“Истинският Християнин”

Размисли от отец Джон Абертон, 20 юли 2007

“Истински Християнин е онзи, който е Християнин вътрешно и истинското Единство е и ще бъде в сърцето. Единството няма да бъде на хартия, а в духа.

Ако Ме обичаш, дъще, както казваш, прегърни Кръста, който ти дадох. Тогава краката ти няма да залитат, нищо в света не може да се сравни с Него. Нека погледът ти да не изпуска Погледа Ми.

Ученичко? Ела, следвай Ме…” (Послание от 13 октомври 1991)

Бихме могли да се запитаме – след като съществува спор за това, къде може да бъде намерена “Истинската Църква” – кой е истинският християнин? Отговорът се дава от горния откъс от посланията. Но, какво означава този отговор? Не означава сигурно, че християнинът не трябва да остава бездеен и да не показва вярата си с добри дела. Не, защото това щеше да е в противоречие с Посланието на Св. Яков. Трябва да прилагаме в действие това, което проповядваме. Но, тези дела и думи трябва да са искрени, трябва да произтичат от сърцето. “Истинският християнин” е възможно да не схваща напълно какво означава “Църква” и да не разбира всичко, каквото е необходимо, за да бъде призната Църквата като “Истинска”. “Истинският християнин” може би не е способен да се изразява с изтънчени слова за различните книги на Библията и да не познава имената на големите мислители и теолози на Източната и на Западната Църква. “Истинският християнин” може би не може да участвува в теологически обсъждания и да коментира глави или стихове от Святото Писание. “Истинският християнин” може би не чувствува, че има способността да ръководи семинарии, да прави изказвания за вярата или да пише завладяващи духовни есета. “Истинският християнин” ще види необходимостта от проучване, но е възможно да бъде беден проучвател.

Кой тогава е “истинският християнин”? Да не би това, че човек е Католик или Православен или Англиканец или Евангелист – или каквото и да е било друго – прави някого да е “истински християнин”?

Нека се опитаме да видим нещата, както Бог ги вижда – да не бъдем богохулци или да изискваме един вид зрение, което не можем да имаме, а да Му поискаме да почисти зрението ни и да ни научи как да гледаме, да преценяваме и да действуваме. Знаем, че Бог гледа сърцето ни (както каза на пророка Самуил, когато погледна Давид). Какво гледа Бог? Какво иска да види? Отговорите са в Писанията и в посланията на Истинския в Бога Живот. Онези, които имат вяра ще узнаят – без много търсене – какво желае да гледа в нас Бог. Казва ни го съзнанието ни.

Възможно е човек да е заобиколен от всякакъв вид църковни благодати, възможно е да е прочут като важен проповедник – като спасител на души. Възможно е да е чудесен псалт или да строи църкви. Някой друг е възможно да познава Писанията наизуст и да може да привежда, какъвто и да е пасаж, глава и стих. Кой обаче е “истинският християнин”? Какъв вид сърце търси Бог? Познаваме отговора:

Бог бива привличан от “смирено, разкаяно сърце”. Търси едно великодушно сърце. Отзовава се на изпълнено с вяра сърце. Лекува едно разкъсано сърце. В крайна сметка, “истинският християнин” на времената ни е този, който има ранено сърце – разкъсано, защото е отворено към другите, ранено, като Сърцето на Христос, което беше ранено от греховете и теглата на човечеството – разкъсано от липсата на единство между християните и отчайващата нужда на душите да чуят Словото на Евангелието. Днес, истинският християнин има сърце подобно на Христос – горящо от обич за Бога и душите, венчано с тръните на отхвърлянето, на погрешното тълкуване и съчувствието, но трептящо и живо с радост в тъгата, с надежда в неволите, с вяра в мрака и с обич в един опустяващ свят. Познавате ли някого с подобно сърце? Вие, чувствувате ли се така?