ВРЪЩАНЕ КЪМ УЕБСАЙТА:http://www.tlig.org/bg/churchunity/ecumenicalpatriarch/РАЗМЕР НА ШРИФТА: NORMAL - LARGE

Български » Единство на Църквата » Папата и Патриархът Теоктист »

 

Васула става свидетел на тази важна среща между Папа Йоан Павел II и Патриарха на Румъния Теоктист, през май 1999 г.

от Изабел Ге

“горещо Мое желание е да се срещнат Западът и Изтокът; нуждая се тези две колони на Църквата Mи да се съединят и да укрепят Църквата Ми;” (5 октомври 1994)

 

Christus a Inviat! Христос Анести!

Това пътуване в Румъния организирано по такъв неочакван и богоизпратен начин, беше знамение, че Бог желаеше Васула да присъства на това историческо посещение на Папа Йоан Павел II при своя брат от Изтока, Преблажения Патриарх Теоктист на Православната Църква на Румъния.

Придружавах Васула и двете бяхме измежду официално поканените от Патриарха Теоктист, по такъв начин достъпът ни до известни събития се улесни значително.

Тръгнахме от Женева за Букурещ в сряда, на 5 май 1999. Много дни вече температурата там беше 27 градуса. Затова, бяхме особено изненадани, когато при приземяването пилотът съобщи, че температурата е 7 градуса. Посрещна ни силна буря, пронизващ леден вятър. Сякаш природата се беше освободила от някое радостно събитие.

Въпреки това, в петък 7 май, ден на пристигането на Папата, небето беше чисто и остана такова до отпътуването му.

На същия ден, около 1.30 часа, Папата и Патриархът Теоктист щяха да се срещнат в Патриаршията в центъра на Будапеща, намираща се на един хълм, който гледа към красив площад обгърнат от Катедралата и двореца на Патриаршията.

Тъй като имахме разрешение, влязохме след щателен преглед от полицията.

Светият Отец и Патриархът облечени и двамата в бели одежди, пристигнаха в специалната кола превозваща Папата. Бяха посрещнати с ентузиазъм, биене на камбани и много хубави византийски химнове.

Започнаха с молитва в Катедралата, след това пресякоха площада и изкачиха малкото стъпала водещи в Патриаршията, откъдето отправиха поздравленията си.

Ние бяхме застанали пред стъпалата, на три метра разстояние от Папата и от Патриарха, гледайки към епископите, кардиналите и митрополитите, които ги придружаваха.

Намирахме се толкова близо до Папата, така че в един момент, гледайки към насъбралите се хора, погледът му падна върху нас и със знак се усмихна на Васула, сякаш я поздравяваше. Васула почувства, че я беше разпознал. След изказванията си, Папата и Патриархът влязоха в Патриаршията и след няколко минути излязоха. Придружаваше ги Митрополит Даниил, “дясната ръка” на Патриарха, който официално поздрави Васула от върха на стълбите. С тях беше и отец Бриа, възглавяващ отдела “Единство и Обновление” към Световния Съвет на Църквите в Женева, който беше уредил пътуването ни.

Васула се беше срещнала с Митрополита Даниил и с Патриарха Теоктист през май 1994 г. в Ясио, Румъния, на конгреса организиран от Световния Съвет на Църквите на тема “Християнската Духовност във времената ни”. Беше поканена да участва и я придружаваше от отец О’Карол.

Васула беше поканена да представи Посланието и искането на Господа за единство и единна дата за Великден. Това искане беше взето под внимание и една от крайните пет препоръки на срещата беше "да бъде приета нова инициатива за единното отпразнуване на Великден". Това беше последвано от срещата в Алепо, Сирия, през март 1997 г., където Църквите бяха призовани да се споразумеят за единно отпразнуване на Великден.

Идеята се породи отново във Вашингтон през октомври 1998 на теологическия конгрес на Православните и Католиците в Южна Америка. В своето изложение обясняваха, че трябва да се върви според принципите определени от Синода в Никеа.

Интересно е да отбележим, че Лутеранската Църква работи в същото направление. Измаил Ноко, Генерален секретар на Световната Лутеранска Федерация, поиска от 124-те члена църкви на СЛФ да проучат предложението на Съвета в Алепо проведен през 1997 г. за съвместно празнуване на Пасха.

