Паднали Сте Толкова Ниско, Колкото Содом

10 март 1988

Иисус?

Аз съм; мир на теб; желаеш ли да продължиш да работиш за Мен, Васула?

Желая да продължа, да, ако това е желанието на Господа.

Аз съм Господ, малка ти; Аз съм, Иисус, който те храни; желая от теб да разхубавиш градината Ми; желая от теб да съживиш Църквата Ми; следвай Ме и ще действам в теб, чрез теб; утоли жаждата Ми;

олтарю! поддържай Пламъка Ми запален, за да топли тези ледени ветрове проникнали в сърцата на децата Ми; о, епоха, паднала си толкова ниско, колкото Содом! и родът ти е род на Каини! толкова малко са като Авел; епохата ти е станала коравосърдечна; знаеш ли защо, сътворение? защото липсва Oбичта сред вас; забравихте Ме и не вярвате в днешните Ми Провиденчески Дела;

да, сътворение… мъртви са добродетелните дни, когато благословиите бяха доброжелани; епоха на Нищета, ще те съживя! ще излея в мъртвите ви сърца Своя Сок, който ще ви излекува! о, колко ви обичам всички!

пиши;

Да, Господи.

(Бог звучеше наранен и тъжен. Ако не беше Всемилостив и Грижовен, лесно можеше да ни удари и да приключи с нас. Hо поради Безграничната Си Милост и Безмерната Си Обич ни съжалява, прощава ни и ни лекува.)

да, обичам ви всички, независимо от състоянието, в което изпаднахте; бих ли могъл Аз да ви изоставя някога? никога!