ВРЪЩАНЕ КЪМ УЕБСАЙТА:http://www.tlig.org/bg/spirituality/pilgrimages/holyland1998/retr1/РАЗМЕР НА ШРИФТА: NORMAL - LARGE

Български » Духовност » Поклонения и Оттегляния » Поклонение в Светите Места 1998 » Въведение от Васула »

 

Въведение от Васула

Скъпи братя и сестри в Господа,

По-миналото лято в Родос, се събрахме известен брой души от Истинския в Бога Живот, за да си поделим и да изживеем посланията. Посетихме някои свети места и се помолихме заедно на тези места, без въобще да осъзнаваме, че това, което правихме беше оттегляне, независимо от това, че беше много кратко. След това отново, миналата година в Родос, добрият ни Пастир още веднъж ни позова да се съберем по същия начин, но броят на хората, които прииждаха прекомерно се увеличаваше. Необходима беше по-голяма организация и повече работа. Сестра ми, Янула, организира събора ни и поклонението в Патмос. На този събор се молихме и си поделихме проблемите и радостите си относно делото, което осъществяваме за Истинския в Бога Живот. По-късно, пътувахме отново заедно и посетихме различни свети места. Тогава не знаех, че този вид събори, които провеждаме се нарича “оттегляне”.

От техния успех и от ентусиазма показан от всички да се срещнем отново по същия начин, Духът на Господа ме накара да разбера, че бихме могли да се съберем отново, но в Неговите места, тук, в Светите Места. Благодарение на организаторите, нещата започнаха да се движат още от миналото лято, подготвяйки днешната среща. Никога не си представях, че добрият ни Пастир щеше да събере толкова много от нас и че броят щеше да се увеличи в степен дори да го ограничим.

Начинът, по който винаги работи Бог с мен е да довежда пред мен готово положението, без да го осъзнавам, че беше Той, който ме подтикваше за подготвянето на оттегляния.

Надявам се с цялото си сърце, че съборът за молитва и славословие тук, на Светите Места ще бъде благословия за всички нас и за цялата Църква. В едно Свое послание, Иисус каза веднъж: “днес, всеки благороден жест от страна на Моите създания за възстановяването на разклатения Ми Дом дълбоко Ме вълнува; при всяка стъпка направена за единството, цялото небе се радва; с всяка молитва изречена за възстановяването на Тялото Ми, гневът на Отеца Ми намалява; благословиите Ми се изливат при всеки събор за единство в Името Ми върху онези, които участват в тези срещи;” (5.10.1994)

Тук ще спомена откъс от второто послание на Св. Павел до Коринтяните: (2 Кор. 2:14-17):

"Но да благодарим на Бога, който всякога ни дава да тържествуваме в Христос и който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме самия Него. Защото ние сме благоуханието на Христос пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат. На едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите – живителен дъх за живот. И кой е способен за това? Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христос."

И ние, скъпи мои приятели, които сме се събрали днес тук, бяхме призовани от нашия Господ да се помолим с жар за помирението между братя. Бихме могли да сме трима или четирими да се молим за единството, насаме, но сме мнозина, за да се съберем и да се молим насаме. Дошли са хора от 36 страни да се помолят за единството и да се помолят за завръщането на света при Бога, с единственото желание да доставят радост на Бога и да изпълнят Волята Му.

Иисус жадува за единство, по същия начин и ние и мнозина други, които не са с нас. Господ ни събра тук и въпреки, че изглеждаме мнозина, ние сме само една шепа в сравнение със света, но то е, за да покажем на света, че може човек да се помири и да живее в общение и в хармония, излъчвайки обичта на Бога. Бог ни събра тук от различни Църкви, за да станем пример за помирение за другите, които не желаят единството или усложняват единството. Тук сме, за да покажем на тези, които избягват единството и казват “съществуват сериозни елементи, които ни разделят”, че не съществуват сериозни различия помежду ни. Трябва да се молим за тези, които не желаят единството според духа на Бога, защото се противопоставят на Божията Воля и допускат тежък грях, оставайки разделени. Ето какво казва нашият Господ:

"желая децата Си обединени; проумейте сериозността на разделението ви, спешността на Зова Ми и значението на искането Ми; единственото, което искам е обич, за да съборя препятствията на вашето разделение;" (20.10.1991)

Без обич и смирение, единството не може да стане. В този край на времената, Бог ни зове да станем апостоли на обичта и на единството, събирайки се и да не се обособяваме един от друг. Когато се събираме по този начин, за да се молим на Светия Дух и да Му дадем свободата да вдъхне в нас Своите желания, накрая, ще извършим Божествената Воля на Бога, и единството ще се осъществи според помисъла на Бога.

