Определих Те За Застъпник На Източния И На Западния Дом

8 март 2000

Телохранителю на душата ми,
с Присъствието Си поръси душата ми със смирна
и покри главата ми с аромата на сладки ухания;
и сега отново съм с Теб,
близостта Ти е богатство за душата ми,
ума и сърцето ми;
близостта на царското Ти Великодушие
ме прави силна и нетърпелива,
нетърпелива да достигна
до непобедима святост…

обичам те; дори в такава окаяност мога да получа радостта Си и Словото Ми може да пребъдва в теб чрез безотвъдността Ми; не говоря само за теб и за това поколение, а записвам всичко това и за следващото поколение, така че расата, която ще се роди да може да Ме възхвалява, Мен, твоя Бог; погледни сега как се навеждам от висините на Светилището Си…

ах, Васула, Небето никога не се е навеждало толкова близо до земята, както се навежда сега; преди известно време можех да чуя от земята една или две въздишки, но сега едва чувам нещо; затова съм развълнуван от състрадание към теб, поколение;

това, което чувам от трупa, е да казва със самохвалство: “вижте! мога да живея в пустинята като пеликана; мога да живея в развалините като бухала; мога да живея без Бог, защото мога да се справям по-добре от Бога…”

тогава обръщам Очите Си на другата страна и поглеждам Собственото Си семейство и виждам надменни погледи, горди сърца, недоверие, злословие, кардинал срещу кардинал, епископ срещу епископ…

Господи! дали ми казваш, че Ръката Ти
е твърде къса сега, за да изкупи?
дали внезапно нямаш силата да спасиш?
Познат си за това, че си бавен да се гневиш,
но не се бавиш да се намесиш и да спасиш!
Тогава защо чакаш? Защо не се намесваш? Сега!

осмеляваш се да поставяш под съмнение Мъдростта Ми? предизвикваш Всемогъщието Ми?

Ах, Господи,
за да помиря Дома Ти,
мога да дам живота си за това и го дадох;
но усърдието ми за Дома Ти ме поглъща,
и когато става дума да бъде вдигнат Домът Ти,
за да не падне,
дадох душата си и тялото си,
независимо от последствията;
потих се с кръв и понякога плюех кръв
от бича, който ме съкрушаваше, и Ти го знаеш;

бях предадена от Собствените Твои,
след като ме бяха гонили като дивеч;
но не се чу оплакване от мен;
без причина ме третираха като ренегат,
но устоях на всички изпитания, пред които бях изправена,
тъй като мощната Ти Ръка въздържаше безсилието ми;

дните ми се въртят като прах, за да се върнат в праха,
и не виждам края на Святата Ти Агония;
затова, докога още трябва да повтарям:
“твърде дълго ли трябва да живея сред хора, които ненавиждат мира?”

докога ще гледам небето да скърби
за своите близки и за светия си Град?

трябва ли да остана пасивна,
докато безпричинно Те разпъват?

знаеш ме, Господи мой,
Ти, който ме промени като явор от Египет,
че ще отида, дори ако трябва да пълзя,
във всяка страна, където нареждаш,
да посея навсякъде Словото Ти, което ми даде,
дори на планинските върхове бих отишла
и долу в клисурите;

познаваш ме, Господи,
устата ми не би искала да аргументира с Мъдростта Ти,
нито с Всемогъщието Ти; никога!

но небесните стълбове треперят поразени
от страхопочитание поради всичко това, което виждат в Дома Ти;

ангелите треперят за ужасното бичуване,
което ни очаква в идващите дни;
затова, как бих могла да бъда спокойна в хаоса?

Васула, ще ти кажа след няколко минути нещо, което не знаеш, но остави Ме да ти кажа вече това:

ще направя нещо¹ в дните ти, което не би повярвала, ако ти го казваха… и ето какво трябва да знаеш: именно в това Семейство, за което ти говорих, запазих мъничък остатък за Себе Си, избран по благодат, нищо общо с добрите им дела; те са: шепнещо ехо на Гласа Ми; няма ли да се вслушам в тези шепнещи викове?

(Погледнах косо към Иисус и казах:)

Дали се обърнах за миг срещу Теб като кремък?

