушевна и проста беше с Мен, а не напрегната; искам да продължиш така.” Оттогава започнах да съм по-отпусната и по-непосредствена с Иисус, и това го иска от всеки един от нас. Но пък, иска напълно да се предадем.

Готови ли сме да се решим за Бога? Ако сме готови и желаем истински да се променим вътрешно, дали сме постоянни? Това е най-трудното: да сме постоянни в духовния живот, да не изпадаме в изкушения, да сме винаги постоянни и да поставяме Бога над всичко.

Тогава, Бог ще даде тласък на вашите интереси. Не си мислете, че, давайки малко повече време за Бога, всичко в семейния живот ще се претъркули; съвсем не: Той ще се погрижи за него. И това го виждам всеки ден в моето семейство, и мога да свидетелствам, че наистина е така, когато работя за Бога – и го правя с цялото си сърце – така че всеки да узнае кой е истинският Бог, Бог на благост, Бог на радост, предоставящ ни радост, прекрасен Бог, ето защо желая да оповестя това Послание на хората. А междувременно, Господ се грижи за семейството ми. Как? Стимулира духовно моите деца, които сега са напуснали дома: пораснаха.

Ще кажете: “но какво казва мъжът ви с всичките ви пътувания?” Господ взе и това в Ръцете Си: понастоящем, мъжът ми пътува повече от мен. Ще замина през ноември за Индия, за втори път, ще свидетелствувам навсякъде. Ще бъде трудна обиколка, но постижима, когато Бог ни дава сила. Помислих си: “за почти близо месец ще отсъствувам от къщи; какво ще каже мъжът ми?” Макар че почти никога не бях отсъствала в продължение на месец, мъжът ми ме попита: “какво ще правиш през ноември?” Отговорих, че ми предстои дълго пътуване и той отговори: “и на мен също”. За колко време? Три седмици също. Заминава два дена след мен. Ще се приберем по същото време.

Съвсем сериозно ви казвам, че Бог обръща внимание на вашите интереси, когато работите за Бога и се жертвувате за Бога. И ако сте готови да се решите за Бога, ще получите наистина тази уникална радост, която никой не може да ви даде. Ще я почувствате в сърцето си. Ще си помислите: “да, Васула, за теб е лесно, защото чуваш Господа с особена харизма, но ние?” Зная обаче, че вие също можете да получите радост, каквато не сте имали преди, и тази радост може да трае понякога няколко секунди; идва, след това отминава. Това е Присъствието на Бога, което ви напомня в сърцето ви: “Аз съм тук”, и ви дава тази радост.

Ако наистина искаме да растем духовно и да следваме Иисус, който е Пътят, за да се обединим с Него, трябва да знаем, че колкото се заличаваме за Бога, толкова по-пълно ще се обединим с Бога, и по-големи ще бъдат Делата Му в нас. Той може да работи, ако Му дадете свободата; но ако го блокирате, то е като че ли Му връзвате Ръцете.

Какво означава “да се заличим” и какво означава “да умрем в себе си”? От какво трябва да се отречем? Изисква се пълно откъсване; за да стане това, трябва да се отворим на благодатта и да умрем непосредствено за своята воля и за всички свои страсти, които ни държат затворници на този свят. Ето какво каза Бог в едно послание:

“остави Ме свободен да унищожа всички нечистотии и несъвършенства, които Ми се противопоставят; (...) за да те подготвя за този съвършен съюз, Ми е необходимо да те пречистя и да украся душата ти; (...) позволи на Духа Ми да се увеличи в теб и на Божествения Ми Огън да бучи в душата ти; ще се стопиш под въздействието на Божествения Ми Огън; (...) всяка малка нечистотия ще бъде обсаждана от Чистотата Ми и премахвана, и Светлината Ми ще продължи да блести вътре в теб, и Духът Ми ще се излива в духа ти като река;” (20 януари 1992)

Тук Бог говори за нечистотиите и несъвършенствата, които имамe в нас. Тези две неща вече са препятствия за Божествената Мъдрост, която иска да потече в нас като река, за да ни даде щастие. Но в общи линии душата е неспособна да получи Божествената Мъдрост. Така, когато Бог казва в посланието Си, че за да се подготвите за съвършения съюз, трябва да разбиете всички ваши несъвършенства и нечистотии, в този само акт душата ще премине през огън и през ужасно болезнени въздействия. Това е пречистването. Когато мине през това пречистване, човек става прозрачен.