В интервю в Женева, преподобният Ноко подчерта значението на това споразумение:

“Това, което е поставено под риск е нещо повече от въпроса за празнуването на Пасха, това е въпросът за единството на Църквите във връзка с факта, който определя Църквата като Тяло на Христос.

Тялото на Христос е разделено поради математически пресмятания, но Възкръсването от мъртъвците ни дава по-голяма сила да се издигнем над човешките ограничения. Една обща дата за празнуването на Пасха може да съставлява явен знак на единство.

Относно Васула, бих искал да я назова съвременен Йоан Кръстител, която показва на света с дадената й харизма, пътя към единството.

Бяхме приготвили две досиета, едно за Папата и едно за Патриарха, с няколко подбрани послания от Истинския в Бога Живот относно общата дата на празнуване на Пасха и помирението между Източната и Западната Църква. Бяха наблегнати конкретни пасажи, за да бъде ясна настойчивостта и спешността на зова на Господа за обединяване датите на Пасха.

(виж долу съответното Послание от нашия Господ)

Също така, бяхме приложили списък със съборите на Васула по цял свят, от 1988 до 1999 г. (близо 580 срещи) и библиография на книгите на Истинския в Бога Живот на всички езици, на които са издадени.

Питахме се как ще успее Васула да предаде досиетата и да размени няколко слова с тях за съдържанието им, нещо, което не изглеждаше възможно поне засега.

Усещахме обаче, че съществуват още надежди, след като на следващия ден, събота 9 май 1999, бяхме поканени на офицалния прием на Папата в Патриаршията. Действително, пристигнахме в 6 часа. Минахме контрола на входа и седнахме на местата си в красивия и с простота украсен малък амфитеатър.

След няколко минути, епископи и кардинали придружаващи Папата в това пътуване, както кардиналите Содано, Касиди, Силвестрини и други, седнаха на местата си на разстояние два метра от нас. Почувствахме желанието да оставим Васула да се представи, но изглеждаше по-правилно да го направи това отец Бриа или Митрополит Даниил. Никой от двамата обаче, не беше там в този момент.

Преди влизането на Папата и на Патриарха в амфитеатъра, детски хор ги поздрави. Влизането им в залата беше придружено от буйни ръкопляскания от страна на присъстващите и от прекрасен възродителен химн. Този химн се пя много пъти по време през тези три дена.

След изказването на Папата, който приключи, казвайки, че "това посещение е незабравимо", последва ритуал по приема, и внезапно се намерихме на един метър разстояние от Папата.

Приемът

В голяма зала с множество малки бюфети, беше поставена малка маса с две кресла. Тази топла и гостоприемна част на срещата съставляваше изненада за Светия Отец и придружителите му.

Бяхме запланували да дадем досието за Папата при излизането му от залата, но след “Отче наш” на румънски и благословията, някои изтичаха около Папата, възпрепятствайки Васула да се доближи до него. Това отношение на хората принуди Патриарха и Папата да излязат от залата. Всеки път, когато бяхме близо до целта си, срещахме пречки...

Васула, една православна сред православни, с подкрепата на Църквата си, беше свидетел на тази среща и видя с очите си да се изпълняват някои от пророчествата на Господа в посланията на Истинския в Бога Живот:

славата ще блесне от Източния бряг; затова казвам на Дома на Запад, обърни очите си към Изтока; не плачи горчиво над Отстъпничеството и разрухата на Дома си; не се предавай на паниката, тъй като утре ще ядеш и ще пиеш заедно с Моя стрък от Източния бряг; Духът Ми ще ви събере заедно; (...)

в Милосърдието Си и поради Обичта Си, ще вдигна от Изток поне един, който ще каже на своя брат: “ела и върви върху земята ми; ела да ядеш на масата ми, ела да пиеш с мен; избите ми преливат от ново вино; нека заедно да изведем на паша агнетата си и да превърнем пасбищата си в Едем; (24.10.1994)

венецът Ми на славата ще Ми бъде поднесен от Изток; (...) ще издигна потеклото Си от Дома на Изток да изведе напред единството и накрая всички нации ще се съберат под Едно Имe; (7.12.1994)

скоро ще изпратя от Изток едно великодушно сърце, което в своята преданост ще подпечата споразумението за мир със Запада;

днес, всеки благороден жест от страна на Моите създания за възстановяването на разклатения Ми Дом дълбоко Ме вълнува; при всяка стъпка направена за единството, цялото небе се радва; с всяка молитва изречена за възстановяването на Тялото Ми, гневът на Отеца Ми намалява; благословиите Ми се изливат при всеки събор за единство в Името Ми върху онези, които участват в тези срещи; (5.10.1994)

След отпътуването на Папата и Патриарха, се срещнахме с Посланика на Румъния във Ватикана, с когото Васула се беше запознала в Рим и с отец Галериу, много духовен Православен свещеник, който подкрепя Истинския в Бога Живот в Румъния.

