Бъди Мой Олтар

13 септември 1987

(На 8-и, Иисус ме повика на Светото Причастие. Отидох днес и Го приех.)

Отецо на Небето,
не позволявай хората да станат причина за гибелта ми.
Не им позволявай да отнемат това, което Ти вече ми даде.
Страхувам се от безчувствеността им,
и когато затварят сърцата си за Небесните Ти Дела
и когато запушват ушите си
много съм безсилна и уязвима.
Могат с една дума толкова лесно да ме пречупят,
колкото лесно се чупи тръстика.

о, Васула, Васула, вземи Ръката Ми; ако те преследват, Мен ще преследват; ако те осмиват, Мен ще осмиват; Обичта е страдание;

Помогни ми, Отецо, c тези хора.

Обичта ще ти помогне; украси Ме с чистота, бъди олтарът Ми; носи с Мен Кръста Ми; олтарю, не тъжи;

Благославям Те, Отецо. Копнея за Теб.

(По-късно:)

(През тази неделя, 13-и септември, чувствах в душата си, за втори път от началото на това откровение, пълно безпокойство, необяснима тъга; горчивина, която помислих, че няма да превъзмогна. Изпитвах и физическа болка. Гръдта ми беше тежка и болката се спускаше към ръцете ми. Иисус ме повика:)

Васула, съгласувай се с Мен и почувствай болката Ми; отново Ме разпъват;

Защо, защо Ти го правят това?

любима, не знаят какво правят;

Кой го прави?

много души; обичам ги и въпреки това Ме ненавиждат; Васула, сподели си болката Ми, бъди едно с Мен;

Ние, нас, Господи?

да, дъще; заедно страдаме поради невярността на хората; дръж Ръката Ми, заедно;

Заедно, Господи.