ВРЪЩАНЕ КЪМ УЕБСАЙТА:http://www.tlig.org/bg/spirituality/pilgrimages/egyptreport/egypt2/РАЗМЕР НА ШРИФТА: NORMAL - LARGE

Български » Духовност » Поклонения и Оттегляния » Поклонение в Египет 2002 » За покаянието »

 

За покаянието

от Васула
Египет, 21-31 октомври 2002

 

Онези, които са чели посланията на ИвБЖ трябва да са забелязали, че съществуват думи, които се отличават в цялото послание: например думите: обич, помирение, единство, Свети Дух, непрекъсната молитва, Слово на Бога, Мъдрост и думата покаяние. Днес, бих желала да обърна вниманието ви на думата “покаяние” и да се опитам да анализирам истинския й смисъл. Преди обаче да навлезна в тази тема, позволете ми да кажа няколко думи за непрестанната молитва, защото в крайна сметка, посредством покаянието човек навлиза в непрестанната молитва. Знаем, че Бог желае от всички нас да направим от живота си непрестанна молитва.

Непрестанна молитва е, когато позволяваме на Бога да живее постоянно в нас и ние в Него. Непрестанна молитва е, когато духът ни е напълно попит в Бога и осъзнава Божието присъствие. В тези мигове не се нуждаем от думи, за да се изкажем на Бога, защото цялото ни съществувание става жив пламък. Възпламенени от обич за Бога. В миговете на тази мълчалива молитва, духът ни забравя света и бива завладян в това мълчание, наслаждавайки се на всеки миг от това залавяне от Бога.

И така, животът ни трябва да се върти единствено около Бога и около Божествената Обич, защото обичта съединява душата с Бога и колкото по-силна става обичта, толкова по-дълбоко навлиза душата в дълбините на Бога и в живота на Мъдростта. Внезапно, всичко започва да става по-ясно за душата, защото Мъдростта ще е всекидневният й Другар и за голяма изненада, ще започне да гледа неща, които окото не може да види и ще започне да чува неща, които никое ухо не може да чуе. И тогава душата ще бъде толкова обвързана с Твореца и ще бъде отведена в такъв съвършен съюз на божествена Обич с Бога, че духът й ще стане едно с Божествеността. Притежава Бога толкова, колкото Бог я притежава.

Душата не може да диша без Бога, защото черпи живота си от Бога. Без Бога масата ни е празна. Затова, важно е да дадем място на Светия Дух да ни изпълни със Светлината Си. Светият Дух обаче, не може да влезне в една душа, която е дължител на греха, нито може да намери път за Себе Си в една лукава душа. Следователно, покаянието, казва Бог, е вратата, която води душите в пътя на съзерцанието, и колкото по-смирен става човек, толкова по-лесно Светият Дух намира Своя път в душата. Следователно, покаянието трябва да стане постоянно състояние в живота ни, за да ни удостои да стигнем до постоянното състояние на съзерцание и на съединение с Бога, което е постоянната молитва, както описах по-горе.

Без сълзи, сърцето ни ще остане твърдо като камък и никога няма да може да спечели духовната смиреност. Който не е разположен да приеме покаянието, никога няма да се съедини със Светия Дух и никога няма да успее да опознае Бога и да Го проумее.

Този, който желае спасението, ще почувства необходимостта да се покае и Бог ще се вслуша в неговото покаяние. Колкото по-искрен е покайващият се, толкова по-голямо е приятелството на Бога. Покаянието не е нещо, което става веднъж. Както когато искаме от Бога да превърне живота ни в непрестанна молитва, същото е и с покаянието. Бог иска от нас животът ни да стане едно непрекъснато покаяние. Бог казва, че всяка дума отправена от нас към Него с искреност, привлича по-близо приятелството Му, защото приятелството Му е съответно с покаянието, което Му предоставяме. Плодовете, които придобиваме с покаянието са обич и покой. "малки грехове или големи грехове, всички са грехове в Очите Ми", беше казал веднъж Бог. И в друго послание казва: "грехът прилича на отрова във вас и колкото повече остава вътре във вас, толкова повече се поболявате; приближавайки се по-близо до смъртта; колкото повече се бавите да почистите своята система, толкова повече рискувате да умрете; можете да се освободите и да се излекувате от отровата на греха, ако се смирите и осъзнаете, че единственият лек да пречистите греховете си е посредством покаянието;"

кажете Ми: кой от вас, ако открие, че е погълнал отрова, ще рискува живота си и ще остане безучастен, и няма да направи нищо за това? за да се излекувате от тази смъртна отрова, трябва да сведете главата си и да признаете, че сте грешници, предоставяйки Ми покаянието си, тогава, всичката горчивина на отровата ще бъде пречистена заедно със самата змия, която хранехте във вътрешностите си през целия си живот, и веднъж освободени ще заместя тези злини със сладостта Си… да, щом тези злини бъдат прогонени, вие ще се възстановите, и веднъж излекувани няма вече да сте чужди на Закона Ми; своеволно ще обърнете гръб на света, защото пред себе си ще видите Моята Слава и Величието Ми; гледката на лъчезарното Ми Присъствие ще заблести вътре и вън от вас; (1.6.2002)

Днес Бог ни дава в изобилие възможности да се завърнем при Него с благодатите, които излива върху нас, в толкова жалките ни и достойни за съжаление времена. С благодатта, която ни предоставя, Бог ни дарява истински живот в Него... Научихме се, че трябва да се помирим с Бога, факт, който ни води да се помирим и с ближния си. Доколкото не се помиряваме с Бога, ще нарушаваме непрестанно закона на Обичта, който ни даде Бог и ще продължим да живеем като бунтовници, отчуждени от Бога. Затова, нека бъдем в постоянно състояние на молитва и покаяние, повтаряйки в сърцето си тези слова: “Иисус Христос, Син на Бога, смили се над мен грешника...”