В неделя сутринта на 9 май 1999, посетихме голям площад, където проследихме Православната Божия Литургия, чевствана от Патриарха Теоктист, в присъствието на Папата и на голям брой вярващи.

Бяхме пристигнали един час по-рано, за да намерим добри места. Бяхме се запознали с един от съветниците на Патриарха, отец Василий. Придружаваха го отец Бриа и съпругата му и всички заедно дойдоха и седнаха до нас. Отец Василий беше живял в Лозана и му беше приятно да разговаря с нас. Когато му разказах харизмата на Васула, показа се отворен и се заинтересува. Дадох му книжка с Даровете на Светия Дух и му предложихме да му дадем и други книги след Литургията. Имахме възможността, поради това че бяхме близо едни до други, да говорим доста време с него. Дори, без да разбираме румънски, с удоволствие ни обясняваше по време на Литургията.

По време на Причастяването видяхме малка група хора, най-вече деца, да пристъпват и Патриархът ги причасти той самият.

През същия следобед, на голям площад пред бившия дворец на Чаушеску, Папата проведе Литургия пред топло и възторжено множество, близо един милион души, дошли от цяла Румъния. Патриархът участваше, заедно с Гръцки Православни и Католически свещеници. Псалмите и молитвите се изкачваха на небето с впечатляваща вътрешна сила. По много организиран начин, около 100 свещеника раздадоха Причастието на желаещите да се причастят и всичко това се проведе в климат на силна молитва и вглъбение.

Когато Литургията приключи, множестото започна силно да вика:

UNITATE! UNITATE! (Единство! Единство!)

Светият Отец отговори радостно: “Нека тогава да побързаме!”

Тридневното посещение на Папата се осъществи в особено приятелски климат, непринудено и без особени протоколи. Патриархът беше обърнал внимание и на най-малката подробност. Чувстваше човек голяма радост и взаимна топлота.

Колкото до досиетата, успяхме да ги предадем в крайна сметка в добри ръце.

 

От Посланието на 24 декември 1989 - Рождество Христово. (Падането на Комунизма в Румъния):

цвете Мое, Аз съм Светлината на света; пей и бъди щастлива, пей от радост, тъй като съм Аз, Иисус, който извършвам тези чудотворения;

Кръстът Ми ще бъде наново издигнат върху всяка църква, виждаш ли?1 един всеобщ мир скоро ще настъпи; Мирът е готов да се роди; моли се за това раждане на Мир и Обич; днес земята чувства началото на родилните болки; това са, любима Моя, ранните Ми Знамения на Обич;2 Аз съм Повелителят на небето и на земята и чрез Могъщието Си ще покажа на всяка нация, че съм всемогъщ; казах, че ще съборя с Диханието Си всички онези, които ви наложиха робството; нека нациите ви осъзнаят, че всяко нещо е подвластно на Силата Ми и каквото върша с едно само дихание, е за Моята Слава; никой не може да заличи Закона Ми;

нека осъзнаят нациите, че Аз, Господ, дойдох да освободя тези затворници и да ги вдигна при Мен; Аз Съм, който наложих на враговете ви вечен срам и това не е всичко; ще подпиша с твоята сестра, Русия, споразумение за Мир и Обич и ще забравя престъпленията й и ще я направя отново Своя Невеста и от сърцето й ще излезе следната песен:

“ще запазя завинаги обичта си към Него
и споразумението с моя Бог ще бъде спазенo;”

Душата Ми жадува за този прославен момент; възнамерявам да покажа блясъка Си и славата Си на всяка нация живееща под тези небеса, посредством твоята сестра Русия; ще я облека наново с красотата Си и с неразделността Си, и ще я развея с гордост пред братята ти,3 за да бъдат видени чрез нея и в нея Моята красота и неразделността Ми; дъще, венчавката на завръщането на сестра ти при Мен ще стане скоро;

