Духовно Единство
10 декември 2001
o, Господи, изправи ме,
когато силно се плаша да не би да се лъжа;
покажи ми, че вървя в Твоето Присъствие,
в ярката Ти Светлина;
нека чуя пърхането на крилете на Твоите ангели
и лирата на светиите;
не, не желая да ме занимават големите работи
или чудесата или емблемите на този свят;
всички тези неща не ме интересуват;
за мен е достатъчно да Ти служа, Господи мой;
да служа в Дома Ти и да ми бъде позволено
да се разхождам в Твоите Дворове,
и да вдъхвам мириса на дрехите Ти,
което се предоставя на всяка душа;
да гледам Ръцете и Пръстите Ти капещи чисто миро,
когато се готвиш да помажеш една душа,
и удоволствието, с което го правиш;
Добрината Ти към нас е безмерна
и в благодат ни издигаш, за да видим Твоята Слава;
Васула Моя, осланяй се на Мен; Аз съм повече от пазач на душата ти; носи Евхаристията Ми в сърцето си и Ме ароматизирай и ти на свой ред!
Аз съм авторът на това велико дело; подслади Сърцето Ми, тъй като съм изпълнен с тъга и разочарование; евангелизирай и говори и кажи словата, които ти дадох; украси Църквата Ми и изпълни сърцата и ума на децата Ми с всичко, което Съм Аз; заличи страха си за това да не би да се лъжеш; не се лъжеш; Аз съм твоят Баща и се грижа за теб; може би, дъще, трябва да идваш по-често при Мен и да пишеш? ще ти достави ли удоволствие това? (…) о, не, ще ти намеря време;
А Ти? Ти искаш ли го това, Господи мой? Ще приема отговора Ти.
дъще; пред Мен имам още много празни страници, които трябва да бъдат запълнени, като ги помажа с Моята благородна тема;
делото Ми е като ръкоделие; проектирах всички детайли върху материала, поради тази причина трябваше да намеря бяло парче платно, върху което да начертая с Ръката Си декоративния мотив от рози, които имах наум; избродирах те със златна нишка, оживявайки розите, за да разпръснат наоколо сладкото си ухание, ароматизирайки целия космос;
ти си също като звучна книга; там също, остават няколко страници да бъдат попълнени; ти си делото на Ръцете Ми и трябва да завърша делото Ми; чувала ли си? “усърдието за Дома Ми Ме поглъща”?
Да, Господи мой, прочетох го в Словото Ти…
Аз съм Пазачът на Моя Дом и на Моето семейство; измъчвам се да гледам Дома Ми разкъсван; не прочете ли: “от голяма ленивост засяда покривът на къщата и от безделието на ръцете прокапва къщата”? Домът Ми е занемарен; всеки дом бива плащан от някого; Аз купих Моя Дом със Собствената Ми Кръв; защо никой не се вслуша в умолението Ми, когато се молих на Отеца да бъдете едно? днес, ако бяхте отговорили на зова Ми, проявявайки покорство, щяхте да си поделяте една Чаша около един олтар;
aх, Господи, но колцина наистина вярват,
че ми говориш, казвайки ни,
че най-голямото Ти желание е единството?
eдинство и споделяне на една Чаша
събрани всички около един Олтар?
те трябва да отворят сърцето си и тогава ще повярват…
о, Христос, колко повече Скъпоценното Ти Тяло
трябва да бъде пробождано
и пронизвано и разкъсвано,
преди да осъзнаем, че може да сме разделили Тялото Ти като инструменти на самия “разделител”;
направихме го неволно и безразсъдно;
помогни ни да намерим и да предпазим този остатък, така свещен, наречен Твоя Църква; помогни ни да го съберем отново;
ако църквите са в състояние да превъзмогнат отрицателните препятствия, които им пречат да се обединят, препятствия, които според Писанията са против осъществяването на единството във вяра, обич и взаимно почитание, ще остана верен на обещанието Си да предоставя време на мир в целия свят; този мир ще привлече всяко същество в Мистичното Ми Тяло, изпълнявайки Словата Ми дадени на всички вас в молитвата Ми към Бога Отец, когато умолявах:
“да бъдат едно в Нас, както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Теб, за да повярва светът, че Ти беше, който Ме изпрати;” тази гореща молба произнесена от божествените Ми Устни продължава още да отеква всяка секунда от небето; напевните Ми Слова означаваха, че цялото сътворение трябва да бъде повлияно за духовно единство, а не единство чрез подписан договор; за да се изпълнят Словата Ми, църквите трябва първо да потърсят смирение и обич, благодати, които могат да бъдат придобити чрез Светия Дух и с голямо покаяние;
не се изненадвайте на Моите начинания; призованият по благодат става едно с Триединния Бог и вече не е сам, защото Ние живеем в него; ние го обитаваме; правейки в него Наша обител, той е Наше притежание и Ние сме негово притежание; и ето как те призовахме, дъще, за Нашата възхвала и за Нашата почит, да Ни служиш, не час или два, а по-скоро да бъдеш с Нас цял ден без почивка и да бъдеш в постоянно търсене на благополучието на Моята Църква; нека усилията ти да донесат мир и Църквата да се възползва от всичките Ми слова и по този начин да се напълни отново с благословиите Ми;
нека напредваш в божествената Ми обич, дъще, и целувката Ми за теб да освежи тялото и душата ти; не се озадачавай, нито се вълнувай отново, когато потисниците ти те преследват, бъди като лилия, свободна от грижи; нека бащинската Ми целувка да утеши сърцето ти и да облекчи неволите ти и всички объркани мисли, които не идват от Мен;
приеми с радост всички Мoи утешителни слова и проумей колко тясно съм до теб…
| 
Ис. 9:5
