ВРЪЩАНЕ КЪМ УЕБСАЙТА:http://www.tlig.org/bg/background/danielstart/angel-pg9/РАЗМЕР НА ШРИФТА: NORMAL - LARGE

Български » Началото » Как Ангелът ми се приближи до мен » Гонения от страна на свещеника »

 

Как Ангелът ми се приближи до мен (продължение)

Гонения от страна на свещеника

Свещеникът обаче не се отказа. Написа ми писма, където ми казваше, че единственото, с което разполагам това са куп безмислици, че ако хвърлех един поглед на себе си щях да разбера, че такава милост никога не би могла да ми бъде дадена. Преди това беше казал, че подобни милости са за хора, които служат на Бога, както майка Тереза и други, показвайки ми с едно движение на ръката книгите по рафтовете. След това се опита да ме уплаши, казвайки ми, че е демонско и да оставя писането. Отчасти го постигна, тъй като след това всеки път, когато Бог се доближаваше до мен, Го гонех. Едва приемах ангела си. Когато чуех от Бога думите: "Аз, Яхве, те обичам", правех се, че нищо не бях чула и не позволявах да бъдат написани. Когато идваше Иисус и ми казваше: "Мир, дете Мое", отдалечавах се от Него и Го гонех, мислейки, че е дяволът. Свещеникът постигна да ме убеди, че не е възможно Бог да контактува с някого като мен, тъй като Бог ходи само при свети хора. Понякога бях крайно нападателна, когато Иисус идваше да ми говори, понеже смятах, че е дяволът. Гонех го рязко, отново и отново.

В крайна сметка, Мъдростта намери един начин. Дойде ангелът да ми каже, че ми носи послание от Иисус. Стана посредник. Приемах този начин, но не винаги, тъй като продължавах да бъда повлияна от думите на свещеника. Как и защо очите на Пресветия ще се обърнат да погледнат една жалка душа като моята! Как можах да повярвам, че Всемогъщият Бог говореше и контактуваше толкова просто с мен! Никога през живота си не бях чувала подобно нещо. Да, само в Святото Писание, хора като Моисей, Авраам и пророците, но това е друга история и в други времена. Една приказка, това е всичко, една илюзия. Главата ми се въртеше, тъй като това ставаше, и аз не бях луда! Бавно и само с времето, което минаваше, раните получени от свещениците започнаха да се затварят.

Ангелът ми ме изпълваше с голямо спокойствие, говорейки ми всеки ден за Бога, по цели часове. От време на време отстъпваше място на Иисус, за да изрази Той божествените Си Слова. Първият път, когато това се случи, бях готова да изтрия словата, понеже бях оставила да бъдат написани. Ангелът се намеси, искайки от мен да разбера и да ги оставя, тъй като действително произхождат от Иисус. Словата бяха: "Аз, Иисус, те обичам." Това бяха първите думи, които Иисус написа след кризата. Бяха записани на 20 юни 1986. Лека полека, стъпка по стъпка и много тактично, Иисус се приближаваше отново до мен.

На 9 юли 19867 Бог каза: "Аз, Бог, те обичам." Веднага ангелът ми, виждайки колебанието ми, ми каза да запазя тези думи, защото всяка дума беше дадена от Бога, и че Бог се намираше до мен. Следващото послание от Бога беше дадено през юли 1986.7 Гласеше: "Аз те нахраних (духовно), дойдох да ти дам храна. Помогни, моля те, и на другите, давайки и на тях тази храна. Направи ги да се разцъфтят, водейки ги при Мен. Нахраних те, направих те да се разцъфтиш, да се изпълниш с благоухание. Нахрани и другите. Помогни им и ги доведи при Мен. Дадох ти Обич, следвай Ме тогава. Дадох ти милост, предоставяйки ти тази храна! Дай я и на другите, за да й се насладят."

На 31 юли 19867 Иисус дойде отново, този път като Свещено Сърце и ми каза: "Заеми едно място, любима Моя, в средата на Сърцето Ми. Там ще живееш." На 7 август 19867 Отецът отново се обърна към мен и ми даде следното послание: "Аз, Бог, те връзвам за Себе Си." Уплаших се и рязко Му поисках да ми каже Името Си, тъй като се усъмних. Той отговори: "Яхве." Изпълних се с радост и обич, и душата ми гореше от копнеж за Него. Казах Му: ”Обичам те, вечни Отецо.” Той ми отговори: "Обичай Ме, възпявай Ме, своя Бог, Аз съм вечният ти Отец." Тогава Го попитах: ”Усещаш ли щастието ми, тревогите ми, страховете ми, обичта ми, вълненията ми?” Той отговори: "Да." След това казах: ”Тогава знаеш как точно се чувствам сега. Разбираш ме напълно.” И Той каза с голяма нежност: "Да, любима Моя."

