29 декември 1986

29 декември 1986

дъще, погледни Ме;¹ защо ти изглежда трудно да повярваш, че съм Аз?

(Останах мълчалива и наведох очи, едва ли не умислена, като дете, което са хванали да върши пакости.)

Аз, Яхве, ти зададох този въпрос;

Хвърли само един поглед на мен и ще разбереш защо, Господи мой. Безпомощна и жалка съм. Щедрият Ти дар към мен превъзхожда възприятието ми. Довери ми толкова неща, но нямам съвет, липсва ми речта и се нуждая от Твоята помощ!²

моли Ми се, позовавай се на Мен и ще имаш Моята помощ; живей в Мен; Аз съм твоят Бог; един ден, и този ден наближава, ще проумееш изцяло какво дело ти беше възложено; сега се намираш още в началото на Моя Призив и те призовах да работиш за Мен; помни, че Аз, Бог, съм твоят Учител и мога да постигна целите Си; приеми призивите и посещенията Ми, докато дойда да те освободя; приеми осиновяването Ми и живей в Мир, защото те обичам; чувствай се свободна с Мен и се оповавай на Мен;

вярвай Ми, дъще, когато ти казвам, че си слаба; мога да използвам тази твоя слабост, за да покажа Своята Сила и Властта Си; радвам се в теб… Аз, Яхве Саваот, чрез тези Призиви ще помогна на теб и на останалите да живеете свято; сега растеш в Дворовете Ми, бъди щастлива!

казвам ти, Посланията Ми ще припомнят на всички вас как започнаха основите ви, че Словото Ми е живо; ще ви съживят; те са свети, както Аз съм Свят; дъще, по-късно ще проумееш напълно спасителната Ми помощ; няма да бъдеш съсипана; оповавай винаги надеждата си на Мен; не оставяй враждебността на хората да те обезсърчава; ти си в Сърцето Ми, затова нека плътта да не те плаши;³

1 Бях някак отпаднала. Чувствах се пленничка на себе си, някак трудно е да повярвам, че всичко това действително става, прилича на сън. 

2 В Бангладеш нямах никакъв свещеник, който би могъл да ми помогне и да ме посъветва. Малкото приятели, които бяха запознати, нямаха представа, както и аз, от тези въпроси.
3 Тоест смъртните.