Ако Светът Те Мрази, Това Е, Защото Ме Обичаш
Моли Се За Онези, Които Кроят Невероятни Заговори Срещу Светия Ми Дух
10 ноември 1992
мир на теб; днешните земи напълно се замърсиха и имат всичко освен Мен;
това, което изглежда правилно за света, е ненавистно в Очите Ми и вече е осъдено от Мен; ако светът те мрази, това е, защото Ме обичаш; нека свидетелството ти да бъде валидно в Очите Ми и ти казвам, свидетелството ти ще бъде валидно само ако се жертваш изцяло за спасението на душите и покажеш обичта си, като положиш живота си за приятелите си и за онези, които наричаш свои врагове, така че когато дойде Денят Ми да не изпитваш срам;
ще те осигуря Аз Самият със Силата Си; междувременно, продължи делото, което ти възложих и се провикни от радост; радвай се, защото с Могъщието Си ще пробия стената им и ще изложа на светлина всичко, което беше скрито от теб; очите ти ще видят да пълзят пред теб всевъзможни животни и змии; но не се страхувай от онези, които убиват тялото, казвам ти, не могат да убият душата; страхувай се по-скоро от този, който може да унищожи и тялото душата в преизподнята! следвай Дирите Ми и не търси почит или похвала;
ако светът те счита за измамница, знай, че си истинска, тъй като първият, когото светът счете за измамник, бях Аз; обичай! и прощавай! моли се за онези, които кроят невероятни заговори срещу Светия Ми Дух и не ги съди, да не би това, което е фатално за тях, да се окаже фатално за теб; позволи Ми да ги поправя, нека всичко, което правиш да бъде внедрено в обичта; ще те осигуря и ще те изпълня с утехи; накрая, всеки трън от Тялото Ми ще бъде премахнат; Обичта ще възтържествува;
15 ноември 1992
“Ако можеха да се претеглят неволите, и всичките ми злополуки поставени на везни! Но те надвишават пясъците на моретата: какво чудно тогава, че думите ми са диви?”1
Треперя от ужас като си помисля, че може да греша!
Дали ще бъда намерен с вина в Присъствието Ти, Боже мой?
Въпреки това пуснах корени в Теб,
видях Те там да стоиш, мълчалив,
с Ръката Си протегната като някой очакващ милостиня,
след това чух Глас, беше ми дадено едно Име
и душата ми замря в Обятията на Отеца ми.
О, Боже! Колко Те обичам!
дете Мое, дете Мое… колко Аз, Господ, те обичам! обичам те до сълзи… престани да слушаш лукавия, който се опитва да унищожи всички добри неща, които ти дадох;
имай вяра в Обичта Ми, Аз няма никога да те подведа… никога… затова, имай Мира Ми, този Мир, който ти дадох и знай, дете Мое, че никога няма да срещнеш по-голяма обич от Моята… ах, дете Мое, вкопчи се за полите на дрехата Ми; Аз съм тук и с теб;
| 
