DHTML Menu By Milonic JavaScript

Български » Посланията »

Разпятието

9 ноември 1986

мир на теб; тук съм, Аз съм Иисус Христос; пред теб съм, Аз съм твоят Учител и те обичам; злото беше победено от Моята саможертва; не спете, защото скоро ще бъда с вас; Аз съм Откровенията; нося вести, които ще проговорят; говори Ми за Разпятието Ми, Васула;

Какво да кажа? Да си помисля за преди или по време?

преди;

(Иисус ми даде картина от бичуването.)

след като Ме бичуваха, плюха върху Мен и Ми нанесоха многократно силни удари по Главата, които Ме замаяха; удариха Ме с ритници в стомаха, които Ми секнаха дъха и Ме повалиха на земята; стенеx от болка, pазвличаха се с Мен, ритайки Ме всеки един подред; бях неузнаваем; тялото Ми беше пречупено, както беше и сърцето Ми; плътта Ми, разкъсана, висеше от цялото Ми тяло;

един от тях Ме взе и Ме задърпа, защото краката Ми не можеха повече да Ме държат; след това Ме облякоха с една от дрехите им; завлякоха Ме напред и без да спират с ударите, Ме удариха по лицето, счупвайки носа Ми, измъчвайки Ме; чувах хулите им; дъще, с каква омраза и ирония отекваха виковете им, увеличавайки чашата Ми; чувах ги да казват: “къде останаха приятелите ти, докато царят им е с нас, всички ли евреи са толкова страхливи като тези тук? погледнете царя им!” и Ми наложиха сплетен от тръни венец, дъще, “къде са Eвреите ти, за да те приветстват, нали си цар? можеш ли да го имитираш? смей се! не плачи, нали си цар, дръж се тогава като такъв”; завързаха Ми краката с въжета и Ме накараха да тръгна към мястото, където се намираше кръстът Ми;

дъще, не можех да вървя, защото бяха завързали краката Ми, затова Ме хвърлиха наземи и дърпайки Ме за косите, Ме завлякоха към кръста Ми; болката Ми беше непоносима, парчета от плътта Ми, които висяха след бичуването се откъснаха;

разхлабиха въжетата на краката Ми и Ме ритнаха, за да Ме накарат да стана и да вдигна товара Си върху раменете Си; не можех да видя къде беше кръстът Ми, тъй като очите Ми бяха пълни с кръвта Ми, която течеше по лицето Ми от тръните забодени в главата Ми; тогава вдигнаха кръста Ми и го поставиха върху раменете Ми, блъскайки Ме към портите; дъще, о, колко тежък беше кръстът Ми, който трябваше да вдигна! тръгнах слепешком към портите, воден от бича зад Мен, опитвах се да видя пътя Си през кръвта, която гореше очите Ми;

тогава усетих как някой избърсваше лицето Ми; развълнувани от агония жени минаха напред, за да измият подутото Ми лице, чух ги да плачат и да скърбят, почувствах ги; “бъдете благословени”, прошепнах, “кръвта Ми ще измие всички грехове на човечеството; погледнете, дъщери, дойде времето на вашето спасение”;

повдигнах се с мъка; тълпите подивяваха; не видях нито един приятел около Мен; никой не беше там да Ме утеши; агонията Ми се увеличаваше и паднах на земята; от страх да не издъхна преди разпятието, войниците разпоредиха на един мъж, наимени Симон да вдигне кръста Ми; дъще, не беше жест на доброта или съчувствие; беше, за да Ме отърват за кръста;

стигайки на Xълма, Ме хвърлиха наземи, издърпаха силом дрехите Ми, оставяйки Ме да бъда изложен гол пред очите на всички, pаните Ми наново се отвориха и Кръвта Ми изтичаше на земята; войниците Ми поднесоха вино размесено с жлъчка; отказах, защото дълбоко в Мен имах вече горчивината дадена Ми от враговете Ми; набързо заковаха първо китките и след това Ме закрепиха с гвоздеите върху кръста Ми, опънаха пречупеното Ми тяло и заковаха краката Ми насилствено; дъще, о, дъще, каква болка, каква агония, какво изтезание за душата Ми, изоставен от любимите Си, отречен от Петър, върху когото щях да основа Църквата Си, отречен от останалите Си приятели, оставен сам-самичък, изоставен на враговете Си; разплаках се, тъй като душата Ми беше дълбоко опечалена;

войниците вдигнаха Кръста Ми, спускайки го в отвора;

погледнах над тълпата оттам, където се намирах, едва гледайки; с подутите Си очи, се взрях в множеството; не видях нито един приятел измежду онези, които Ме осмиваха; никой не беше там, за да Ме утеши; “Боже Мой! Боже Мой! защо Ме изостави?” изоставен от всички онези, които Ме обичаха;

погледът Ми се спря на Майка Ми; погледнах Я и Сърцата Ни проговориха, “предавам Ти любимите Си деца, нека бъдат и Твои деца, ще бъдеш тяхната Майка”;

всичко се изпълняваше, спасението беше наблизо; видях небесата да се отварят и всеки ангел стоеше изправен, всички стояха в мълчание, “Отецо Мой, в pъцете Ти предавам Духа Си, сега съм с Теб”;

Аз, Иисус Христос, ти продиктувах Своята агония;

носи Кръста Ми,1 Васула, носи го за Мен, кръстът Ми се провиква за Мир и Обич; ще ти покажа Пътя, защото те обичам, дъще;



1 За първи път Иисус говори за носенето на Своя кръст на 23 октомври 1986.

 

Хронологическо Класифициране
Пълно Класифициране на Посланията по Хронологически Ред
 

Азбучно Класифициране
Пълно Класифициране на Посланията по Азбучен Ред
 

Класифициране на Записките
Пълно Класифициране на Посланията Групирани според Записките
 

Наскорошни Послания (НОВО)
Малък брой Послания предадени след "Поемите на Святата Троица", които са последните публикувани послания, през 2003 г.
 

Моят Ангел Даниил
Началото на Посланията. Разговори на Васула с нейния Ангел Пазител Даниил.
 

Изтегляне на Послание
Послания в PDF формат и търсене на инструменти пригодени сега за изтегляне.
 

Търсене на Послание
Текст търсен от Посланията
 

Послание Наслуки
Наслуки Избрано Послание
 

 



Бързо Търсене

© Васула Васула Риден 1986 Всички Права Запазени
X
Enter search words below and click the 'Search' button. Words must be separated by a space only.
 

EXAMPLE: "Jesus Christ" AND saviour
 
 
OR, enter date to go directly to a Message