ВРЪЩАНЕ КЪМ УЕБСАЙТА:http://www.tlig.org/bg/spirituality/essays/mysticalmarr/РАЗМЕР НА ШРИФТА: NORMAL - LARGE

Български » Духовност » Есета » Мистична Венчавка и Обожествяване в Истинския в Бога Живот »

 

Мистична Венчавка и Обожествяване в Истинския в Бога Живот

Написано от една монахиня еримитка живееща в Уелс, Великобритания, след проучване на посланията на Истинския в Бога Живот
септември 2005 г.

В писанията с наименование Истински в Бога Живот (ИвБЖ), се говори постоянно, че Бог предоставя на хората благодатта на обожествяването. “Обожествявам” означава да бъдат направени хората богове по участие в Божествеността на Бога.

Това понятие може да предизвика безпокойство у хората, освен ако разберат, че е друг термин за даряването с Вечен Живот. Това е Вечният Живот на Бога. Самият Христос ни го обеща. Евангелието на Св. Йоан и посланията, са изпълнени с Христовото обещание. Посланията на Св. Петър загатват за него и посланията на Св. Павел към седемте църкви също са изпълнени с него. Затова дойде Иисус Христос - да можем да си поделим Божествения Му Живот; да можем да станем един с Отеца, както Христос и Отецът са един. Това означава, не подобни, а както Христос и Отецът са един – един божествен съюз.

Призовани сме да бъдем синове и дъщери на Бога. Призовани сме да бъдем Тялото на Христос. Иисус Христос е Главата на Своето Тяло Църквата. Тялото трябва да бъде изцяло едно с Божествената си Глава. Каквото е Иисус Христос по естество като Син на Бога, ние сме призовани да бъдем по благодат – всеки според степента или способността, която е имал пред вид Бог за нас, когато ни е създал. Глава и Тяло обожествени с Божествения Вечен Живот на Бога, даден ни в Иисус Христос, който беше спечелен за нас с Неговия изкупителен живот и смърт.

Трябва да бъдем свети, както Бог е свят – не принудително, а своеволно, изпълнявайки заповедта на Бога (Лев. 19:2 и Мт. 5:48), не по задължение като абстрактно действие, а от истинска обич към Бога.

Само Бог е свят: “Ти само си Свят, Ти само си Господ, Ти само си Всевишният Иисус Христос”", пеем всяка неделя и на празниците. Да сме свети, както Бог е свят, означава да сме свети точно с тази святост на Самия Бог. Святостта на Бога слиза и Бог се съединява с всеки един, така че самите сили на душата (памет, възприятие и воля) да са в съвършен съюз с Отеца, Сина и Светия Дух. Когато този съюз е глобален, абсолютен, пълен, това е обожествяване, нищо повече, нищо по-малко.

Пълният съюз на душата със Святата Троица се нарича Мистична Венчавка. Мистична Венчавка означава, че Светият, Троичният Бог венчава душата с Него в пълно сливане, като “съпругата” запазва съвършена индивидуалност и свободна воля.

Отецът в Божествената Си Сила се свързва и обединява с паметта, която бива схваната като сила на душата. Вечният Син в Своята Божествена Мъдрост се свързва и обединява с възприятието, което бива схванато като сила на душата. Светият Дух в Своята Божествена Добрина се свързва и обединява с човешката воля, която бива схваната като сила на душата. С Божественото присъствие в силите на душата, човек мисли, действа и говори само като непосредствено информиран от Божията Сила, Мъдрост и Добрина. Душата престава да действа вън от влиянието на Божествената Светлина. Това го наричаме “Подобие на Христос”. Хората, които срещат обожествено лице обикновено описват срещата като, “сякаш говорех със Самия Христос”.

Отецът може да се свърже с паметта единствено, когато тя има чиста надежда.1 Вечният Син може да се свърже с възприятието единствено, ако то има чиста вяра.2 Светият Дух може да се свърже с човешката воля единствено, ако тя има чиста обич.3 Просто казано, надеждата опразва паметта, вярата опразва възприятието и обичта опразва волята. Тези три сили на душата трябва да бъдат опразнени от богословските добродетели, защото те са извън обсега на човешкия разум и логика. Чисто човешкият начин на познаване, посредством сетивата и дискурсивния интелект, трябва да бъде превъзмогнат, за да може човек да се съедини с безотвъдния Бог. Всички средства трябва да бъдат пропорционални на крайната им цел: трябва да показват определено съгласие и подобие с крайната цел. Грахът не може да бъде сготвен, ако не стигне до същата температура с кипящата вода. Пъновете не горят, ако не стигнат до същата температура с огъня. Нищо, и никое създание, не служи на възприятието като пропорционално средство за достигането на Бога. Всичко, каквото интелектът може да проумее, волята да изживее и въображението да нарисува, е съвсем неподобно и непропорционално на Бога. Празното пространство създадено от Богословските Добродетели вяра, надежда и обич наподобява най-много на Бога в смисъл, че те приспособяват човешките способности към участие в безотвъдния Бог. Издигат човека над самия него, преобразуват го, и го предразполагат да си възвърне пълнотата на божествения образ и подобие, според който беше създаден и за който беше създаден.

