ВРЪЩАНЕ КЪМ УЕБСАЙТА:http://www.tlig.org/bg/interreligious/dharmarjika/www.tlig.org/bg/interreligious/dharmarjika/РАЗМЕР НА ШРИФТА: NORMAL - LARGE

Български » Междурелигийни » Изказване на Васула на Междурелигийната Среща »

 

Изказване на Васула на Междурелигийната Среща

Изказване на междурелигийната среща в Будисткия Манастир Bouddha Kristi Prachar Sangha at Dharmarjika на 23 февруари 2003

Виж подробности за Медала за Мир на Васула

Наистина е удоволствие за мен да се намирам тук и да участвам в годишната междурелигийна среща и бих желала да предам искрените си благодарност на Преп. Suddhananda Mahathero и на уважаемата организационна група, които ме поканиха да бъда сред вас. От страната на тези, които работят за мира, единството и помирението, приятелите на Асоциацията на Истинския в Бога Живот и мен самата, желая да отправя горещ привет и истински мир към всички вас. Особено съм развълнувана днес за това, че се намирам в Бангладеш, защото е страната, в която получих от Бога благодатта да вкапе в мен Своята Светлина не само за моя облага, но и за облага на другите, давайки на духа ми нов живот. Сред вас се чувствам добре, благоприета и обичана, въпреки различната ни история, различните ни вероизповедания, различната ни външност, различния ни манталитет, въпреки това се чувствам близка с вас. Днешната ни среща не бива да остане само между нас, но посредством нас да предадем на своите хора богатството, което можем да придобием, учения основани на помирението, толерантността, мира и уважението един към друг.

Междурелигийният диалог е скъпоценно съкровище

Един междурелигиен диалог е скъпоценно съкровище от само себе си, защото сближава водачите да открият, че между нас съществуват много близки точки, върху които можем да построим общ диалог. В религиите съществува един свят закон, за да го следва човек. Целта му е да ни отведе към добродетелния път на святостта, независимо дали е Християнски, Мюсюлмански, Будистки, Индуски, Еврейски или от друго изповедание закон. Но не трябва само да слушаме и да четем закона, и неговото спазване също така е от значение, и това спазване ще направи народа свят в очите на Бога.

Всички се молим, всеки по своя начин, всички постим според различните периоди, за да пречистим ума и душата си, същевременно да бъдем омилостивени за греховете си, всички се освещаваме според начина, който сме научили, всички правим размисъл, за да стигнем до по-високи степени на духовност според духовните ни учения, вярваме в непосредствеността, справедливостта и добродетелите. В Християнската ни религия, уважаваме свободата на хората и Църквата отхвърля неморалните средства за постигането на обрат и завръщане при Бога. Затова, срещите ни трябва да бъдат искрени с цел постигането на разбирателство и уважение към религиозните традиции един на друг и да избягваме да ги злословим. Така, ще постигнем помирението и мира.

В известни случаи бяхме непочтени и показахме липса на уважение с поведението си спрямо другите, без уважение към вярата и традицията ни, след като не успяхме да говорим за помирение и да приемем пропуските поради страх или гордост. Може би ще успеем да говорим открито за диктаторските режими, които са причината за голямото насилие и мъки в света ни, за бедността и несправедливостта. За да спрат пререканията вътре и вън от общностите ни, трябва да образоваме народа ни и да вкапем в него божествена духовност основаваща се на обичта и мира. Поради тази причина, общностите ни са раздвоени, и разделението не произхожда от Бога.

Въпросът за мира

Всички осъзнаваме, така както сме събрани тук, че въпросът за мира е станал от жизнено значение за света ни и по-значим в дните ни отвсякога досега. Тук сме, за да изнамерим решения за мира в света, но и да защитим и да изведем напред моралните стойности, социалната справедливост, свободата и мира, не трябва само да продължаваме тези диалози, но и да поемем отговорността да обучим и да образоваме народа си за всичко това, което си поделяме. Народът ни с други думи, се нуждае от евангелизиране. В нашите Писания се споменава, че: “Необходимо е малко количество квас, за да се издуе цялото тесто.” Иска да каже, че е достъчно един човек да е свят, за да поведе цяла нация към святостта.

Трябва всички да сте забелязали, че светът е станал по-насилствен и нечовешки и че стават повече природни катастрофи. Ако светът се разтърсва от природни катастрофи, то е поради злината. Светът повлича върху себе си всички тези злини, защото няма място за Бога, няма място за молитва и размисъл, неща, които щяха да го изведът от Мрака в Светлината. Светът е толкова зает с технологията, материализма и с всичко онова, което няма духовност в степен да забравя истинските стойности. В Християнската ни вяра, вярваме, че за да направим добрина, трябва душата ни да се изпълни с Духа на Бога, който дава Светлината, но ако ние не пренесем тази Светлина като светилник в нас, тогава ще се помрачим и ще продължим да вървим в сянката на смъртта.

Технологията и материализмът от само себе си няма никога да задоволят силното желание на човека за истината и обществото. Винаги ще съществува празнина в душата и винаги ще търси да запълни тази празнина, гледайки към погрешни неща. Това е нашият дълг: да изпълним тази празнина с правилните неща, започвайки с молитвата и добрите деяния.

Силата на молитвата

Следователно, молитвата е важна, защото с молитвата ни се дава необходимата светлина, за да вървим в пътя на добродетелите, за да ни удостои не само да се преобразим и да се обновим, но ни прави и апостоли, за да излезем и да обновим света и да изпълним с благоухание нациите една след друга, водейки всички да живеят в мир.