Биваме призовани да разпрострем Божието Царство в този свят, който стана, поради голямото си отстъпничество и разделение, една пустиня. Биваме призовани да направим да бъде узната Божията Обич от нашите братя и сестри, които отхвърлят хладнокръвно обичта на Бога, защото не познават Бога, нито са вкусили сладката Му обич. Биваме призовани да следваме Светите Тайнства на Църквата и да сме пример за нашите братя и сестри за това по какъв начин да почитаме Бога, следвайки това, което определи за нас. Биваме призовани да отдаваме боготворение пред Олтаря, където пред Христос можем да си починем в Сърцето Му и да разполагаме с времето да съзерцаем Троичната Му Святост. Биваме призовани да напомним на света, че Иисус наистина се възкреси и следователно трябва да живеем Възкресението Му всеки миг от живота си, назовавайки Го Свят Другар, Жених, Чудесен Съветник, Всемогъщ Бог, Вечен Отец, Господар на Мира.

Биваме призовани да станем свидетели на задушевната обич на Бога и да учим на хората смисъла на словата на Отеца, когато каза: "това, което желая от тях е обич, а не жертва; познание за Сърцето Ми, а не холокости;" (25.9.1997), а в друг откъс: "днес отново ти поднасям Сърцето Си и като жених пристъпващ от жилището си, за да срещне своята невеста, пристъпих, за да съединя Сърцето Си с твоето и да се възрадвам в теб и да си обменим милувки във взаимната ни обич; нека бъде, както на небето: Обич за обич, Сърце за сърце." (25.9.1997)

Ще припомня на всички ви едно послание дадено на 3 април 1996 от Иисус, където ни казва, че в края на времената Той заедно с Благословената ни Майка ще издигнат апостоли и ще ги изпратят в света, за да му припомнят голямата Им обич. “беше казано, че в края на времената, Двете Ни Сърца ще издигнат апостоли, и те ще бъдат наречени апостоли на края на времената; ще бъдат обучени от Царицата на Небето и от Мен Самия да тръгнат във всяка нация и да провъзгласят без страх Словото на Бога, дори когато бъдат покрити с кръв от порочните нападения на Врага, няма да бъдат пречупени; езикът им ще пронизва враговете на Църквата Ми като меч с две остриета, излагайки техните ереси; няма никога да се разколебаят, нито ще се уплашат, тъй като ще ги снабдя с дух на смелост; разрушителният бич няма да ги достигне; няма да оставят нито един камък, без да го преобърнат; ще преследват грешниците, високомерните оратори, големците и гордите, лицемерите, предателите на Църквата Ми, ще ги преследват с Кръста Ми в едната ръка и розарията в другата; а Ние ще застанем на тяхната страна; ще сломят ересите и ще изградят вярността и истината на тяхно място; ще бъдат противоотровата, защото ще поникнат като пъпки от Царското Сърце на Мария;” 

Знаем, че Бог ни казва, че силната Му Ръка ще издигне апостоли в този край на времената и ще ги снабди с дух на усърдие за Своите възнамерения.

Този апостолат е дълг за всеки Християнин, каквато и да е неговата степен на благотворение. Светият Дух използва души, в която и да е степен на духовния им живот за Своето дело в Църквата, и мисиите, които им възлага не са съответни с мярката на обичта им или с мярката на човешките им възможности.

Но Бог ги снабдява със силата на Светия Дух, който ги прави способни да изпълнят своята мисия. Духът ще ги подготви да отидат в света, особено там, където расте ерес, несправедливост и грях, за да упражнят мисията си. Изпълнени с усърдие и обич за Дома на Яхве, тези души, които божествената обич ги свърза в неразделно общение с Бога, са способни да минат и през огън, за да спечелят души за Бога, след като са осъзнали стойността на всяка душа. Помнете: да спечелим една душа за нашия Господ, това превишава всякакъв вид служба, която можем да предоставим на Бога, защото за Бога една душа има стойност по-голяма, от каквото и да е било друго нещо. Така, с молитвите и с жертвите си или с каквато и да е друга харизма е дарил Бог душата ни, ще можем да спечелим тези души и да ги доведем близо до Бога. Нека станем, тогава, Мрежата на Бога.

