ВРЪЩАНЕ КЪМ УЕБСАЙТА:http://www.tlig.org/bg/churchunity/isidore/РАЗМЕР НА ШРИФТА: NORMAL - LARGE

Български » Единство на Църквата » Пример на Единство на Изток »

 

Пример на Единство на Изток

Монсеньор Исидор Батика, Гръцкокатолически Патриархален Викарий в Дамаск, Сирия, приветствува поклонниците на Истинския в Бога Живот, през май 2005 г.

Monsingor Isidore Battika

Добър вечер!

Проблемът ми е на кой език да говоря. На гръцки? На арабски? Или предпочитате на френски? По-добре на английски. Но затова, ще трябва да понесете “бедния” ми английски. Добре? Ако не разбирате, кажете ми, ще ви говоря на арабски.

Добре дошли в Дамаск! Аз съм Патриархалният Викарий на Гърците Католици в Дамаск. Ще ви говоря за положението на църквата в Сирия. Сирия има Халдейци и не-Халдейци, защото Синодите, в историята на Църквата, се проведоха в страната ни. Така, страната ни е Свято Място. Св. Павел започна оттук. Моля да ме извините, не знаех, че ще идвате в Дамаск, защото бих искал да приготвим нещо за вас. Днес сутринта, бяхте посетили нашата Катедрала. Отсъствувах, защото имах две литургии в други църкви.

Обществото в Дамаск подкрепя цялата история на Църквата. В Дамаск имаме Гърци Православни и Гърци Католици, Сирийци Православни и Сирийци Католици, Арменци Православни и Арменци Католици, Маронити, Халдеи Протестанти, Англиканци, Латинци. В Сирия биват представлявани всички Църкви.

Сирия е от голяма значимост. Когато Папата Йоан Павел II дойде в Сирия, назовахме посещението му “Сирия, начало на Християнството”. От голямо значение е. Иисус започна живота си всред нас в Йерусалим, но Християнството като Църква започна в Сирия с Анания и Св. Павел. Това го знаете от Деянията.

Понастоящем в Сирия живеем вселенски живот между Църквите. Действително, това е една Вселенска Църква.

Трябва да ви кажа една тайна, която е възможно да не знаете. Построихме заедно първата църква за Гърците Православни и Гърците Католици. Двете църкви заплатиха сумата за строежа на Църквата, но е на разположение на всички Църкви. Така, Гърците Католици могат да представляват всички други Католици и Гърците Православни могат да представляват всички Православни. Всички могат да провеждат своята Литургия в Църквата на Св. Петър и Павел в Думар. Откриването на тази църква стана преди няколко месеца. Бяхме заедно, Гръцкоправославният Патриарх и Гръцкокатолическият Патриарх и всички епископи на Дамаск, заедно за откриването на тази Църква.

Знаете ли как стана така, че я построихме заедно? Не стана единствено след усилия от наша страна. Правителството на Сирия, при всяко ново разширение на града дава два парцела. Един на Мюсюлманите за строежа на Джамия и един на Християните за строежа на Църква. Не става въпрос за разделение на църквата, не е за Гърците Католици, не е за Гърците Православни, не е за Латинците, не е за Сирийците, не е за Арменците. Това е за Християните! (Ръкопляскания от аудиторията.)

Дойдох в Дамаск през 1992 г. Хората ми казаха, че тук, на този път е една Джамия, но парцелът е бил първоначално за Църквата.

Не го бяхме получили, защото бяхме разделени. Тогава, правителството реши да го даде на Мюсюлманите, които получиха по този начин два парцела: един за джамията плюс парцела за църквата, защото не бяхме заедно, обединени. Загубихме така, много парцели и не можахме да построим църкви.

Реших да направя нещо за Дамаск. Отидох в Гръцкоправославната Църква, за да се срещна с Патриарха и го попитах: “Преосвещенство, защо да губим парцелите? Моля те, можем да подпишем един документ за правителството и да започнем да получаваме парцелите.” Той отговори: “С каква цел? След като не можем да построим една църква съвместно.” Казах: “Може би това ще стане след няколко години. Сега обаче, нека решим да вземаме парцелите.” И се споразумяхме. Подписаха Гръцкоправославният Патриарх Игнатий и Гръцкокатолическият Патриарх Максим Хаким. Сега е починал.