Катехизмът на Католическата Църква, No 1812 гласи, “Човешките добродетели са вкоренени в Богословските Добродетели, които приспособяват човешките способности за участие в Божествената Природа: защото Богословските Добродетели са свързани непосредствено с Бога. Предразполагат Християните да живеят във взаимоотношение със Святата Троица. Имат Единия и Троичен Бог като свой ПРОИЗХОД, ПОДБУДА И ПРЕДМЕТ.”

Четирите Кардинални Добродетели биват и те вливани в нас от Святото Кръщение, заедно с трите Богословски Добродетели. Тези седем добродетели упражнявани по героичен начин са основата за беатификация и канонизация. Кардиналните Добродетели са Крепкост, Въздържание, Справедливост и Благоразумие. Всички те ще бъдат задействани пълно в Обожествената Душа.

Крепкостта помага на страстите на надеждата, отчаянието, страха, смелостта (безстрашието) и гнева. Тези страсти възникват, когато се появяват трудности при придобиването на доброто или избягването на злото. Въздържанието помага на страстите на обичта, омразата, желанието, неприязънта, развлечението и тъгата (болката). Те се отнасят до доброто и до злото без никакво чувство на трудност. Справедливостта усъвършенства волята в социалните деяния на човека. Тези три Основни Добродетели биват направлявани от четвъртата, Благоразумието, което произтича от обичта милостта вътре.

При Кръщението, всички Богословски и Основни Добродетели биват изливани в душата ни от Святата Троица. Когато обичта е подбудата за всички наши действия, тези добродетели се усъвършенстват от даровете на Светия Дух. Тоест, човек бива подтикван в началото от обичта към Бога, и след това от обичта към ближния, както Бог го обича. (Йоан 13:34: “Обичайте се един друг, както аз ви обикнах.) Даровете на Светия Дух са знание, проумяване, страх от Бога, мъдрост, благочестие, крепкост и съвет.

Грехът, всяко най-леко движение на съгласие във волята противоречащо на славата на Бога, независимо дали се изразява външно или не, замъглява прозрачността на душата. Всеки “облак” трябва да бъде прогонен, изпарен, за да бъде възстановена прозрачността. Това се осъществява посредством сътрудничеството на свободната ни воля с добродетелите. “Празните места”, които се образуват от упражняваните добродетели са точно тази “прозрачност”, посредством която Божията Светлина се свързва и впоследствие ни обожествява. Едно такова обожествяване е отворено за всички, и е необходимо само искреното покаяние, за да бъдат отворени шлюзите на благодатта и да започне пътуването.

В “Истинския в Бога Живот” намираме:

всички души, с които съм свързан станаха и те невести, защото в задушевната връзка, която имам с тях, ставам техен Жених всеки ден от живота им; така ще стане и с теб, ако се влюбиш в Нас; своеволно, ще се хвърлиш в Мен и ще вкусиш пълнотата на Божествената Ми Обич;

от раждането ти бях нетърпелив да те притежавам и гледайки те как растеш, скришом, празнувах вече нашите годежи; щях да литна към теб при първия ти знак на покаяние и преди да свършиш с покаянието, щях да се провикна, удряйки земята с Царския Си Скиптър:

“оневинен!”

и щях да бележа челото ти с огнената Си кръщелна целувка, ароматизирайки цялата вселена; това щеше да бъде предвещаващ знак за сватбеното Ни празненство, и щях да ти предоставя като подарък на Обичта Cи към теб венец от най-благоуханните цветя; всяко листце представляващо една добродетел; само тогава щеше да бъдеш способeн да кажеш: “виждам…” и наистина да го подразбираш;

"Поеми на Святата Троица" (Светият Дух)

 

Посланията на Васула Риден от Иисус обещават, че всеки един ще получи лична теофания (богоявление). (Забележка: теофанията е видение на Бога, било символ или интелектно или духовно видение.) Това ще бъде слизане на Благословената Троица, което ще действа и като предупреждение относно духовното ни състояние и дарение на благодатта на покаянието. Ще различим Отеца, Сина и Светия Дух в благодат на просветление.