бях казал, че съм Този, който слиза в нищетата на епохата ти, за да утеша угнетените и да освободя затворниците, както и онези, които живеят в мрачните келии; Аз съм, вашият Спасител, който идва да ви освободи от устата на червения дракон; Аз съм, вашият Иисус, гълъби Мои, който идвам да разчупи клетките ви и да ви освободи; Аз съм, вашият Светия, който никога не ви изостави и ви казвам наистина, че вратите ви4 няма да бъдат затворени за Мен;

Васула, ще съборя в немилост и унижение всички тези сили на злото, тези сили, които поразиха Дома Ми и Го превърнаха в зеещи гробове; Светлината Ми ще възкреси твоята сестра Русия и всичките й съседни страни, ще разчупя клетките ви и ще ви освободя; знай, че спасението и освобождението произхождат единствено от Мен; моли се за твоята сестра, моли се за нейните съседи;

Господи мой, беше казал: “смут набеждава този, който трупа богатства, които не са негови и който се товари с кредити; няма ли да се вдигнат срещу него кредиторите му, няма ли да се разбудят заемодавците му? И тогава ще стане тяхна жертва.5 Точно това се случи с Румъния, но невинни заплатиха с кръвта си.

бъди уверена, че при Мен са всички свети мъченици на епохата ти, жертви на беса на Сатаната; при Мен са всички тези, които загинаха като жертви; казвам ти, бесът му беше такъв, че, знаейки, че губи плячката си, възнамеряваше да унищожи всяко едно от Моите цветя;

(Иисус тогава погледна отвисоко Румъния.)

не плачи повече, малка ти,6 тъй като Аз, Господ, ще построя наново развалините ти и ще те развия, за да свидетелстваш в Моето Име; ще ти покажа да видиш много неща под Името Ми. най-после свободна! свободна да дойдеш при Мен, твоя Спасител и да живееш в Свещеното Ми Сърце; със Светлината Си ще подгоня враговете ти, които са също така Мои врагове; не плачи за децата Си, които ги няма вече, тъй като днес ти казвам, че съм поставил всяко едно от тях в дълбините на Сърцето Си;

Благословен да е Господ, Богът на Милосърдието,
тъй като посети Своя народ,
притече му се на помощ,
дойде да даде Светлина на онези,
които живеят в мрака и в сянката на смъртта.
Слава на Него, който дойде да поведе стъпките ни
в пътя на Мира и Обичта.
Амин.

(кликни назад за продължението на описанието.)

досега не упражних никакво насилие върху вас, умолих ви да обедините датите на Великден, но вие не се вслушахте в Духа Ми; злоупотребихте с търпението на Отеца Ми; още веднъж искам от вас да обедините датите на Великден, за да блесне Духът Ми над вас с благодат и да стане Домът Ми един; днес ви говоря, но вие не оценявате словата Ми в тези Послания; когато един ден ги оцените, ще бъде много късно… ах! ако поне един от тези хора работещи за единството, поне един единствен измежду тях не отстъпваше на страстите си, на страховете си, а потегляше напред към обединението на датите на Великден, Аз, Бог, щеда го издигна; (...) затова, умолявам те, Дом на Запада, върви напред и разобличи Лукавия, обединявайки датите на Великден, както при ранната Църква; (27.11.1996)

моли се за дома на Изтока и на Запада да се съберат заедно, като две ръце съединени за молитва, като чифт ръце, подобни и пълни с красота, когато са обединени, насочени към Небето и в молитва; нека тези две ръце принадлежащи на същото тяло да работят заедно и да си поделят възможностите и ресурсите помежду си… нека Ме издигнат заедно тези две Ръце… ах,… кога тези две Ръце на Тялото Ми ще Ме издигнат над Олтаря, държейки Ме заедно? (15.6.1995)

отиди сега да срещнеш своя брат и обединете датите на Великден, тогава, ще ви дам дара на обичта и ще възстановя зрението ви; не искам да загинете в своето безумие; наистина, двойна е скръбта Ми; двойни са стенанията Ми; върви сега да облекчиш болката Ми, братю, отиди да Ме прославиш, обединявайки датите на Великден;” (7.12.1994)

“не си ли чувал, че мога да се помиря с една дата?” (24.10.1994)

“колко прославени бяхте някога! елате наново да построите Дома Ми в Един, обединявайки датите на Великден.” (5.10.1994)