В началото на този божествен призив, когато това се случи с мен – и не мога да каже, че преминах през едно само пречистване, а през много пречиствания в различно време, и това беше ужасно болезнено – почувствах душата си да гори и да бушува; в голямото си страдание, попитах: “Иисус, какво направи!” и Той ми отговори спокойно и мирно: "Просто взех сърцето ти..." Това ми беше казано като нещо много естествено. 

Имаме в себе си цели блокове, твърди като скали, които затварят входа за божествения поток на Светия Дух. Водата на Светия Дух не спира своите божествение деяния в нас, а продължава да бучи в нас и буйно да се блъска срещу тези скали отстояващи на прохода й, и там чувстваме тази битка в нас, това пречистване. Душата усеща тези удрящи въздействия и знае, че преминава през огън. Но веднъж разбити и отстъпили скалите, Любящата Мъдрост, тоест Светият Дух, като порои от лечителна вода ще потече в нас, спокойно, наводнявайки ни със Светлината Си. В този откъс Светият Дух ни обяснява значението на думата “светлина”:

“Аз, в Своята Благосклонност, ще слезна от небето като светкавица в тялото ви и ще бъда вашият светилник; бяхте научени, че светилникът на тялото ви е вашето око, и това е така, защото болното око няма зрение, а само мрак, докато едно здраво око осветлява гледката; Аз съм този светилник и който Ме има в себе си ще търси истинските добродетели, а не пороците; Аз съм действителният светилник на вашето тяло, който изпълва цялото ви тяло със съкровищата и великолепията на Нашето Царство; тези съкровища и великолепия са добродетелите; там, където има Светлина, има добродетел; там, където има Тъмнина, има порок; не се лъжи, прилепвайки се за този умиращ свят, по-скоро бъди Ми вярна и ще живееш с Мен в обич; обичай добродетелта;” (22 юни 1998)

В този и в много други пасажи, Бог ни подтиква да Го последваме и да усъвършенстваме съюза си с Трите Божествени Лица, защото правейки съвършен съюза ни със Светата Троица, мислите ни, действията и думите ни ще бъдат в съвършена хармония с Божествената Воля на Бога, защото всичко ще става и ще се урежда от Обичта. В този божествен съюз всичко, каквото принадлежи на Троицата ще принадлежи и на този, който е обединен с Тях. Когато душата се е дала сама на Волята на Бога, духът не съдържа тогава нищо друго освен Бога и животът ни ще се преобрази в непрестанна молитва, и ще се намираме пред Бога с чист дух.

При други срещи говорих много за непрестанната молитва. Ще кажа няколко думи по този въпрос за хората, които не знаят какво представлява непрестанната молитва. Един ден Иисус ми поиска да се моля безспир. Отговорих Му: “това е невъзможно; в къщи трябва да се занимавам с домакинството и да се грижа за синовете си и да им помагам в училищните задачи, как бих могла да се моля безспир?” Иисус ме остави да говоря и ме гледаше озадачено. Каза ми: “Ах, Васула, колко те съжалявам; ти нищо не разбра. Не става въпрос да се молиш на колене 24 часа в денонощието.” Непрестанната молитва е съзерцателна молитва, тя няма слова, сърцето е, което говори. Не са думи, които излизат от устата ти, сърцето е, което обича, което желае Бога през целия ден, което жадува за Бога през целия ден, и същевременно тази непрестанна молитва означава да живеем най-голямата Заповед, която Бог ни даде; означава да сме заедно, двамата.

И тогава, ако се дадем изцяло на Бога, ще живеем не само в Бога, но и в непрестанна молитва. Животът ни ще бъде непрестанна молитва, защото през целия ден ще мислим за Бога и когато срещнете приятели ще говорите само за Бога. Познавам групи от хора, които говорят само за Бога и така, те вече живеят в непрестанна молитва. 