душата ти ще види това, което в тази част от секундата вече е виждала, в момента на твоето създаване…

ще видят:
Този, който пръв те държа в Ръцете Си,
Очите, които първи те видяха;

ще видят:
Ръцете на Този, който 
те оформи и благослови…

ще видят:
Най-Нежния Отец, вашия Сътворител,
облечен целият в страшно великолепие,
Първият и Последният,
Този, който е, който беше и предстои да дойде,
Всемогъщият, Алфа и Омега;
Владетелят;4

Тоест, ще зърнем Отеца. Тогава ще видим също така, в духовното ни видение, Светлината на Светия Дух да ни пронизва от проникващия поглед на Иисус, който също се намира пред нас. Душата ни ще започне да осъзнава всички събития от нашия живот, защото очите ни ще бъдат приковани от очите на Христос, които ще бъдат като два Огнени Пламъка. (Забележка: пламъците в очите на Христос са Светият Дух, виж. Дан. 10:6 и Откр. 1:14 и 5:6.) Сърцето ни ще види всичките ни грехове. (Виж ИвБЖ 15.9.1991 за пълни подробности за Втората Петдесетница.) Ще видим всичката истина за духовното ни състояние пред Бога, точно както Той ни вижда. Нормално, това е видението, което ни се дава в момента на смъртта, когато душата бива погълната от Божията Истина и вижда духовната действителност на злото в себе си и следователно, справедливата й присъда.

С това изживяване на истината се предоставя пълна благодат на цялостно и искрено покаяние. Тъй като всички наши грехове са разкрити (включително и тези, които отказваме да видим, защото сме привикнали към тях и сме загубили чувството на греховност спрямо тях), покаянието ни ще бъде Акт на Чисто Съкрушение. Католическата Църква учи, че един Акт на Чисто Съкрушение прави човека готов за незабавно влизане в рая (напр. добрият крадец на Голгота). Това е така, защото е освещаващо, след като е непосредствен плод на сътрудничеството с Духа на Истината, на Духа на Освещението – Светия Дух. Оттук следва, че нашето съкрушение произтичащо от тази теофания (иначе наречено Втората Петдесетница), прави душата, след свещената изповед, приемлива към непосредствената пълнота на святостта, която, напълно култивирана, води бързо до обожествяване. Без да сме видели всичките си грехове това не би било възможно, защото да се покаем само за някои от спомнените неизповядани грехове, ще остави мръсотията на останалите и ще възпрепятства обожествяването.

Святостта давана от Иисус в този момент е венецът на добродетелта обещан в горното послание. Трябва да се поддържа и да се развие от живот, който изцяло следва Евангелието в непрекъсната метания и теозис, тоест да се обърнем изцяло към Бога и да бъдем съзнателно човечеството за Словото на земята. Освещението на душата като чист дар не трае, а се губи в греха. Въпреки това вливането на добродетелта, особено на добродетелта на истинското разкаяние, прави възможно отдалечаването от желанието на извършим Смъртни грехове и дори нарочен Простим грях; грехът ще бъде заличен от живота на даденото лице по избор.

Основното средство, за поддържане на дара на святостта водещо към обожествяването на душата ще бъде Пресвятата Евхаристия, която напълно ще освободи нейната Божественост. Това освобождаване на Божествеността ще бъде улеснено от съвършеното приравняване на нашата воля с Волята на Бога. Без този “тръбопровод”, дори всекидневното Свято Причастие няма да освободи присъщата си божественост за душата, а само светлините и благодатта, които ни помагат за такова съответствие и единство на волята с Бога.

Както беше споменато по-горе, единствено Божествената Светлина на Светия Дух разкриваща всичките ни грехове, прави възможен този мигновен дар на святост, тоест доколкото напълно приемем благодатта на покаянието. Не съществува “вакуум” в човешката душа. Когато волята е насочена изцяло към Бога, мигновено се изпълва с Бога, след като е движението на Светия Дух, което предизвиква такъв обрат, доколкото приемаме благодатта Му. Тогава, мигновено, Христос се установява в душата. Христос, завладявайки душите в състоянието на Чисто Разкаяние, пребивава в тях, както обеща,5 само доколкото лицето поддържа това притежание като практикува добродетелността в продължение на Мистичната Венчавка. Това е познато като “Второто Пришествие” или “Царството на Христос на земята”: Той царува в Своята Божественост в душата, и управлява и ръководи нейните мисли, слова и действия в добрина и добродетел.

