ВРЪЩАНЕ КЪМ УЕБСАЙТА:http://www.tlig.org/bg/spirituality/pilgrimages/meteora/met2/РАЗМЕР НА ШРИФТА: NORMAL - LARGE

Български » Духовност » Поклонения и Оттегляния » Оттегляне в Метеора 2004 г. » Обновление и Учения на Аскетичния Живот »

 

Обновление и Учения на Аскетичния Живот

от Васула
Гърция, Метеора 2004

Ако желаем наистина да напреднем духовно и да следваме Пътя, за да станем богове по участие и да царуваме заедно с Бога, и да имаме обзор на Бога тук на земята, трябва да знаем, че колкото повече заличаваме себе си за Бога, толкова по-цялостно ще бъде общението ни с Бога и по-големи делата Му в нас. Трябва да сме смирени по реалистичен начин. Днешният Зов от Бога е за едно обновление на духа и да стигнем тези изкачвания, които изглеждат недостъпни, а достъпни само за светиите. Но Бог излива Светия Си Дух по такъв мощен начин, както не е ставало никога преди в историята, приближавайки се в нашите дни до всеки един, за да го издигне до прославените висини и да получи дял от умствената светлина. Всичко това става възможно за нас посредством Неговия Дух, защото посредством Духа Му биваме назовани причастни на Бога и възродени. С това ново раждане влизаме в добродетелите и в небесната действителност. Ставайки осиновени деца на Бога, ще си поделим умствените светлини и ще започнем да опознаваме Бог с различно проумяване и съзнаване отпреди, когато следвахме ученията относно земните неща, където умът ни ги възприемаше по ограничен начин. В едно послание Светият Дух каза:

“Аз съм Този, който те отведе в синовна обич с Нашата божественост, за да живееш божествен Живот и да станеш друго едно дете, осиновено от Отеца.”

Написано е в Писанията, че страхът от Господа е началото на Мъдростта и че страхът от Господа е венецът на Мъдростта. Знаем също така, че нашият Господ каза, че Мъдростта се дава на отрочета. С други думи, Мъдростта се дава на едно съкрушено сърце, без злина. Следователно, който се доближава до Господа с простодушно и чисто сърце, Светият Дух няма да се отвърне от тази душа, а ще дойде с радост да подкрепи тази душа и да я обучи мълчаливо в Мъдростта. Когато хората попитат: “Откъде този човек придоби всичкото това знание и указания относно небесните неща?” отговорът ще бъде, че знанието и указаният могат да произходят единствено посредством Светия Дух, който потопява душата в бистрите Си извори бликащи от Божията Уста (Словото). И както Моисей, когато го покри в облака, Светият Дух ще ни обвие и нас в едно свято съзерцание, при което умът и душата ни ще бъдат издигнати в Божествения, както и в Троичния Живот.

В посланията на Истинския в Бога Живот, нашият Господ благоволи да ни обучи, с прост език, как да изкачим тези висини и да стигнем до по-голяма светлина на проумяване, прониквайки в непроницаемите пламъци на божествената Обич с благодатта на Светия Дух, прониквайки в дълбините на Самата Светлина. Посредством ученията Му ние не само биваме издигани, но и обновявани. Затова, това, което е необходимо, за да стигнем тези висини е да се предадем напълно на волята на Бога, в смисъл да оставим свободен Светия Дух да действува в душата ни, за да проумеем езика на небето и да бъдем способни да ни преобрази в божествени същества.

“Аз съм Възкресението и Животът. Всичко, каквото ти дадох в писмена форма е един извиращ извор, който пречиства тялото и ума, душата и сърцето, който изчиства катрана и ръждата. Аз, Христос, имам силата да преобразя цялото ти съществувание от мрак в светлина. Осемнадесет години вече говоря в сърцето ти със силата на Светия Дух. Милосърдните Ми Поеми, които съдържат тайни откровения и учения, са за теб и за атрофичното ти поколение. Те са дар от Отеца, от Мен и от Светия Дух.” (5.2.2004)

“Словата Ми са Византийски уроци, които от нулата ви изправят и ви правят богове, напътват ви към високи степени на аскетична духовност и упражнение, за да водите мистичен живот достъпен за всяко човешко създание... Светият Ми Дух, Изворът на всичко, каквото съществува, Изворът на Знанието, е готов да раздаде даровете Си на цялото човечество, да даде на хората с неизказаната Си Светлина, знамения и учения.” (31.5.2003)

Отецът ни обещава, че, ако сме готови да умрем за себе си, ще ни обнови. Казва:

“Ще ги науча Аз Самият как да стигнат до високи степени на святост въпреки силната неблагозвучност на враговете им, които няма да покажат за тях нито милост, нито обич. Ще им дам, обаче, духа на настойчивост, един толкова смел дух, че и самото му присъствие ще разтърси основите на ада, след като ще бъдат облечени в прославения блясък на Сина Ми, Иисус Христос.”

“Обновявам сътворението Си, това е началото на това обновление. Това е преминаването Ми през гробовете, в това безкрайно гробище. Това преминаване ще превърне гробовете в славни Храмове с Пламъка на Обичта Ми във вътрешността им!”

Отецът ни зове да Го съзерцаем, води ни към живот, където постоянно да Го съзерцаваме. На небето, ще съзерцаваме вечно Бога, но Бог ни дава възможността на освещаването, за да започнем оттук, приемайки Светия Дух да обитава в нас. Така, можем да пристъпим, казва Господ, от изкачване на изкачване и да станем вътрешно подобни на образа на Христос. Затова, нашият Господ ни даде указанията Си по такъв начин, че да са достъпни и разбираеми за всички.

