Покрих Очите Ти

7 март 1988

(Помолих Бог да вдигне покривалото ми само за миг. Погледнах, заставайки пред цялото това Откровение. Внезапно се смаях от обема му и от работата с тези страници, страници, които никога не бих могла да напиша сама за толкова кратко време. Обзе ме странно усещане, като шок! Сякаш започвах да осъзнавам всичко по-надълбоко. Бях много потресена.)

Иисус, наистина ли работихме заедно?

Васула, да, работихме заедно!¹ ще Ме целунеш ли сега?

(Изправих се, все още потресена, залитайки към изображението на Светата Плащаница и целунах Иисус.)

виждаш ли? виждаш ли как се чувстваш, когато леко повдигам покривалото, с което покрих очите ти? ела, никога не се съмнявай в Провиденческите Ми Дела, всички те са за възстановяването на Дома Ми и да бъдат събрани агнетата Ми; те са, за да бъдат полети цветните Ми лехи; ела, Аз, Господ, винаги ще ти напомням Присъствието Си;

Васула, ние, нас?

О, да, Господи, ние, нас.

ела;