Втората Петдесетница и Второто Пришествие са следователно два аспекта на едното богоявление. Тези символни картини в Книгата на Откровението го показват това. Обещанието за хилядолетното царуване на Христос (отн. Откр. 20:6) съдържа библейския номер символизиращ божията вечност. Така, то просто означава, че Христос ще царува в Своята Божественост. Ще го направи това, царувайки в душите на хората. (Виж отделна статия за Хилядолетното Царуване на Христос)

Теофанията, която се пророкува в посланието на ИвБЖ от 15 септември 1991 трае само мигове, защото е достатъчен един само проблясък на Божията Светлина, за да ни разкрие всичко. Ефектите траят часове, дни или седмици и в някои случаи, водят до месеци на траур, с чисто покаяние, за признати грехове. Някои хора, които вече са получили тази благодат, са говорили за траура за Христос, чиято болка за греховете чувстват в момента на своето просветление. Други говорят за тихо протичащо движение на благодат в продължение на много седмици, донесло греховете на живота им пред тях постепенно с течение на времето и с по-малка болка.

Разкаянието предизвикано от изживяването на Втората Петдесетница оставя в душата дълбоко, трайно чувство на скръб. Това е, което позволява на душата да избегне всеки грях с много твърда и определена решителност на волята да не прегрешава повече. Когато грехът упражнява привлекателност, тази позиция на тъга влияе на душата със спокоен, лек магнетизъм противопоставен на греха. По този начин осъзнаваме, че сме удостоени с негреховност (ако го приемем). Първият месец или повече, на отстояване пред греха е най-трудният, защото трябва да премахнем привичката на греха, но имаме тази вътрешна помощ; откриваме, че наистина за Бога всичко е възможно – леопардите могат да променят петната си, лъвовете могат да се излегнат до агнетата, кърмачето може да сложи ръката си в гнездото на усойница и да остане невредимо. Всичко това се отнася до духовните реалности.

Как ще разберем, че една теофания, един проблясък на Светия Дух във видение на Отеца и Сина, може да предизвика обрат, който да накара човека да се промени така драстично, че да се извиси в святост и обожествяване (мистична Венчавка) в разстояние на малко години? Как е възможно една теофания да даде на човека в разстояние на десет години тази святост на живота, когато други се нуждаят от цял живот? Съществуват два отговора. Първият е явен: самата Васула дава посланието, че Светият Дух ще ни издигне от духовните ни тела, разядени от корупция, проснали се в пустинята на греха и ще ни удостои с Духовната Венчавка на обожествяването. Самият й живот дава свидетелство за това точно послание. С една дума той е знамение на посланието, което проповядва. Вторият отговор е, че знаем за тази възможност, защото тези видове промени се намират и в показателствата на други и са записани и запазени в Църквата в живота на много светци. Бързото бягство от греха към святостта се вижда особено при онези светци, чиито живот беше много кратък. Този кратък живот е предназначен да покаже възможността и силата на Бога да предизвиква това преобразяване за всеки един и за всяка възраст. Някои изпадат в изкушението да се отчаят поради напредналата им възраст, но Бог може да го направи. Тогава те също дават свидетелство за истинността на централното послание в Истинския в Бога Живот.

Благодатта на Втората Петдесетница от само себе си, не е нещо ново. Единствената причина, поради която се счита уникална в епохата ни е поради универсалността на нейното идване. Подобно, обожествяването на хората не е нещо ново. Някои от най-ранните християнски автори писаха за него и Православната Църква е запазила употребата на думата, както и духовността на покаянието и обожествяването, святостта и святата скръб. В Католическата Църква сме дали наименованието Мистична Венчавка на състоянието на обожествяване, затова сме повече запознати с тази терминология на Запад.

Христос е царувал в божествеността Си в неизброими хиляди души на земята от началото на Християнството. В ранната Църква наименованието “Вечен Живот” (както е дадено в Святото Евангелие и в Посланията), се е давало за основната реалност на получаването на Божия Вечен Живот, който ни е правил съучастници на божията същност.6 Причината за нейната уникалност като теофания на Втората Петдесетница/Второ Пришествие се намира не в нейния вид, а в нейната универсалност. Това, което в миналото беше получено от малцина, ще бъде получено от мнозина. Никога преди, всички членове на Църквата не са били без грях. Затова ще бъде уникално. Само в Мария, когато стоеше под Кръста, при смъртта на Христос, цялата Църква беше безгреховна, без петно или упрек, а съвсем чиста във вяра.

Състоянието на негреховност е непосредственият плод на сътрудничеството с пречистващото дело на Светия Дух. Обожествяването, или Мистичната Венчавка, означава, че Отецът, Синът и Светият Дух притежават трите сили на душата (както видяхме по-горе). Тъй като човешката воля позволява на Бога да се установи напълно в нея, човекът желае само това, което Бог желае. Следователно грехът е заличен. Новият Едем, за който Иисус говори на Васула в ИвБЖ е наистина Едемската Градина: безгреховна в девствената зора на сътворението. Но не е място. Намира се в душата на човека. Ние ще бъдем Новият Йерусали, който е Църквата. Ще влезнем в Мистична Венчавка с Агнеца – но всичко това е в човека, който получава Втората Петдесетница, покайва се и живее всички добродетели и Святото Евангелие. С една дума, в човека, който става друг един Иисус по благодат, както беше Иисус по естество. Адам в Едем бива наречен от евангелиста Лука “Синът на Бога”.7 Говорейки за Закона на Стария Завет, Св. Павел пише на Галатяните: “Сега, обаче, когато дойде вярата, не сте вече под закона детеводител. Защото всички сте Божи синове чрез вярата в Иисус Христос."8

