Благодатта Да Страдаш

4 август 1987

(Обратно в Швейцария.)

(Почти се страхувам от това, което мисля, че става, това ли е прозрението, за което ми говори Бог миналата седмица?)

Боже мой?

Аз съм, любима;

Правилно ли Те разбирам, Господи?

да! Обичта ще направи от теб огледало на смутовете и агониите насочено към всички онези, които страдат; ще усещаш агониите и страданията им като свои;

когато чуеш или видиш някои страдания или ако някой изпитва голяма болка, Аз, Господ, ще ти давам благодатта да усещаш тези болки толкова, колкото и този, който страда; така, ще можеш да проникнеш напълно в раните им и да имаш ясна представа за чувствата им;

Васула, любима, с това прозрение, което ти давам, ще им бъдеш от огромна помощ; страдай, когато страдат; и ако им откажеш, Аз постоянно ще ти го напомням, ще си споделяш страданията им;

О, Боже мой, ще може ли системата ми да го издържи всичко това? Не че духът ми се страхува, но плътта ми е слаба…

помни, ще дам достатъчно сила и за душата и за плътта ти до края; вярвай Ми, това е благодат, малка ти; обичай децата Ми толкова, колкото Аз ги обичам; бъди Мое отражение, синхронизирай се с Мен и с тях; обичам те и от Възвишена Обич ти давам тази благодат; не се уморявай, ела, ще влея в теб Обичта Си, давайки ти Гвоздеите Си; чувствай всички страдания; дъще, ще го направиш ли всичко това за Мен?

Да, Боже мой, ако това е желанието Ти.

ела, Обичта ще те води;

(Подозирах го това и ето защо: 

- Преди три дена в новините по телевизията показаха две деца, които загинаха задръстили се под земята. Жал ми беше за децата и за родителите. Помолих се за родителите. На следващия ден показаха торнадо в Канада и ужасените хора да говорят за него, все още уплашени. Същата вечер се помолих и за тях. Cъжалих, но не като да съм на тяхно място. Внезапно, Бог хвърли пронизващия Си Лъч върху мен, усетих го да пронизва гръдта ми и да излиза през гърба ми. Изгори ме и ми причини такава агония, че исках да изтичам и да пия вода, сякаш бях пламнала! След това, по-късно, докато спях, ми даде жива картина на това как трябваше да се чувствам. В съня ми собственият ми син умря. Събудих се от агония и Бог ми каза, че докато съм в тази ужасна агония, трябва веднага да се помоля за родителите, които бяха загубили децата си. Помолих се горещо сякаш бяха мои. Заспах, и веднага Бог ми даде друга картина с мен, попаднала в торнадото. Преживях ужасни мигове в смъртен страх. Той отново ме събуди и ми каза да се помоля за онези, които бяха преживели това. Молих се горещо, тъй като все още ми въздействаше живата картина на бедствието.)