Иисус каза наскоро: “Дадох ти указания с Византийски четива, за да стигнеш до по-високо съзерцание, за да стигнеш при Мен... Неяснотата и суровите изрази не са Моят начин на учение, напротив, Моята теология се основава на Истината и на Божествената Обич, тази е Моята теология.” ( 9.4.2004)

В духовното ни пътуване съществуват винаги опасни срещи, поставени от лукавия. Затова, нашият Господ иска от нас да останем будни и съзнаващи Присъствието Му. За да го постигнем това, трябва да превърнем живота си в непрестанна молитва. Не трябва нито за миг да го счетем за дадено, че тъй като получихме благодатта на Бога, можем да правим, каквото искаме и да продължим да прегрешаваме, защото рискуваме да изпаднем от благодатта. Ето какво казва Господ:

“Аз съм Светлината и който живее в Светлината, става част от Светлината... В Мен не съществува и следа от мрак, никаква сянка. Благодатта е Моя и е светлина. Когато намалява благодатта у някого, който не престава да Ме обижда, тогава светлината, която му беше дадена намалява и постепенно угасва... Когато човек остава в благодатта Ми, остава в Светлината Ми, която разширява знанието му върху духовните неща и богатства, след като силно преобразяване се извършва във вътрешността на Светлината, която го води до по-високи изкачвания, по-дълбоко в Мен, вашия Бог, правейки душата му да напредва, съживявайки го, възпламенявайки го като подпалено сено. По този начин ще го издигна до по-високи степени на святост.

Онези, обаче, които изпадат от благодатта, изпадат от Очите Ми, и какво падение е това! Падат в дълбок мрак, покрива ги тъмнината... На всички вас се дава възможността да участвувате в Светлината Ми и да станете пламък. Както благодатта е Светлина, по същия начин и добродетелите, се намират в Светлината. Могат и те да бъдат придобити от онези, които остават в Мен, в Моята Светлина, и посредством тясната ви връзка с Мен, ще се оживят, ставайки светлина, за да ви позволят да станете по-благочестиви, да Ми заприличате наистина, преобразявайки ви в богове и преобразявайки ума ви, душата и сърцето ви, за да излъчвате славата Ми, защото във вас ще бъде Самото Благородство, Царството Ми и Престолът Ми, и който ви гледа ще разпознава Мен, а не вас. Заедно ще бъдем едно.” (15.12.2003)

От момента, в който душата ни в тази Божествена Светлина придобие добродетелите и ги съживи посредством тясната връзка с нашия Господ, ще започнем да се приближаваме до по-високите добродетели. Добродетелта на безстрастието е добродетелта, която откъсва душата от земните желания и я кара да желае да обича Бога и ближния, и да служи на Бога.

Нашият Господ ни дава възможността да станем едно с Него. В посланията, многократно ни кани да ни превърне в богове. Ние, сътворенията, можем да бъдем преобразени, и от земната пръст и нетрайната материя, от които сме съставени, ще ни издигне на най-високата степен на божественост, започвайки да “си поделяме божественото естество”. Затова, нашият Господ ни кара да разберем, че човекът може да бъде възстановен и осветен и в това високо състояние ще ни постави над и върху ранговете дори на ангелите. В Православието, Благословената ни Майка бива почитана по този начин като “най-честивата от херувимите и несравнимо най-славната от серафимите”, както и “сладостта на ангелите” и “най-високата в небесата”.

И така, посланията на Истинския в Бога Живот са призив, който води душата ни към съвършенство и да бъде свята обител за Бога, безупречна. Всички сме призовани да стигнем до божественото състояние на съвършената обич. Призовани сме да придобием възможността да бъдем синове и дъщери на Всевишния. Зове ни непрекъснато при Себе Си, за да ни привлече към обожествяването. Споменах по-горе, че Бог обновява сътворението Си и че живеем в особени времена, където благодатта се дарява на мнозина от нас, както не е ставало никога преди в историята. Това, разбира се, е действие извършвано от Светия Дух, за да бъде обновено Божието сътворение. Това е Посещението на Господа всред нас. Ако някой попита, как можем да знаем, че е Неговото Посещение? Отговорът е, от знаменията на Божието Присъствие, от радостта и мира, които придобива душата ни, от покоя, в който Той отморява душата ни, от жаждата на душата ни за Бога, от любвеобилните наслади и утехи, които влива в душата ни, от желанието да служим на Него и на ближния. Ето какво казва нашият Господ: “Кажи Ми, съществува ли в света или около теб нещо, което би могло да даде на душата ти по-прелестни и любвеобилни наслади от това да се намираш с Мен, само с Мен, единствено? Какво ти предоставя Моето Присъствие?” На това отговорих, с помощта на Светия Дух, следното:

“Присъствието Tи ми дава предвкусването на Блаженствeния взор, съзерцанието на Славата Ти, вътрешното ликуване давано на светиите със заслуги, докато аз нямам нито една, мисловното усещане, че в безотвъдната Ти Светлина, Ти, Божеството, който изпълваш всички неща, без да бъдеш ограничаван от пределите им, можеш да обитаваш в мен… Hамирам в Присъствието Ти радост, светлина, въздишки на копнеж, копнеж да проникна в по-дълбоко съзерцание, за да мога да видя това, което никое око не е виждало и да чуя това, което никое ухо не е чувало…” (20.1.1999)

Затова, нека се възползуваме всички от призива на Бога, който иска да отведе душата ни в освещението. Не оставяйте сърцето си, както казва Господ да бъде като пропукана стомна, която никога не задържа съдържанието си, колкото и да я пълнят. Нека бъдем, напротив, внимателни към Божия призив и се научим от Словата на Знанието, които Той ни даде, за да отидем и да ароматизираме света със сладкия Му мирис, превръщайки пустините в полета на Знание.