В контекста на тази статия “вярата” не се отнася до факта, че вярваме, че съществува Бог, а че възлагаме вярата си на Бога. Мнозина вярват, че съществува Бог, но малцина в действителност възлагат вярата си на Него. Да възлагаме вярата си на Него означава, че наистина вярваме във всичко, каквото обеща да направи за нас, колективно и индивидуално. Така, ще действаме с пълно предаване на Божията воля, с неоспорима признателност. Наистина вярваме, че всичко добро или лошо, което ни сполетява, произхожда от грижовния ни Отец за нашето духовно добро. Това е вярата в Бога. Теофанията на Йезекиил, когато видя полиран бронз в средата на облака,9 предизвестява тялото на Христос, блестящо в пещта на страданието (Иисус: крака като нажежена мед).10 При обожествяването на земята изживяваме Кръста: болка в сърцето на обожествяването. Ставаме полиран бронз в сърцето на облака на Божествеността.

За да се подготвим за Мистичната Венчавка, Васула поддържа чистия теозис: “Ние, нас”: извършваме всяко действие съзнателно заедно с Иисус, канейки Го да направи всяко човешко всекидневно действие в нас, заедно с нас и чрез нас. Това води до непрестанна молитва и премахване на всякакъв грях, защото в Иисусовото присъствие позволяваме да влезе в дома ни, в работата ни или в развлечението ни само това, което не е грях. Това носи много форми на страдание.

Обожествяването и мистичната венчавка не са възможни без пълно покаяние и знание за всичко, каквото е грях в нас, дори ако живеем очевидно добър живот. Признаването на скрития грях – в по-дълбоките нива на прилепянето на волята ни към непризнати грехове – е възможно само чрез вливането на Божествената Светлина. Дори сега, разкриването на греха ни често е непризнатото присъствие на Светия Дух, който блести в нас: можем да видим само това, което се нуждае от чистене, когато пада светлина блести върху него. Такава благодат на Светия Дух за началната ни промяна е необходим по време на живота ни -животът на светиите го показва това (виж нататък). Понеже обещаната теофания разкрива всеки грях, болката може да бъде прекалено голяма за някои. Трябва да се подготвим за нея с живот на святост посредством теозис: "Ние, нас".

Св. Клара водеше живот на строго покаяние, защото, както каза в Завещанието си: "Всевишният осветли сърцето ми да се покайвам." На смъртното си легло можеше да говори на сестрите само за върховните истини относно Святата Троица в душата си.

След просветлението си, Св. Франциско от Асиза започна беден живот и съответен с Евангелието, но и той имаше нужда от Светия Дух, за да му разкрие по-дълбоките истини отнасящи се до самия него. “Кой си Ти и какво съм аз?” така се молеше. Когато брат Леон го попитал какво има пред вид с тази молитва, Франциско отговорил: “Две светлини бяха показани на душата ми: едната беше знанието за мен самия... Видях тягостните дълбини на своята низост и окаяност.”11 

Св. Фаустина пише в Дневника си: “Днес погледът на Господа ме прониза като светкавица. Веднага започнах да разпознавам и най-малките характеристики в душата ми, и виждайки дълбините на своята окаяност паднах на колене и помолих Господа за прошка, и с голямо доверие се потопих в Безмерното Му Милосърдие.”12

Св. Катерина от Генуа “изживя така внезапна и потресаваща обич към Бога и така проникновено изживяване на съкрушение за греховете си, че почти припадна. От все сърце каза: 'Светът за мен свърши! Свърши вече грехът!' Остана затворена в къщи за доста дни, погълната от дълбоко съзнаване на своята нищета и на Божието Милосърдие.”13

Св. Гертруда писа, “След вливането на най-сладката Ти светлина, видях много неща в сърцето си, които обиждаха чистотата Ти, и видях дори, че всичко в мен беше в такова безредие и объркване,  че Ти не би могъл да пребиваваш там... като размисля за живота, който водех преди, и това, което живея оттогава, заявявам наистина, че е чист резултат на Твоята благодат, която ми даде, без да я заслужавам. Даде ми отсега нататък по-ясно знание за Теб, което беше такова, че сладостта на обичта Ти ме накара да поправя грешките си много повече от страха за наказанията, с които ме заплаши справедливият Ти гняв.” След тази благодат, Св. Гертруда съзерца Святата Троица в себе си.14