Важна е също така и чистотата в душата, така че да се осъществи този божествен съюз между Твореца и творението. Така че трябва да се мине през това болезнено пречистване; но си струва. Свързани по този начин с Бога, и живеейки под Неговата Светлина и в Него, ще разберем по-добре Волята на Бога и Бог няма никога да ви сломи; няма да изиска от вас повече от това, което можете да дадете или да направите. Дадох веднъж примера с изпълването на чаша: има голяма чаша, средна чаша и малка чаша. За Бога е важно чашата да е пълна, а на наполовината пълна. Бог не направи всички хора еднакви: някои могат да дадат повече от другите. Не се обезсърчавайте, мислейки: “този човек даде толкова много, а аз да не мога: имам семейство, имам деца, не мога да се моля толкова.” Трябва да останете спокойни и в мир. Направете, каквото ви е възможно, Иисус ще направи останалото, стига да правите искрено това, което трябва да направите, тоест максимума.

Когато проумяваме Божията воля, и сме прозрачни след пречистването на душата ни, можем тогава да кажем: “вървим с Бога”. Да вървим с Бога означава да се намираме в това състояние. През целия ни живот Бог няма да престане въобще да ни зове да си поделим Блаженството на Светата Троица. Кани всеки един от нас да влезне в Истинското и Уникално Знание на Тяхната Божественост, да живее истински в Бога живот. Ако приемем, ще стигнем до състояние много близко до състоянието на Блаженството, защото съюзът, към който Бог ни зове да имаме с Него днес, ще е подобен на съюза, който имат душите виждащи Бога на Небето. В едно послание нашият Господ ни описва това състояние и е вярно, че можете да получите тази благодат, ако се решите за Бога. Той казва:

“и въпреки че ще продължиш да се намираш всред хората, умът ти ще е на небето, и въпреки че тялото ти ще продължи да се движи всред хората, душата ти и умът ти ще са като ангели вървящи в Дворовете на Нашето Царство, вървящи между ангели; (...) ще те науча да живееш в Нас, да се движиш в Нас и да дишаш в Нас; ще те науча, че ние сме Животът и че в Нас няма да престанеш да съществуваш;” (25 октомври 1994)

Много по-късно, Отецът каза почти същото, но разви този пасаж:

“ще дойде времето, и този час е близък, когато, въпреки че ще продължите да се намирате всред хората, умът ви ще бъде на небето, прославяйки Троичната Ни Святост; и докато тялото ви ще се движи всред хората, душата и умът ви заловени във Волята Ми, изпълнени с благородството на Светлината Ми, ще бъдат като на ангел, и ще видите себе си да върви в Едем, в Рая между Моите ангели и светии, защото съюзът ви с Мен ще бъде пълен… ах, и Ние ще се възрадваме, виждайки Себе Си във вас; ще имате образа на невидения Бог; във вас ще гледаме небето;” (25 февруари 1998)

Този пасаж ни напомня словата на Христос, който иска да преобрази душата ни в небе, така че вътрешният ни образ да е Неговият Образ. Знаете, че Бог обича да вижда и да съзерцава Себе Си в нас. Радва се в нас. За да стигнем до този момент, на първо място, трябва да умрем в себе си и да оставим Светият Дух да действува в нас. Както Иисус каза много пъти, това ни напомня също така словата на Бога Отец, едно преображение ще се осъществи в нас и ще станем като небе, Еден, рай за Бога, вътре в нас. Ще бъде – както ви казах – след получаването на Светия Дух, вашата Втора Петдесетница във вас. В тази Втора Петдесетница всичко във вас ще се преобрази и Бог иска всеки, малко по малко, да постигне това преображение, така че сърцето ни да се превърне в рай за Троицата.