Ще трябва, следователно, да зависим повече от Светия Дух, защото Неговата благодат е, която краси душата ни с даровете Му, за да ни подготви. Благодатта съществува и ни бива давана даром и без каквато и да е заслуга. С благодатта душата ни се издига на нивото на мисията, която Бог изисква от нас и изпълва с божествена обич. Колко пъти ни беше казвал нашия Господ в посланията: “отидете да проповядвате с обич за Обичта;” Духът на Господа ще увеличи обичта ни за ближния ни, така че да желаем да излезем навън в света, за да спечелим души, обичайки ги и водейки ги при Господа.

Бог е на нашата страна, защото е явно от благословиите, с които се увенчава посланието Му и продължава да се разпростира по чудотворен начин, независимо от всяка съпротива. Явно е, че Бог е на нашата страна от защитата, която ми осигурява и ми дава. От човешка гледна точка, трябваше да се пречупя, но не се пречупих, трябваше да се обезсиля с всички тези пътувания, не не се обезсилих, трябваше да се обезсърча от настойчивите обвинения, но не се обезсърчих. Права съм и подскачам от радост!

На всеки един от нас Бог даде различни таланти. Никога не се уморява да възнаграждава верния, който е изпълнил своята задача. Да зарови човек получения талант, е свързано с пъкълно наказание. Нека затова, да размножим талантите си за славата на Бога.

Както казах преди, нека зависим повече от Светия Дух, който, когато дава харизми на народа на Бога, ги дава в полза на Църквата. Нашият Господ казва, че Църквата днес се нуждае от съживяване и това ми напомня словата Му, когато каза в началото:

“съживи Църквата Ми, обедини Църквата Ми и разкраси Църквата Ми;”

От само себе си не можем нищо да направим, но със силата на Светия Дух, след като Му позволим да действа в нас, за да ни усъвършенства и да ни направи да се увеличим в обичта ни, ще можем тогава да изпълним Божията Воля, защото Духът е сила и живот.

И делото, което вършим ще бъде Негово дело и съответно с Неговия помисъл. Светият Дух е Духът на Обичта, която съживява и наново строи с обич Църквата. Следователно, ще трябва всички да сме гъвкави, за да може Духът да ни оформи, както Той желае.

Делото на мисията важи за всеки един от нас. Всеки Християнин, като член на Църквата, може да докаже обичта си за Бога и за ближния, размножавайки талантите си, които му бяха дадени отначалото от Господа. Ако изкушението да ги заровим е прекалено голямо, трябва да се постараем да го превъзмогнем, защото в противен случай ще бъдем строго наказани.

Затова, нека свидетелствуваме по своя начин и по начина даден ни от Бога, че, за да обича човек, дължи да служи и служейки стига до съвършената обич.

Ще приключа, казвайки, че в тези дни, когато ще сме заедно, ще ви припомня какво представлява Троичната Духовнст на Истинския в Бога Живот. Затова, ще оставя свободата на Бога, който издигна пророци и говори и разкри Себе Си “много пъти и по различни начини” (Евр. 1:1) да даде отново Своето послание през тази седмица, посредством слабата ръка на един член на Тялото на Христос. Щедро дари Духа Си на цялото човечество и аз съм една от синовете и дъщерите, посредством които се връща, за да изрече наново благословеното Си Слово.

Святата Троица ни повери Благородната Си Тема, която Те назовават “Истински в Бога Живот”. Те казват: “отправяме Химна Си на Обич към това умиращо поколение и който го чуе, е благословен; който го чуе, ще стане висок и силен като дърво, защото коренът му ще се увеличава в Нашите Заповеди и в Нашите повели;”

Нека се помолим:
Отецо, посвещаваме се в душа и тяло на Твоята служба, така че Очите Ти и Сърцето Ти да не ни оставят никога.
Постави Царския Си Престол в нас и ни дай заповедите Си.
Нека напреднем с чисто сърце, така че да се изпълни всичко, каквото ни даде.
Aмин.