За Св. Бригита Шведска четем, “Когато починал съпругът й, тя претърпяла дълбока промяна от това, което е била в невеста на Христос.”15

Всички тези светии, на които беше дадено изживяването на Втората Петдесетница, също така с вярност се отрекоха напълно от греха и приложиха добродетелта. Така, всеки един от тях стигна много бързо до изживяването на обожествяването или на Мистичната Венчавка. Благодатта може да бъде дадена, но се развива с прилагането на вярата, надеждата и милостта. Втората Петдесетница не води “като по чудо” до резултата на непосредственото превръщането на душата в светец, но наистина предоставя онази много дълбока благодат на разкаяние, която започва, и дава бързото преминаване към пълнотата на Мистичната Венчавка и на обожествяването. (Авторът на тази статия отбелязва, че онези, които постят с хляб и вода всяка седмица имат този бърз напредък в духовния живот, но не знае защо това става.)

Разполагаме с богата историческа традиция на Отци и Учители на Църквата, които са писали за Обожествяването и Мистичната Венчавка, затова ще разгледаме някои от тях и ще започнем с един въпрос.

Когато даден човек бива обожествяван, това изживява ли го съзнателно? Да. Тази е разликата между божествения живот, който се дава при Кръщението и Мистичната Венчавка. Пулен в огромния си труд “Благодатите на Вътрешната Молитва” пише, “Кръщението и освещаващата благодат вече ни дават това участие в божествената природа, но е неосъзнато състояние. При мистичната венчавка е различно. Тогава съзнаваме общението на божествения живот. Бог не е вече просто обектът на свръхестествените действия на ума и на волята, както при предишната степен. Появява се като причинна връзка за тези действия,  помощта, която използваме, за да ги произведем. Нашите действия ни изглеждат, по определен начин, божествени. Нашите способности са клоните, в които усещаме циркулацията на божествения сок. Мислим, че чувстваме Бога в себе си, живеейки, както за нас, така и за Него. Живеем в Него, от Него, и  чрез Него. Никакво създание не може да ни се прояви по този начин.

На Небето механизмът на благодатта ще ни се яви с цялата си яснота; ще видим да ни се разкрива “венчавката” на две действия, на божественото и на човешкото, както и надмощието на първото, тоест “обожествяването”. Четвъртата и последна степен на молитва е очакването, по-малко или по-голямо явно предвкусване на това ембирично знание. В по-ниските степени, преображението е започнало, но го узнаваме единствено посредством вярата.”16

Св. Алфонс Лигуори обобщава този език, като казва: “При духовната венчавка, душата се преобразява в Бога и става  едно с Него точно, както един съд с вода, когато се излее в морето, става  едно с него."17

Св. Тереза Авилска във “Вътрешния замък” пише: “Освен това, тази компания, на която се наслаждава й дава  много по-голяма сила отвсякога досега. Ако, както казва Давид “със светия ще бъдеш свят”, безсъмнено като ставаш едно с Всемогъщия, чрез съюза на духа с дух, душата ще трябва да събере силата, както знаем, че са правели светиите, да страда и да умира..."18

Което и мнение да бъде прието,  изглежда, че душата не може вече да прегреши, толкова пълно чувства, че участва в живота на Бога. Това не й пречи да гледа същевременно много ясно, че от само себе си е способна за всякакъв вид грехове. Вижда бездната, в която може да падне, и силната Ръка, която я поддържа.19

Пулен цитира  Св. Йоан на Кръста, който написа в “Изкачването на Планината Кармел”: "Тогава душата като се предаде... веднага се осветлява от, и  се преобразява в, Бога; защото Той предава своето свръхестествено Същество по такъв начин, че душата  изглежда да е Самият Бог и да притежава нещата на Бога. Един такъв съюз след това се осъществява, където Бог дарява на тази душа върховната благодат, която прави нещата на Бога и душата едно, посредством преобразяването, което прави единия съпричастен на другия. Душата изглежда да е Бог по-скоро, отколкото тя самата, и наистина е Бог по участие, въпреки че в действителност запазва своята естествена същина, толкова различна от Бога, колкото и преди, въпреки че е преобразена в Него, както прозорецът запазва своята различна същина от лъчите на слънцето, които греят през него и го осветляват."20

И отново:

Св. Йоан на Кръста пише също така в “Духовната Песен”: “Тя (духовната венчавка) е, вън от всяко сравнение, едно много по-високо състояние от онова на  женитбите, защото е пълно  проеобразяване в Любимия; и защото всеки един от тях  предава на другия пълното притежание на себе си в един съвършен съюз на обич, в който душата става  Божествена, и,  по участие, Бог, доколкото това е възможно в този живот. Вярвам, че никоя душа не стига никога до това състояние, без да се потвърждава в нея благодатта, защото вярата и на двамата бива потвърдена, тази на Бога се потвърждава в душата.”21