След това преображение, което, както ви казах, ще бъде като Втора Петдесетница във вас, този, който получи това преображение ще получи в същото време в себе си Новите Небеса и Новата Земя (Откр. 21). Ще стане Нов Йерусалим (Откр. 21), идващ от Небето, от Бога, защото ще бъде сега като красива невеста пременена за своя жених. В това състояние на душата, Женихът, който е нашият Създател, ще понесе невестата Си в брачната стая, която е Неговото Сърце. И нашият Господ ще каже:

“ела сега, влез в постоянния си Дом, брачната стая на Сърцето Ми, където твоят Цар очаква да се възрадва в теб и ти в Него; ела, ангеле Мой и невесто Моя, с нетърпение очаквам да те облека в Своето Име, при самото Ми Присъствие;” (28 януари 1997)

Господ кани внезапно преобразения в това състояние човек в Своето Сърце, да живее в това Сърце, което нарича брачна стая. Така той ще стане апостол; ще бъде изпратен по целия свят, тоест според способността му, особено там, където процъфтяват ереста, нечестивостта и порокът, за да извърши своя апостолат. Изпълнен с усърдие и обич за Дома на Бога, тази душа, която божествената Обич обедини в неделимо единство с Бога, ще мине през огън, за да спечели души за Бога, осъзнавайки стойността на всяка душа, усърдието за Дома на Бога ще го погълне. Да бъде спечелена една душа за нашия Господ, това надвишава всякакъв вид служение, което можем да направим за Бога. Веднъж Господ ми каза “ако спечелиш една само душа и я доведеш при Мен, това е най-голямата служба, която можеш да направиш за Мен, твоя Бог; това надвишава всякакво друго служение, което можеш да направиш за Бога.”

В Истинския в Бога Живот, Свещеното Сърце говори непрестанно за Богатствата, и ни кани всички да си поделим тези Богатства. От всички божествени Богатства съдържащи се в Сърцето Му, най-голямото и най-възвишеното е притежанието на Самия Бог. Както Бог го казва в едно послание: “Елате да Ме уловите, елате да Ме притежавате.” Ето един откъс, който описва Свещеното Му Сърце:

“Свещеното Ми Сърце е като леха с избрани рози; Свещеното Ми Сърце е пълно с милост; да, То е като извор на живот; обърнете очите си към Свещеното Ми Сърце и блясъкът Му ще изпълни мрачната ви нощ в пълнотата на деня; вземете Свещеното Ми Сърце и Го прегърнете и близостта Му ще постави на главата ви венец от освещаващи благодати, който ще отведе стъпките ви в пътя на верността, докато приемете да пролеете дори кръвта си за Моята чест;” (28 ноември 1996)

Както ни казва в други пасажи, канейки ни за Го уловим и да Го притежаваме, както го обяснява тук, това е най-голямото Съкровище, което може да ни предостави от Свещеното Си Сърце. Това е пълният, цялостният, съвършеният божествен съюз.

Тук виждаме колко мощно Свещеното Сърце може да ни преобрази, така че да станем верни и усърдни, да пролеем дори кръвта си за Него. Веднъж Иисус каза:

“да Ме прегръщаш значи да прегръщаш Кръста Ми… а сега Ме остави да вдъхна в теб Божествените Си Слова: бях ти казал, че когато прегръщаш Мен, прегръщаш Кръста Ми и в тази прегръдка ти се къпеш в Светлината Ми; пътят, и бих казал отново единственият път за съюз на Божествена Обич с Мен, е, когато своеволно и с обич прегръщаш Кръста Ми, който, както знаеш носи своите страдания, но и своите радости, които ще те отведат там, където душата ти ще бъде извисена… (…) доказателството за това, че някой е съединен и едно с Мен, оформен в Мен и свързан с Мен, е, когато сърцето ти е същевременно присадено за Кръста Ми с всичко, каквото това съдържа; този, който е убеден, че Ми принадлежи, трябва да проумее, че принадлежи също така и на Кръста Ми;” (11 ноември 1998)

Този призив е и призив към Самия Иисус и приемайки Иисус, приемаме Неговия Кръст. Даде ми такова видение: стоеше пред мен (появи ми се в интелекта ми вътре в мен, в интелектно видение), видях го пред себе си и Той отвори Ръцете Си и ми каза: “ела, ела при Мен, прегърни Ме.” Когато Го хванах, видях, че не беше вече Той; държах в ръцете си голям кръст. Така, това означава, че не можем да отделим Христос от кръста.

