ВРЪЩАНЕ КЪМ УЕБСАЙТА:http://www.tlig.org/bg/testimonies/christian/orthodox/zielinski/РАЗМЕР НА ШРИФТА: NORMAL - LARGE

Български » Свидетелства » Християни Клирици, Монаси, Богослови и Проучватели » Православни » Отец Владимир Желински »

 

Отец Владимир Желински, Православен Руснак

Епилог към първото издание на Посланията

Словата в тази книга говорят от само себе си. Не се нуждаят нито от обяснение, нито от посредник. Те са чаровни и прости. Говорят ни за Бога и казват, че са слова на Бога.

Слова на Бога: друго едно откровение?

Съществува само едно Откровение на Бога, уникално и категорично, Евангелието на Христос. Всичко, каквото учи Христос, всичко, каквото направи в продължение на земния Си живот, се е издълбало завинаги в свещената памет на Църквата. Но животът на Църквата е много по-богат и дълбок от това, което оставя да бъде видяно. Превишава видимите граници.

В този смисъл, словата от Евангелието на Св. Йоан, които Васула намери случайно, са многозначителни: “Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, струва ми се, и цял свят ни би побрал написаните книги." (Йн 21:25)

Словата и делата на Иисус, които евангелистите и апостолите не можаха да поставят в книгите си, остават във Вечното Евангелие. Самият Св. Йоан казва в своето откровение: “И видях друг един ангел да хвърчи посред небето, който имаше Вечното Евангелие, за да оповести на тези, които живеят на земята...” (Отк. 14:6).

Това “Вечно Евангелие” принадлежи на самия Иисус, който ни говори в Своето Евангелие. Провежда сърдечен разговор с всеки един от нас. Който има уши, Го чува. Не става въпрос за различно Евангелие или за различен Иисус, защото “Иисус е същият, вчера, днес и във вековете" (Евр. 13, 8).

Цялата история на Църквата е изпълнена с многобройни лични откровения, мистични изживявания, неизказани послания, защото винаги са съществували избрани мъже и жени, към които Христос, Святата Му Майка или Светиите се обръщат непосредствено. Случаят, обаче, на Васула е уникален.

След като беше разбудена един ден от това лично откровение, Васула започна да записва словата, с които Самият Христос й говори. Тези слова не противоречат на Святото Писание и Традицията. Не трябва да бъдат четени като обикновени текстове.

Трябва да се четат във вътрешно мълчание. Да може човек да усеща мълчанието на вечността. Става въпрос за диалога на една душа с нейния Господ: този диалог се развива в тайнството на вярата. Това тайнство е като Светлината, която осветлява идването на всеки човек в света. Той се изразява с прости думи: обич, мир, радост. “Обичам те, принадлежиш Ми, Моя си.” Трябва да умеем да разбираме тези слова, които идват при нас от вечността. Трябва да бъдат слушани в сърцето. Трябва да ги слушаме в състояние на молитва. Трябва словата, които се казват да се въплътят в нас. Трябва този диалог да стане наш диалог, така че молитвата на Иисус да стане наша молитва и да са ударите на сърцето ни:

Любими Отецо,
пречисти ме с Кръвта на Сина Си.
Отецо, пречисти ме с Тялото на Сина Си,
Любими Отецо, острани лукавия дух,
който ме изкушава сега.
Амин.

Защото това послание е молитвеник: една непрестанна молитва.