Пулен цитира също Св. Йоан на Кръста, по отношение на това, че диханието на душата диша в Бога, поделяйки си самото дишане на Самия Бог в Троицата. Текстът е много голям, за да го приведем тук, но заключенията могат да бъдат дадени: “Защото, ако приемем, че Бог й е дал толкова голямо благоволение, за да я обединява с Пресвятата Троица, чрез което става  като Бога и Бог по участие, съвсем невероятно е, че трябва да упражни способностите на своя интелект, трябва да изпълнява  действията на знанието и обичта, или за да говорим с по-голяма точност, трябва да върши всичко в Святата Троица, заедно с Нея, както Самата Свята Троица.”22

Преподобната Ан-Мадлен Ремуза записа следното седем години преди смъртта си (беше на 26 год.). “Веднага се намерих пред Трите боготворни Лица на Святата Троица.... разбрах, че нашият Господ искаше да ми даде безмерно по-ясно знание за Своя Отец и за Него самия от това, което знаех до този ден... Колко чудни бяха тайните, които ми беше дадено да науча в и посредством това боготворно сърце!... Боже мой, поиска да  обожествиш душата ми, така да се каже, преобразявайки я в Себе Си, след като унищожи индивидуалната й форма...23

В своята книга “Живот” за Майка Вероника на Сърцето на Иисус, Основателка на Сестрите Жертви на Свещеното Сърце, отец Прево пише, “Най-съвършената форма на съюза й беше един вид взаимно проникновение на цялото й аз от Божествеността, така че да чувства Самия Бог като мисъл, говор и дейност в себе си и да стане поводът за всичките й движения."24

Виждаме ясно, че теозис ни подготвя за Мистичната Венчавка. (Теозис означава да искаме съзнателно от Иисус да извърши всяко действие в нас и от нас. Никога не казваме “ще отида в магазините”, “ще карам колата”, “ще отида да приготвя вечерята сега”, без да прибавим в себе си “Иисус, да отидем ... да караме колата... да приготвим вечерята”. Отбелязахме влиянията на това по-горе в статията.)

В епохата ни Св. Дина Беланже (произнасяно bell-on-jay, звънче-на-сойка) починала на 33 год. през 1929 г., изживя това, което тя нарече Божественото й Заместване, като съществуване, от Иисус. Обясни, че беше, сякаш Иисус самият мислеше, действаше и говореше в нея през цялото време. Освен това, имала чувството, че част от нея е била на Небето и е участвала във всички блага и благодати на Пресвятата Троица, предназначени за разнасяне посредством молитвата. Целият й живот илюстрира подробно смисъла на Мистичната Венчавка и обожествяване, заедно с все по-задълбочаващия се съюз с Троицата, Която разгъва непрекъснато нови чудеса, които са напълно духовни. Както и всички онези, които са се обожествили, тя жадувала да запази и да увеличи обичта и вярността си в и с Бога. Това го направи посредством Святата Евхаристия. В своята автобиография пише:

"Тялото ми продължава да живее в тази мрачна, отдалечена земя, където аз вече не живея, продължава да функционира посредством действието и волята на Иисус. Душата ми, спокойна, погълната, е абсорбирана от Вечното, на небето... Чрез нашия Господ, в размяна на това, че съм се обезличила в Него, имам на разположение богатствата на Безкрайността. Не само за мен, но в името на всички отговорни създания трябва да отвърна на обичта с обич, и да предоставя безмерна Обич, като отговор на вечната Обич на Божествената Троица... В една душа попита от Иисус, Святото Причастие е изливането на Безкрайността в Безкрайността, то е удовлетворението на суверенното Съвършенство във върховната Красота, то е дарът на Вечния към Несътворения; това е прегръдката на Бога Отец и на Неговото Слово, идваща в Духа на обичта, вълна на обич рееща между трите боготворни Лица, изблик на нежност от Сърцето на неразделното Единство... Ако знаехме само до каква степен възприятието в светлината на вечността се различава от възприятието във времевата неизвестност...! Ако само осъзнаваха душите какво Съкровище е тяхно в божествената Евхаристия, тогава дарохранителниците би трябвало да бъдат опазвани от непристъпни укрепления, защото под влиянието на свят и ненаситен глад, щяха сами да отидат да се нахранят с Маната на серафимите, ден и нощ църквите щяха да се препълват от вярващи, които щяха да изгарят от обич към величествения Пленник.”25