В посланията, Бог настоява да превърнем живота си в непрестанна молитва, но и никога да не отстъпваме, тоест да сме постоянни; защото има много хора, които се завръщат при Бога, пламенни, усърдни, след това, малко по малко, светът ги взема при себе си. Вместо да направят няколко крачки напред, те отстъпиха назад. Молитвата е, която ще ни задържи на същото ниво и дори ще ни изкачи. Светата Дева ни каза: “Оръжието ви е молитвата.” Не съществува нищо друго, само молитвата.

Този призив не е само призив да се обединим с Бога. Бог иска от нас и други неща. Господ ни казва, че в края на дните ни ще бъдем съдени за обема на обичта, която сме имали на земята. И това, което е много важно, е да се живее на земята в Обичта на Бога. В едно послание Бог казва:

“служи на правдивостта; облекчи угнетените; не прави зло на никого, а се обичайте и си помагайте един на друг; не наскърбявай и не измъчвай вдовицата и не показвай жестокост към сирака; върши добрини и не бъди като злодеите и мерзавците, които опустошават душата си, ограбвайки беззащитните;” (19 юни 1995)

Виждате, това са деяния на обич и трябва да настояваме в тези крачки на обич. Обичта обединява душата с Бога и колкото по-силна става обичта, толкова по-дълбоко в Бога прониква душата. В този така дълбок съюз, ще успеем да узнаем коя е Волята на Бога, както го каза Той:

“ти, която влезна в насладите на Троичната Ни Святост и можа да разбереш нежната Ни преданост и безмерната Ни Обич, радваме се, че прие своеволно да поставим Делото Си върху теб, и да станеш вследствие на това жив олтар, увеличавайки Нашата радост; завърнахме те при Нас и те доведохме да съзерцаеш едно Съпружеско съзерцание в задушевния съюз на Нашeтo Единство;” (25 септември 1997)

Обичта на Бога е буен пламък, който не позволява на никаква плътска или земна мисъл да мине през нас. Човекът изпитал изживяването на тази Обич ще жадува за тази Обич ден и нощ, неуморно, и ще бъде привличан в Буйната Му Обич. Бог не е сложен, но ние, ние Го усложняваме. Бог е прост; от вас иска просто да направите няколко крачки напред. В момента, в който ще направите това усилие и ще кажете искрено “да, искам да го направя, искам да се преобразя, искам да придобия тази благост на Бога, искам да направя крачка към Теб, Боже мой”, ако го направите това, ако покажете, че желаете да го направите, Бог е Цар и е седнал на Своя Престол, когато види детето Си да ce спуска с малки крачки към Него, ще стане; ще свали Короната Си и ще изтича към вас, за да ви вдигне и да ви постави в Сърцето Си. Бог не е безчувствен; това е най-чувствителното Сърце, което може да си представите. Не остава безчувствен към вашето усилие.

В наскорошното Си послание, Господ говори за духовната венчавка в Троицата, затова не трябва да забравяме, че Отецът, който е нашият Създател, е също така нашият духовен Жених. Четейки Исаия 54:5, ще видите, че в този пасаж Бог е описан по този начин: “Бог Създателят е вашият жених. Яхве Саваот е неговото име.” Иисус е също така нашият духовен Жених, както и Светият Дух. В най-последните Си послания, Светата Троица се отнася към нас като към Тяхна невеста. Ние сме Църквата и Църквата е Невестата на Бога. В дълго послание от Отеца, от което привеждам откъс, Той казва:

“Аз, Яхве, твоят Създател, съм венчан за сътворението Си и че съм Женихът на всеки един? ден и нощ непрекъснато прегрешаваш, сътворение, гонейки сенките, дори веднъж не се опита да проникнеш в това тайнство; (…) погледнах семената Си и се запитах: “какво да направя с тях? укрепили са се в своята измамност; какво да направя, така че всички тези, които не могат да различат дясната си ръка от лявата да разберат, че съм техният Жених и че единственото, което желая от тях е обич, а не жертва; познание за Сърцето Ми, а не холокости и пищни празненства;” (25 септември 1997)

И с глас, който мога да опиша като изпълнен с болка, чух следното:

