ВРЪЩАНЕ КЪМ УЕБСАЙТА:http://www.tlig.org/bg/spirituality/pilgrimages/egyptreport/kriekenbeeck/РАЗМЕР НА ШРИФТА: NORMAL - LARGE

Български » Духовност » Поклонения и Оттегляния » Поклонение в Египет 2002 » Монсеньор Крийкенбек за Единството »

 

Монсеньор Крийкенбек за Единството

Изказване на Монсеньор Крийкенбек относно Единството, в Шарм Ел Сейк, в полуострова на Сина, по време на на Поклонението на ИвБЖ в Египет, 2002 г.

Първото четиво ни говори за Плана на Бога. И този План е, че сме едно тяло и един дух. Имаме една надежда дадена на всички вас посредством призоваването ви. Съществува един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, който е Веждесъщ, и работи посредством всички, и е във всички. Това е красивият план на Бога за всичките Му деца.

Но, гледайки днес света, установяваме, че това не е така, защото човекът поставя препятствия в пътя към единството. Пречки културни, политически, икономически, дори и религиозни, които произтичат от горделивостта и високомерието на човешкото сърце. И поради тази причина казва Павел: Умолявам ви да видите светлината на смиреността, на свидетелството и на търпението, понасяйки се един другиго в обич, така че да запазим единството, което има своя произход в Духа.

Нека размислим малко върху това, как единството, но и този наш събор съставляват Дело на Светия Дух. Духът е, който ни събра заедно и Духът е, който направи всичко да е достижимо, дори днешната Литургия. Но, трябва това да го опазим, и Павел казва, че мирът е, който ни държи обединени, защото мирът е една споителна сила. Следователно, трябва да положим всякакво усилие, за да имаме мир помежду си и да съществува мир между различните култури, така че пожеланието на ангела: “мир на хората с добра воля” да се осъществява в нашите събори.

Истината е, че поради различни причини, исторически, политически, културни, религиозни, които произтичат от човешката горделивост, сме поставили пречки за този хубав план на Бога, който е не само план, но и действителност, след като Иисус ни казва, че Той е лозето и ние лозовите клони.

Следователно ние, които сме кръстени и вярваме в Иисус и виждаме Истинския Живот в Него - независимо от това, че сме разделени, ние сме действително заедно и обединени в този Истински в Бога Живот.

Размислях по време на пътуването ни в полуострова на Сина, пустинята, планините й, и как Бог позволи да бъде оголен народът Му от всичко, така че да зависи единствено от Него. Да стане народът на Бога един ум, едно сърце, една душа, един дух, ако не съществуват, разбира се, пречки по пътя. Следователно, пътуването ни представлява едно откровение на искането на Духа да умрем спрямо тези пречки, така че да постигнем единството.

В Йоан, 17, Иисус се моли на Отеца: “Моля се да бъдат едно, както Ние сме.” Троицата е за нас моделът на единството. При нормални условия това щеше да бъде невъзможно. Но, Иисус добавя: “За да бъдат едно в Нас. Аз в Теб и Ти в Мен.”, така че с участието в единствения в Бога живот да наподобяваме на Троицата, свързани помежду ни в обичта на Светия Дух.

В Евангелието се дава направлението на Църквата в дните ни. Евангелието се състои от две части. Първата част са знаменията на времената. Бог говори през събитията. Иисус казва на еврейската си аудитория, че, както те са в състояние да четат знаменията на небето, така би трябвало да четат Месианските времена, защото се изпълняват в Неговото Присъствие, извършват се в Неговото Присъствие. По съответен начин ни казва, че знаменията на времената днес са призивът за единство. Трябва да се обединим, ако ли не ще бъдем погубени. Следим по телевизията прогнозата за времето и сме в състояние да разпознаваме предвестниците на времето. По съответен начин Бог говори посредством стеченията на събитията и ни зове този път към единство. Трябва да се обединим. Трябва да се обединим, ако ли не това, което се случи на стария Израел ще се случи и на нас. Посланието за Израел беше или “ще се оправите или ще ви отпратя”. Ако не се оправим, ще ни отпрати!

Втората част от Евангелието съставлява отговорността. Отговорност. Казва ни да действуваме, защото ако не го направим, ще последва съдът, тогава ще заплатим за всяко свое напразно действие, повърхностна дума, всяка монета, всяка непокорност, всяко разделение, всяка разпра, всяко високомерие и горделивост, ще заплатим за всичко това. И следователно, посланието е: знамението на времената е зовът за единство, и трябва да действуваме.

Ако не действуваме, ще бъдем отговорни пред Бога. Признателни сме на Истинския в Бога Живот, защото прочете знаменията на времената. Откликва на зова на Бога за единство и е поел дейност. И този е отговорът ни. Амин. Слава на Бога!

Наше задължение е сега да предадем това послание, завръщайки се в страните си. И в 60-те страни, и да дадем свидетелство за единството в личния ни живот, семейството ни, общността ни, братството ни, така че Бог да види, така че Бог да открие, че живеем Истински в Бога Живот в ума, сърцето и деянията си. Амин.