ВРЪЩАНЕ КЪМ УЕБСАЙТА:http://www.tlig.org/bg/testimonies/churchpos/seraphim/РАЗМЕР НА ШРИФТА: NORMAL - LARGE

Български » Свидетелства » Позицията на Църквата » Архиепископ Серафим »

 

Архиепископ Серафим

Негово Преосвещенство Архиепископ на Йоханесбург и Претория, Серафим

На път от Вашингтон, С.А.Щ., за Йоханесбург, 1 май 2006

Негово Преосвещенство Архиепископ на Йоаханесбург и Претория, СерафимНамирам се в самолета на Въздушните линии на Южна Африка на връщане в Йоханесбург от Вашингтон, където участвувах като Зам. Председател на Все-Африканския Съвет на Църквите на една много важна Междурелигийна конференция в Джорджтаун Юниверсити, с цел да се подчертае значението на религиите в каузата на защитата на човешките права и предимството, което трябва да отдаваме на диалога, за да се разрешават местните и международни различия заплашващи световния мир. Пътуването трае седемнадесет часа с един час престой в Акра, столицата на Гана. Обикновено, когато не съм уморен, използвам случая да записвам някои свои проблематики.

След приключването на конференцията имах възможността и удоволствието да гостувам у едни добри приятели, семейство Риден, които и аз навремето бях поканил да ми гостуват. Заедно с мен, при Риден, гостуваха две приятелки от Ню Йорк и Монако, и двете гъркини от чужбина, и двете с името Георгия. Георгия от Ню Йорк, второ поколение родом от Мани, която срещах за втори път, и Георгия от Монако.

Васула Риден е израснала в типичното обкръжение на гърци живеещи в чужбина, отдаващи значение на стойностите на светското общество, но и на институцията на семейството и религиозната практика в Православната Традиция, която между другото включва и посещението в църква по време на Рождеството Христово, Великден и при провеждането на сватби, кръщенета и погребения.

Васула живеела светски живот с грижите на ежедневието, докато по невероятен и чудноват начин чула сладък и непознат глас, който я канел за в делото на служението да даде свидетелство за присъствието на Бога всред нас. В началото не е знаела какво да направи, била е объркана. Бог обаче й помогнал да осъзнае мисията си и с покорство и смирение и много молитва, започнала да записва посланията от Бога, които приемала вътрешно. Същевременно, започнала да променя своя начин на живот. Молитвата и обичта й към Бога са станали неин живот. Делото й да доведе хората по-близо до Бога започнало.

Посланията, които Васула записва, в действителност, проучвайки ги много внимателно, ще установи човек, че подчертават настоятелно основните учения на Святото Писание и на Cветите Отци на Църквата ни. Всички послания се отнасят до духовната ни подготовка, да се покайваме, да живеем свят, мистичен, църковен и есхатологичен живот, да бъдем движени от мисълта за благодеяния, така че никой да не страда и най-вече беззащитни деца, особено онези, които убиваме преди дори да се родят, със смъртния грях на аборта. Друг основен пункт на посланията е засилването по всякакъв начин на видимото единство на Святото Тяло на Иисус, тоест на Църквата и като проекция, засилването на единството на Християнизма посредством духовността, започвайки с отпразнуването от страна на всички Християни на Великден на същата дата.

Ако мнозина са онези, които се възползуваха духовно с молитвите и посланията на Васула и предимството, което отдават в живота си да се намират близо до Бога, доста са и онези, които открито или прикрито я нападат.

Изглежда, че в известен смисъл начинът, по който Васула казва, че приема посланията на Бога, не е разбран правилно, и са готови да я замерят с камъни и настояват да я отведат на кладата и жива да я изгорят. Този вид религиозен фанатизъм напомнящ отминали екстремни ситуации от средновековието, е неприемлив.

