27 ноември 1986 до 28 ноември 1986

27 ноември 1986

(Съмнения! Съмнения и съмнения!)

Сърцето ми трепти и дъхът ми секва. Обзел ме е страх. Ще трябва да съм най-жалкото създание в света, ако греша с всичко това. Страх владее сърцето ми и дяволът се смее на опасенията ми… Боже мой, Боже мой, дай ми знамение! Да не би да съм станала жертва на лукавия?

мир на теб! Аз съм Яхве и управлявам небето и земята; Аз съм Всевишният; опри се на Мен, защото те обичам; ето,¹ вземи разпятието в ръката си; ²

виж,³ заключих пръстите ти заедно;

обичам те; ще разхлабя сега ръката ти; чувствай се обичана от Мен, дъще, и Ми се довери; върви в мир;

(“Отново Яхве каза на Моисей: “Сложи ръката си под мишницата си.” Моисей постави ръката си под мишницата си, но когато я извади, ръката беше бяла като сняг. Тогава Яхве му каза: “Сложи отново ръката под мишницата си.” И когато този път извади ръката си, беше възвърнала цвета си.” Изх. 4:6-7)

28 ноември 1986

(Чувствам се съвсем обезсърчена; не бях поискала да ми се случат всички тези неща. Защо да е така? Какво бях направила?)

дъще? никога не губи своята смелост заради хората;

Никой не е с мен, никой не ми вярва. Луда ли съм? Защо ме обвиняват за това, че ми говориш?

погледни Ме;⁴ бъди щастлива! радвай се за това, че съм до теб; чувствай се щастлива за това, че съм до теб; Аз, Иисус Христос, ще бъда винаги с теб; радвай се! дадох ти този дар да се доближаваш до Мен и да Ми говориш по този начин, и вярвай Ми, дъще, когато ти казвам, че малцина притежават твоя дар, въпреки че са неизчислими по брой тези, които биха желали да притежават твоя дар; затова радвай! бъди щастлива;

1 Бог се готвеше да ми даде знамение.
2 Взех с ръката, с която пишех, един разпятие от масата.
3 Ръката ми беше толнова свита, че не можех да оставя нито разпятието, нито молива, нито пък да вдигна ръката си от листа. Но когато каза: ”Сега ще разхлабя ръката ти”, пръстите ми се отвориха.
4 Погледнах изпълненото с нежност лице на Иисус. Преливаше от Състрадание.