Споделяйки Си Кръста

7 април 1987

(Чувствах се така, сякаш цялото напътствие ме смазва и съм сама с Божието Слово, тежко за мен, и няма къде да го разтоваря, не зная какво да правя? Чувствах се неописуемо безпомощна и сама, сама с този товар върху мен.)

Васула, изоставял ли съм те някога? Аз съм Бог; опри се на Мен, довери Ми се;

Би трябвало, да, но има моменти, когато е свръх силите ми. Не мога да помогна. Чувствам се отговорна.

дете Мое, имай търпение, имай Ми доверие, ела при Мен, ще те утеша;

Обичам Те, Отецо, неизказано.

(Почувствах до каква степен е готов да ме утеши.)

обичам те, дъще;

ще те накарам да чувстваш страданията Ми; когато наближи Разпятието Ми, ще дойда при теб и ще ти оставя гвоздеите и трънения Си венец; ще ти дам Кръста Си; любима, сподели с Мен страданията Ми; душата ти ще чувства мъчението, които изпитах, ръцете и краката ти ще чувстват ужасните болки, които понесох; Васула, обичам те и след като си Моята невеста, желая да споделя с теб всичко, което имам, вярвай Ми, ще бъдеш с Мен; Васула, не се страхувай, защото Аз, Иисус, съм с теб;

ела, постепенно ще разбереш как работя; имай мира Ми; любима, подготвих място за теб;

8 април 1987

(Днес трябва да свърша някои работи, не можах обаче да устоя да не напиша на Бога, затова набързо поисках от Иисус: “Една дума, Господи, само една дума.”)

една дума, Васула? ОБИЧ

Обичам Те!

(C “една дума,” имах предвид кратко изречение или нещо подобно…)