Взехме парцела и трябваше да го застроим. Гърците Православни казаха, нямаме пари. (Смях в аудиторията.) И Гърците Католици казаха, нямаме пари. (Отново смях.) В действителност, всички имахме пари, но се страхувахме. Искаме църква, без да пожертвуваме нещо.

Казах тогава, добре. Нуждая се отново от документ. Нека подпишем и двамата заедно още един документ и ще намеря парите в Европа. Отидох в Европа, събрах 300.000 долара и започнах строежа на църквата.

Сега вече е действителност, но не е завършена. Отидох така при Православния и при Католическия Патриарх и им казах, че трябва да завършим, не можем да оставим така нещата. Тогава всички Гърци Католици и Православни платиха по половина, за да завърши Църквата. Сега е готова.

Не провеждаме службите заедно. Имаме две литургии в неделя, една за Католиците и една за Православните, защото Гърците Католици и Гърците Православни са най-голямата общност тук в Дамаск. Ако обаче и други общности пожелаят да проведат Литургия, могат. Ако са Католици, провеждат я в часовете на Католическата Църква. Ако са Православни, в часовете на Православната Църква. Следователно, можем да функционираме на едно и също място. Това е първата крачка към единството. (Много ръкопляскания.)

Важен въпрос е съвместното отпразнуване на Пасха. Имаме два пъти Пасха в Сирия. Това е лошо за Църквата. Не даваме свидетелство за Иисус Христос. Това е прекалено за Мюсюлманите да ни гледат да имаме 1 две Пасха, две Разпятия, две Възкресения. Не успяхме да намерим решение. Знаем, че приемливото досега решение е Католиците да празнуват заедно с Православните. Досега Православните не могат да се помръднат. Надяваме се, че в бъдеще ще се раздвижим, за да се реши въпросът за целия Християнски свят. И мислим да направим нещо за следващата година. Може би следващата година да започнем в църквата на Думар. Тази година не можем да приемем да празнуваме два пъти в същата църква. Ще празнуваме заедно с Православните. (Много ръкопляскания.) Това означава, че всяка година ще празнуваме заедно. (Отново много ръкопляскания.)

Голям оптимист съм за бъдещето. Както установяваме от историята на Църквата, от Сирия произхождат много решения за въпросите на Църквата. От времето на Арианизма и при други проблеми в цялата история, от Сирия се иска всеки път да даде решения. Предпочитам да назовавам Църквата си “Мост”. Мост между Запада и Изтока. Защото знаем, че Църквата е Западът и Изтокът, заедно.

Ние сме Гърци Католици и знаем, че като Гърци Католици сме Византийци и че в сърцето си сме Православни, но по същия начин, в същото време, желаем единството на църквата. Следователно, сме щастливи, че сме Католици. Но не забравяме, никога, че произходът ни е Православието. Затова, трябва да продължим да бъдем Православни в Католическата Църква. (Силно ръкопляскане.)

Ще приключа изказването си, представяйки ви своята Църква.

Имаме една особеност. Тук сме Араби и се радваме особено, за това, че сме църква на Арабите, но не сме Мюсюлмани. Ние сме Православни в общение с Рим. Ние сме Католици, но не Латинци. Никога не забравяме, че сме Православни в Католическата Църква.

Благодаря ви.




1 Четейки горното, трудно е да не си спомним какво каза Иисус в посланието Си от 7 декември 1994:

"Обичай Ме… Нека сърцето ти бъде Мое благоухание, благоухание, което ще поведе Домът Ми да стане един, благоухание, което може да накара малкият Ми стрък от Изток да се провикне: "Амин желае Обещанието Му да се изпълни, Възкресеният Христос е пред самите ни врати, със скръбни Очи… Tъй като удвоихме агонията Му, Кръста Му и Разпятието Му.

Светият е пред вратите ми, Братю, както при Богоявлението пред учениците Си, Той ми каза: "Мир на вас. Както Отецът изпрати Мен, Аз изпращам теб, отиди сега да срещнеш своя брат и обединете датите на Великден, тогава, ще ви дам дара на обичта и ще възстановя зрението ви. Не искам да загинете в своето безумие. Наистина, двойна е скръбта Ми. Двойни са стенанията Ми. Сега отиди да облекчиш болката Ми, братю, отиди да Ме прославиш, обединявайки датите на Великден."