“о, Мое царско семейство, ти размени славата си срещу срама! (...) ела при Мен! Сърцето Ми е като Светилник в краката ти и от Устните Ми овлажнени с благодат и c росата на божествеността, изтичат благодатни реки и безспирни призиви на Милосърдие;” (25 септември 1997)

Това е призив на Вечния Отец, но и Синът и Светия Дух се разкриват също така като Жених. За да можем да разберем този език, трябва да сме прости и бедни в духа. Светият Дух няма никога да се разкрие на хора, които показват интелектуална гордост; те смущават Светия Дух и го карат да бяга, и вследствие на това продължават да са в мрак. Нека чуем сега какво ни учи Иисус Христос:

“Този, който понастоящем ти пее е Любовникът на човечеството, Женихът на цялата земя; въпреки че до днес някои от вас нямат възпоминание за вашия Бог, Аз, в Своята Вярност и във величието на Обичта Си, идвам при вас да ви поднеса Сърцето Си, приношение по-голямо от това никой не може да даде; нека се очароват тогава очите ви от красотата на Сърцето Ми; това е Сърцето на Голямата Жертва; това е Сърцето на Новия Завет; това е Сърцето на Истинското Лозе, това е Сърцето най-близко до Сърцето на Отеца; (...) обещай (...) да оставиш своя Жених несмутимо да си почине в сърцето ти; узнай от своя Любим: благ и смирен съм по Сърце и в Мен душата ти винаги ще намира своята почивка;” (26 януари 1997)

Душата ни не може да живее без Бога, а взема живот от Бога. Знаем, че Светият Дух е Вечният Живот и че душата живее в Обичта на Бога, в смирението и благостта на Светия Дух. Душата е като невеста и Господ е Женихът и те се обичат един другиго и копнеят един за друг. Господ, в Своята Обич, копнее за душата и се натъжава, когато не намира в душата никакво място и никаква реакция. А душата успяла да опознае Богa, копнее за Него, защото в Него се намират животът й и радостта й.

Да познаваме Бога означава да Го разбираме, и за да Го разбираме трябва да направим първите стъпки в задушевността, сърце към сърце, разговор от сърце към сърце. Това е най-важното нещо в живота ни, защото можем да говорим за Бога през целия ни живот, да проповядваме за Бога, но Го знаем само чрез книгите на богословите, това не е достатъчно. Да познаваме Бога в задушевност, в сърцето ни, това вече е изживяване с Бога, едно особено изживяване. Веднъж придобили тази благодат да познаваме Богa и да Го разбираме, това е съкровището, бисерът, това е съкровището, за което говори Иисус в Своите притчи и бисерът, който получаваме. Тогава не искаме нищо друго, защото притежаваме Бога и сме позволили на Бога да ни притежава. По този начин сме обединени и ставаме една мисъл с Бога, и действията ни стават Негови действия, думите ни Негови думи. Вече не сме ние, и затова Той обясни в един откъс, че “въпреки че ще бъдеш все още сред хората, духът ти ще е на небето”. И сте откъснати, но откъснати по красив начин, защото мислите ви, духът ви ще бъдат до такава степен обединени с Бога, че ще живеете на небето, докато сте още на земята. Там иска Бога да ни отведе всички.

Ще се помолим на Светия Дух да дойде върху нас със сила, за да ни излекува духовно, да ни даде мир, да укрепи обичта ни, да ни съживи. Това е същевременно молитва за физическо изцеление. Нека станем всички и да се помолим с тези две молитви на Светия Дух, едната, за да Му поискаме даровете Му, и другата за освобождение и изцеление.

Господи и Източник на Живот, Божествена и Величава енергия на Мистичното Тяло на Христос, което е Църквата, Светлина на душата ни, Разпределител на дарове, разкриващ синовното тайнство, посети бедната ни душа, за да я обогатиш със Своите дарове, така че да можем да се преобразим в Твоята благост и благоволение. Искаме от Теб, умолявайки Те да ни покриеш с богатствата Си, със седемте Си дара, така че сърцето ни да пламне от буйния Ти огън. Амин.