Автобиографията на Св. Дина Беланже съдържа разкази за Божествената Светлина, които разкриват дълбините на нейната греховност, с особено подробни описания на Божественото Заместване от Иисус и вътрешните й видения в Пресвятата Троица. Би могла да бъде назована една от първите, които илюстрира ученията на Мистичната Венчавка и обожествяването предоставени на цялото това поколение, дори ако е необходима, и ще бъде необходима, непосредствената намеса на Бога в личната теофания на всеки индивидуално. Перспективата на литургията провеждана на всекидневен език и по-големия достъп в Света на Бога на Запад след Втория Ватикан, подпомогна хората да разпознаят, че всеки един в Църквата бива призован за лична святост. Бяхме в процес на подготовка за тази Епоха на “Нова и Божествена Святост”, както Папа Йоан Павел II я нарече.26

Когато Бог издига пророци, за да ни кажат за желанията на Сърцето Му, изпраща ни също предвестници или образци на посланието Си: нищо не се появява никога неочаквано, нито е въобще непознато преди това. Васула Риден не учи ново послание относно Покаянието/Обожествяването и Мистичната Венчавка. Църквата е невеста, съпруга на Христос, безгреховна, обожествена: това твърдение би могло да се установи, позовавайки се на ученията през вековете на Отците, Учителите и Светиите на Църквата и учението може да се покаже, че произтича, и бива потвърждавано от самите Свети Писания. Както виждаме, то е било винаги там, но въпреки двете хиляди години Християнство, никога преди не са участвали всички кръстени едновременно в пълнотата на святостта предоставена от Самата Църква. В същото време, когато отстъпничеството на натурализма и рационализма изглежда, че упражнява дълбоко влияние в Църквата и създава в нея лъжецърква от духовни трупове в една духовна пустиня, Бог ще отвори вратата на гроба на нашия свят и Светият Дух ще възкреси Църквата посредством покаяние и святост. Трябва да е епоха, където всичко изглежда загубено, защото това е пътят на Бога, както се показва в Святото Писание, така че да се види ясно, че е дело на Бога.

“Ела, Свети Дух, ела посредством мощното застъпничество
на Неопетнетото Сърце на Мария, Любимата Ти Невеста.
Духът и Невестата казват, "Ела".
Амин.
Ела, Господи Иисус.

Библиография

Автобиография на Дина Беланже. pub. Les Religieuses de Jésus-Maria. 2049, chemin Saint-Louis, Sillery (Quebec) Canada. GIT 1P2. ISBN 2-980 4106-3-2

Катерина от Генуа. Пречистване и Чистилище, Духовен Диалог. Класиците на Западната Духовност. SPCK. Holy Trinity Church, Marylebone Road, London, NW1 4DU. ISBN 0281 03709 4

Животът на Света Бригита Шведска, Закрилница на Европа. (Книгата не е за продажба и е строго ограничена за лично разпространение като Дар.)

Животът на Бригита Шведска и подбрани откровения The Classics of Western Spirituality. ISBN 0 - 8091 - 3139-0

Божественото Милосърдие в Душата Ми. Дневникът на Сестра М Фаустина Ковалска. Divine Mercy Publications. P.O. Box 2005. Dublin 13, Ireland. ISBN 1 87227 00 8

Животът и Откровенията на Света Гертруда - Virgin and Abbess of the Order of St. Benedict. Front cover subtitle A Powerful Work From the Middle Ages on Union with Christ. Christian Classics, Inc. Post Office Box 30, Westminster, Maryland, 21157. USA

ISBN 0 - 87061-079-1

Благодатите на Вътрешната Молитва. R.P. Poulain S.J. translated from the sixth edition. Kegan Paul, Trench, Trubner & Co., Ltd. Dryden House, Gerrard Street,W. Публикувано 1910 г.


1 Виж Св. Йоан на Кръста Изкачването на Планина Кармел 3:1-15.
2 Там 3:8-32.
3 Там 3:16-45.
4 15 септември 1991
5 Виж Йн 14:23.
6 2 Пет. 1:4.
7 Лк.3:38.
8 3:25-26.
9 Виж Йез. 1:4
10 Откр. 1:15.
11 Fioretti 3rd Cons.Stigmata.
12 No. 852
13 Св. Катерина от Генуа. Класици на Западната Духовност.
14 Откровенията на Св. Гертруда 2:2:3.
15 Св. Бригита Шведска: Класици на Западната Духовност. стр. 2.
16 XIX:13. стр.288.
17 Там XIX:14.
18 Там. Seventh Mansion: ii:13.
19 Пулен. Там. стр. 291.
20 Книга 2:V.
21 Stanza XXII: line 1.
22 Там. Stanza XXXIX: line 1.
23 Пулен. стр.296.
24 Там. 298.
25 Страници 230/231.
26 L'Osservatore Romano. 9:7:97.