Не трябва никой да ви залъгва, казвайки, че молитвата не е силно оръжие. Молитвата и размисълът имат огромна сила от само себе си, особено, когато молитвата става с покаяно сърце и с искреност. С молитвата можем да преобразим сърцата, които са сухи като пустиня, в градина и да направим да бликат извори от тези сърца. Можем да променим сърцата ни и да станат рай и толкова прозрачни и чисти, че да заприличат на блестяща корона. Колкото по-чисто е сърцето, толкова по-силна става молитвата, затова нека станат молитвите ви блахоуханен тамян, който ще ароматизира вселената, нека стигнат до небето. Нека създадем Едем на земята и тогава, когато сърцата ни ще са чисти, който и да е вашият Бог, ще чуе умоленията ви. Затова, нека се научим да бъдем в постоянно състояние на молитва.

Важността от запазването на мира

Произходът на всякакъв раздор обикновено се намира в сърцето ни и понякога е добре вкоренен. Сърцето ни е като огледало на душата ни. Отразява, каквото имаме в нея. Ако имаме война в сърцето си, войната излиза наяве и става материална. Иисус ни каза следното: “Устата говори от излишъка на сърцето. Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща, а злият човек от злото си съкровище изважда зли слова.” (Мт. 12:34-35)

Когато човек не се намира в мир със своя Бог и със себе си, как е възможно да има мир с ближния си? Всички сме уморени от тези войни, от всекидневните кръвоизливания, омразата, защото е противно на естествения ред и на световния закон на Обичта, противно е на Законите, които получихме.

Всички религии играят важна роля в опазването на мира и помирението. Плодът на мира ще е помирението и плодът на помирението ще донесе обичта и взаимното приемане един на друг. Обичта се счита за майка на добродетелите, основната добродетел, който поражда всички останали добродетели. Казва се, че на Съдния Ден всички ще бъдем съдени според мярката на обичта, която сме имали на земята: обичайки се един друг. Вярата не е достатъчна.

Добри дела

Следователно, добрите дела са необходими, за да докажем вярата си. Ако човек, който няма никакво добро дело, но твърди, че има вяра и следва с уважение религията си, молейки се в правилните часове, само тази вяра дали ще го спаси? Ако бедните нямат дрехи или достатъчно облекло, за да живеят и някой им каже: “Желая ти всичко най-добро, да си облечен топло и да ядеш достатъчно”, без да му даде минималното, за да живее, тогава каква е ползата от това? Вярата се състои в следното: ако не я придружават добри дела, тя е съвсем мъртва. Докажете своето верую с добрите си дела, тези добри дела могат да бъдат назовани също така “деяния на обич”.

Иисус беше казал тези слова: “Вие сте солта на земята. Но ако солта обезселее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората. Вие сте светлината на света. Град, построен на хълм, не може да бъде скрит. И хората, когато запалят светилник, не го слагат под шиника, а на поставката, за да свети на всички в къщата. Така нека свети вашата светлина пред хората, за да видят добрите ви дела и прославят небесния ви Отец.” (Мт. 5:13-16)

Ако мирът не идва веднага, не оставяйте никога нищо да ви обезсърчи, защото чували ли сте една държава да се създаде в един ден? Ако земята прави нови неща да никнат, както една градина прави семената да никнат, така и нашият Създател ще направи да поникне искреността и мирът в очите на всички нации, когато молитвите ни бъдат изслушани.

Като Християнка, вярвам, че нашият Създател ни сътвори всички от безмерната Си Обич, за да можем да отвърнем на тази обич и да живеем свято, както Той е свят. Всички сме равни в очите на Бога. Апостол Павел казва: не съществува евреин или грък, роб или свободен, мъж или жена. Всички, в очите на Бога, сме едно. Онези, които са от различни религии са и те сътворения създадени по образа на Бога и предназначени да живеят и те в дома на Бога. На онзи, на който е дадено малко, ще му бъде поискано малко. На онзи, на който е дадено много, ще му бъде поискано много.

Както каза един Православен Митрополит в Египет, на Вселенското поклонение, което бяхме провели там, ще използвам думите му: “Kакто се събрахме днес в Храма под същия купол, не разграничихме християни и не-християни или други религии. По същия начин, от днес да провъзгласим на целия свят, че хората могат да живеят помирени, стига какво? Да се научат да обичат първо своя Бог, който и да е Той, както и да се казва Той, и след това, сигурен съм ще дойде и обичта за ближния.

Предайте на ръководителите на вашите Църкви, на ръководителите на вашите религии, на народите ви, общностите ви, градовете ви, селата ви, страните ви, нашите пожелания и благословиите ни, нашата обич. Че се молим малцина гърци, малцина християни, колкото и да сме, за мира, за целия свят, така че догодина, надявам се да ви имаме тук, усмивките да са широки! Да бъде видяно посланието, че не съществуват войни, не се убиват хора, не се пролива вече безпричинно братска кръв на земята!”

Ще приключа изказването си, давайки малък пример с едно дърво: всички клони на дървото са свети, ако коренът е свят. Без съмнение някои клони са отсечени и като филизи на дива маслина, сте присадени измежду другите, за да поделите с тях богатия сок, който дава маслината, но ако счетете себе си за по-висши от другите клони, помнете, че не вие храните корена, а коренът вас.

Още веднъж, благодаря на Преподобния Suddhananda Mahathero за добрината му и за делото, което върши за извеждането напред на тези диалози за мир в света. Искрено се надявам, че ще дойде ден, когато с усилията си ще постигнем мира, който така желаем всички и че ще можем искрено да кажем един на друг “братю мой и сестро моя”.

Васула Риден