ВРЪЩАНЕ КЪМ УЕБСАЙТА:http://www.tlig.org/bg/spirituality/prayers/stations/s12/РАЗМЕР НА ШРИФТА: NORMAL - LARGE

Български » Духовност » Молитви » Спиранията на Кръста » Иисус умира на Кръста  »

 

Спиранията на Кръста

Размисъл върху Истинския в Бога Живот

12. Иисус умира на Кръста (Mт. 27:50; Mк. 15:37; Лк 23:46+49; Йн 19:30)

войниците вдигнаха Кръста Ми, спускайки го в отвора; погледнах в тълпата оттам, където се намирах, едва гледайки; с подутите Си очи, се взрях в множеството; не видях нито един приятел измежду онези, които Ме осмиваха; никой не беше там да Ме утеши; “Боже Мой! Боже Мой! защо Ме изостави?” изоставен от всички онези, които Ме обичаха; погледът Ми се спря на Майка Ми; погледнах Я и Сърцата Ни проговориха, “предавам Ти любимите Си деца, нека бъдат и Твои деца, ще бъдеш тяхната Майка;” (9 ноември 1986)

спомняш ли си, когато бях на Кръста думите, които изрекох? казах, че е и ваша Майка; обича ви и се грижи за вас; Авва дава, на когото пожелае; приемай, каквото Бог ти дава;

извиках от Кръста Си, беше последният силен вик, който издадох, когато все още бях в плът, вик изпълнен със страдания, болки и огорчения, който проехтя от дълбините на Душата Ми, пронизвайки висините на Небето; разтърси основите на земята и разцепи на две сърцата на онези, които Ме обичаха, както разкъса завесата на Храма; вдигна на крак преданите Ми привърженици, както вдигна мъртъвците от гробовете им, помитайки пръстта, която ги покриваше, както осуети Злото; силен гръм разтърси самите Небеса и всички ангели, треперейки, паднаха по очи и Ми се преклониха в пълно мълчание; Майка Ми, която стоеше до Мен, чувайки Вика Ми, падна на коленете Си и покри лицето Си, ридаейки, взе със Себе Си този последен вик до деня на упокоението Си; страдаше… (29 април 1987)

всичко се изпълняваше, спасението беше наблизо; видях небесата да се отварят и всеки ангел стоеше изправен, всички стояха в мълчание: “Отецо Мой, в ръцете Ти предавам Духа Си, сега съм с Теб;" (9 ноември 1986)

огорчен съм; още страдам заради многобройните нечестивости на света; злина, беззаконие и егоизъм; викът Ми се усилва от ден на ден; бях изоставен сам на Кръста Ми, сам да нося върху раменете Си греховете на света, сам да страдам, сам да умра, проливайки Кръвта Си, която покри целия свят, изкупувайки ви, любими Мои; същият този Вик е сега на земята като ехо от миналото, дали живея между сенките на миналото? дали Жертвата Ми беше напразна? как можете тогава да не чувате Вика Ми от Кръста? защо затваряте ушите си и Го оставяте да се загуби? (29 април 1987)