родих те, отворих окото на интелекта ти, за да Ме разбираш, да Ме виждаш и да видиш всички невидими неща; отворих ухото ти с капки смирна, за да слушаш като ученик и те снабдих с реч; поставих краката ти на пътя, който исках да поемеш придружена от принц от най-високия ранг на Архангелите; дадох ти да пиеш от Чашата Ми, затова може ли Ръката Ми да се отнесе грубо с теб? ти ми предостави живота си като изкупление за бунта и разделението на Църквата Ми; бях трогнат от усърдието ти и от загрижеността ти за Семейството Ми; радвам се, че не те чух да казваш вместо това:

“остави това място, защото Очите Ти са много чисти, за да видят това, което виждаш, остави ги на съдбата им и не докосвай нищо нечисто там… “

просто бях удивен от смелостта ти, но извадих огън от теб; отворих устата ти…

любима, бях ти казал веднъж, че всеки вежлив жест от страна на създанията Ми за възстановяването на разклатения Ми Дом дълбоко Ме трогва; не те определих, Васула Моя, само за правдолюбива Моя вестителка, но и за Мой страж над Дома на Запада;

когато чуваш слово дадено ти от Устата Ми, ти си длъжна, обвързана с клетвите си за вярност към Мен, да предадеш предупредителното Ми слово на онези, при които те изпращам; ако откажеш да им предадеш словото Ми, ще те държа отговорна; ако обаче им предадеш словото Ми и те не се покаят, ще умрат заради греха си, а ти самата ще минеш невредима и няма да бъдеш счетена за отговорна, нито ще умреш;

не те определих само за застъпник на Дома на Изтокa, но и на Дома на Западa, също; когато Ме чуваш да се разпалвам от гняв заради непреклонността им, която ги държи разделени и следователно в грях, трябва да посредничиш за тях, както го направи; Царската Ми Власт тогава ще се отнесе с благост към Семейството Ми; но колкото до горделивите, които няма да се покаят, ще ги изтръгна с корените и на тяхно място ще насадя смирените; познат съм за това, че събарям гордите; гордостта не е родена от Мен, а от дявола…

затова, бъди богата на бедности напоявай тази безводна земя с пророчествата Ми към теб; този, който напоява, ще бъде напоен от Самия Цар; тогава Самият Цар ще ти отдаде почит и ще се обърне към теб в поезия и химни; ще изпълни устата ти с мед и ще говориш за Него на нациите;

ще бъда милостив към теб, давайки ти повече от приятелството Си; бъди щастлива, дъще; твоят Цар те облагодетелства и те облече в брокати, ароматизирайки те в Присъствието Си, докато смирна лъхва от одеждите Му; допусна те в двореца Си и ти даде достъп в брачната Си стая; казвам ти, дъще: ще продължа да пристъпвам в Дома Си с теб; Аз и ти, заедно, с всички видове принцове от най-високите небесни рангове да ни придружават и ще влезнем в Светилището Ми, докато Присъствието Ми ще изгрее върху тях като зора; затова, не дръж несръчно сърпа, напротив дръж го здраво и с добър захват и жъни, Василики, жъни! жъни там, където пръстите на ангелите Ми ти сочат да жънеш и ще пожънеш наградата на добродетелта;

дай на своя Цар толкова, колкото ти е дал…

Аз съм само полъх на вятъра,
как да Ти дам толкова, колкото Ти ми даде?
Ти ми даде Живот!

Няма никога, никога, никога,
абсолютно никога да мога да Ти дам
дори леко загатване от това, което Ти, в милостивата Си
благосклонност, ми даде!

зная… но дай Ми толкова, колкото ти е възможно; изпразни себе си от всичко, което идва от Мен и е добро и Ми го предостави;

(Тогава разбрах, че нашият Господ не само иска от мен да предоставя службите си единствено на Него, но и да бъда на разположение, отивайки при другите и излизайки от пътя си, за да бъда в служба на човечеството и да им помагам, доколкото ми е възможно. Да служа на 'ближния', да прилагам добродетелта и да не пазя нищо за себе си.)

да, дай! дай на онези, които очакват от теб и дай свидетелство за Добрите Ми Дела и Аз ще бъда с теб; и както Отецът Ми ти каза преди известно време, Аз ти казвам същото нещо: “може клисурите да се огънат над теб и черни облаци да те покрият, и буци пръст да те зарият, но те уверявам, ще бъда с теб и ще минеш невредима;" помни, няма граница между теб и Мен; винаги съм с теб, любима Моя; ic;