Прочитайки с внимание посланията на Васула, от теологическа и от църковна гледна точка и особено според Православната Догматика, трудно е да се намери някаква злонамереност. И ако, поради която и да е причина се създава такова впечатление, това се дължи на отрицателното предубеждение, с което някои тълкуват посланието й, не така, както би желала Васула, а както желаят онези, които целят да я осъдят като еретичка. Самата тя никога не е отричала диалога, за да ни изтълкува и да ни обясни, каквото и да нейно послание на онези, които желаят да го изтълкуват неправилно, за да я отхвърлят. Пропагандата и войната срещу Васула е толкова голяма, че ако някой се опита без предубеждение да се доближи и да прочете трезвено посланията й, веднага ще бъде обвинен от същите онези кръгове, които воюват срещу нея и я обвиняват в еретичност. Боже мой и Богородице моя, да не падне човек в ръцете на фанатици религиозни хора, на съвременните фарисеи и книжници. Жив ще те погребaт.

И така, за Георгия от Мани и Георгия, и много други Георгии, каквото не можа да направи Църквата със своите клирици и теолози, можа в много случаи да направи със служението си и с посланията си Васула. Хиляди са душите живели далеч от Светлината на Бога и сега са се превърнали в служители и служителки на живото свидетелство за присъствието на обичта на Бога всред нас, в светското общество на съвременния свят на обърканата ни епоха.

Разбира се, с това в никакъв случай не трябва да подценим огромното и многостранно катехично, пастирско, благотворително и мисионерско дело на нашата Църква в областта на енорията. Съществуват обаче и други начини, за да бъдат спасени души. Могат и миряни харизматични членове на нашата Църква, с божествените дарения на Светия Дух, без да означава, че заместват святото дело на клириците ни, по-скоро го допълват, да предоставят със своето служение и своята духовност и своето свидетелство, значителен принос в дидактическото дело на Църквата.

Ще трябва най-сетне Църквата ни, както на местни начала така и на междуправославни, посредством специална комисия да се доближи с честност и под формата на диалог към въпроса за посланията на Васула и отговорно да заеме позиция, така че да бъде спрян този “противоречив феномен”, когато много членове на Църквата ни и други християни се възползуват духовно, известни клирици и миряни да воюват срещу нея, защото, ако посланията са от Бога, тогава е сякаш воюват срещу делото на Бога.

Лично аз, като Православен Епископ, не намирам нищо укорително според Православната Догматика в съдържанието на посланията на Васула, и съм сигурен, че ако човек дори доброжелателно изтълкува определен текст от посланията като отклоняващо се, така че да се счете за злонамерено, Васула, посредством диалога на обич и контакт има смирението и обичта и доброто разположение да ни го изтълкува според Откровенческата Истина на нашата Църква така, както бива засвидетелствувана в Святото Писание и в Традицията на Църквата ни.

Посланията на Васула не са едно друго Откровение на Бога противно на това на Святото Писание и на Традицията, което е пълно и спасяващо, то е по-скоро, както текстовете на Отците и други църковни текстове, които ни помагат да проумеем и да изживеем съдържанието на това пълно божествено Откровение на Святото Писание и на Традицията на Църквата ни. Намеренията на Васула са чисти и спасяващи.

Мнозина Християни, с прочита и съзерцателното проучване на ученията от посланията на Васула могат да се възползуват в голяма степен за своето единство и за общото ни свидетелство пред съвременния свят, за да бъдат затворени раните, които сериозно ни заплашват. За да не бъда разбран погрешно със своите забележки, трябва да подчертая, че в никакъв случай, когато говоря за духовна облага от посланията на Васула, не желая да се създаде впечатлението, че не поддържам предимството, което всеки християнин трябва да отдава на проучването и изживяването на Святото Писание в своя живот, както и на Традицията на Църквата. Тази важна позиция е нещо, което обаче подчертават и посланията на Васула.

Трябва също да се отбележи, че, както в миналото мнозина църковни автори на места в своите текстове се отклоняваха от учението на Църквата или даваха впечатлението, че се отклоняват, когато им се обръщаше внимание на това, с голямо смирение и покорство подчертаваха или уточняваха това, което Църквата вярва, за да бъде защитен спасяващия в Христос ход на човека. Това смирение и добро разположение вярвам, че има и Васула, в случай, че се създава впечатлението, че на някое място от посланията съществува някакво отклонение или злонамереност.

Диалогът е средството, за да бъдат избегнати тези недоразумения и да се прослави името на Христос и наш Спасител Иисус Христос. Славата на Бога се отъждествява със спасението ни в Христос и посланията на Васула допринасят за тази цел.