(Лозана, група за молитва, 17 август 1997)

Благословено да е Името Ти, Ти, който се вслушваш в молитвата ми! благословен си, Господи, благословено е Милосърдието Ти, което ни привлече в Сърцето Ти, за да ни спаси и да ни освободи.

Боже, Ти си нашето Спасение, Богатството ни, Светлината ни и Живота ни. Ти, който всеки ден очароваш душата ни и радваш сърцата ни със Своето Присъствие. Искаме от Теб, Иисус Христос, н Името Ти, мир, неразделност, обич и дух на прошка.

Искаме от Теб, Иисус Христос, в Името Ти, да ни излекуваш от беззаконията ни и от греховете ни. Излекувай ни, Господи, със силата на Светия Си Дух, излекувай ни душевно и изкорени всякакво зло. Съживи ни, Свети Дух, и ни обнови, възраждайки ни.

Иисус Христос, в Името Ти, Те умоляваме да излекуваш всяко психическо заболяване, всяко телесно заболяване и всичко, което безпокои душата ни. Всяка фибра на сърцето ни нека възгласи сега с обич Славата Ти. вслушай се в молитвата ни, Всемилостиви Господи, и ни отговори. Амин.

Това разпятие съдържа реликва от истинския Кръст.

"Яхве да те благослови и да те опази,
Яхве да светне Лицето Си над теб
и да бъде милостив към теб,
Яхве да покаже Лицето Си
и да ти донесе мир!"Амин

(Числа 6:22-27) (12 август 1996)

Заедно с Васула, присъствуващите изпяха гръцко славословие към Светата Троица: Докса, докса, докса (Слава на Бога! Слава на Христос! Слава на Светия Дух!)

Чувство на братско общуване се излъчваше от срещата; ведра и свята радост се отразяваше върху всяко лице и всички се оттеглиха в мир.

 
Духовност
Молитви
Изказвания
    Зов от Свeщеното Сърце: Желанието на Господа за Единство
    Денят на Господа
    Различни Изкачвания: Откъсване, Безстрастие, Апатия
    Обновление и Учения на Аскетичния Живот
    Изказване на Васула на Междурелигийната Среща
    За покаянието
    Помирение и Единство
    Вселенство и Духовност
    Благородността на Кръста
    Нека бъдем Едно в Божествената Троица
    Призовани сме да станем богове по участие
    Вземете сърпа и жънете
    Васула в Льо Ман, Франция 1999 г.
    Общение на Божествена Обич в Святата Троица
    Единство в сърцето
    Сърцето на Отеца
    Голямото Завръщане
    Как да култивирате Истинския в Бога Живот
Писма
Есета
Чудотворения
Размисли върху Посланията
Групи за молитва
Поклонения и Оттегляния
Пророчество
Страданието

Молитви
Подбрани от Посланията
 

Изказвания
Подбор от изказвания на Васула и други автори на статии по хронологичен ред
 

Писма
Васула пише върху разни теми
 

Есета
Есета и други писания от сътрудници върху разни теми
 

Чудотворения
Ново начинание започнало през ноември Nov 2006. Сбирка от заснети чудотворения свързани с Васула и ИвБЖ
 

Размисли върху Посланията
Периодични проучвания, размисли и коментари върху подбрани Послания
 

Групи за молитва
Групи за молитва на ИвБЖ и Асоциации
 

Поклонения и Оттегляния
Предстоящи и минали поклонения и оттегляния на Истинския от Бога Живот
 

Пророчество
Статии и Вдъхновения относно Пророчеството
 

Страданието
Изживяването от Васула на Страданието на Иисус
 

 
 
ПОСЛАНИЕ ЗА ДЕНЯ:

Моето Слово казва, че Мистичното Ми Тяло е Едно!
 
ПРЕДИШНА ПРОГРАМА:

Моят Дух на Съвет ще те съветва
 
 
 



Бързо Търсене

© Васула Васула Риден 1986 Всички Права Запазени
X
Enter search words below and click the 'Search' button. Words must be separated by a space only.
 

EXAMPLE: "Jesus Christ" AND saviour
 
 
OR, enter date to go directly to a Message