Това беше първият ми контакт дълго време след отрицателното ми отношение, поради страха ми. Бог продължи, знаейки, че се питам защо да говори на мен. Каза ми: ”Бог ви обича всички. Тези послания са само едно напомняне, за да ви припомнят как бяха започнали основите ви. Разпространи посланието Ми.”

Съвсем първите послания, които получих бяха много кратки, както обясних в началото. Приличаха повече на телеграми, отколкото на послания.

Въпреки всичко онова, което се беше случило междувременно, не бях изгубила връзката си със свещениците. Просто не говорех вече за посланията на онзи, който ги беше осъдил и ме беше накарал да страдам толкова. След доста време обаче реших да му кажа, че продължавам да приемам послания и че ги записвам. И така, му показах тетрадките вече, а не отделни листове, както бяха преди. В началото използвах каквито листове намирах пред себе си, но когато дойде времето да започна мисията си, Светият Дух ме просветли да използвам отсега нататък тетрадки и да ги номерирам.

Спомням си, че бях поканила свещеника в къщи, за да му кажа, че все още контактувам с Бога. Помислих си, че би трябвало да го научи. Казах му го и не остана много доволен, но ми поиска да му покажа тетрадките. Дадох му ги да ги задържи един ден. На следващия ден получих много сурово писмо, в което пишеше да изгоря всичките си тетрадки и да кажа на приятелите си, които ги бяха прочели да ги забравят. Не зная защо, но разпознах жестокостта на Сатаната. Информирах приятелите си за случилото се и те много му се разсърдиха. Отидох да му разкажа за тяхната реакция и да си взема тетрадките. Каза ми, че сега Бог по всяка вероятност ми е много сърдит и че ме е изоставил на съдбата ми. Каза, че Бог се е бил показал търпелив веднъж, два пъти, но сега, след като не се бях покорила, ме е оставил на дявола.

Но уроците за умението да различавам, които ми беше предал моят ангел, имаха резултат и се оказаха много полезни, особено в този случай. Този път беше невъзможно да бъда измамена. Отговорих на свещеника с писмо, че неговият Бог не е моят Бог. Защото неговият Бог е жесток, сприхав, нетърпелив, непримирим, без обич. Неговият Бог прощава един или два пъти, и след това обръща гръб и захвърля душите в ада, ако не го послушат. Докато напротив Богът, когото аз познавам, контактува ежедневно с мен, моят Бог е само обич, има безкрайно търпение, снизходителен е и нежно любящ. Богът, който ми говори и се навежда, за да стигне до мен, е благ, великодушен, всемилостив и обгръща душата ми само с обич. Богът, който ме посещава всеки ден, Този, когото той смята за дявол, обгръща душата ми с мир и надежда. Моят Бог ме храни духовно, увеличавайки вярата ми в Него. Учи ме на духовни неща и ми разкрива Богатствата на Сърцето Си.

След това, свещеникът поиска от мен отново да спра да пиша за няколко дена, за да види какво ще стане.

Оставих да минат няколко дена, без да пиша, както ми поиска. Молех се и питах наново в молитвата си, кой е този, който действително ме ръководи по този особен начин. Помолих, ако наистина посланията са Негови да ми го каже и да Го чуя да ми казва следните думи: "Аз, Яхве, те водя." Само това. И това стана, Бог се отзова молитвата ми.

Контактите продължиха и един ден, на 15 декември 1986 Бог ми даде това послание: "Дъще Моя, всичката Мъдрост произхожда от Мен. Искаш ли Мъдрост?" Без да проумявам какво действително ми предлага Бог, отговорих: “Да.” Тогава ми каза, че ще ми даде Мъдрост, но ще трябва да Я спечеля, ако действително Я желая. Виждайки, че се питам по какъв начин бих могла да го постигна това, ми каза, че е Всемогъщият и че Той щеше да ме научи. Размишлявах върху това, което ми беше предложил и колкото размишлявах толкова осъзнавах огромния Дар, който ми предоставяше. Осъзнавах също така, че не бях Му казала нито едно благодаря. Затова на следващия ден Му благодарих и Той повтори, че ще трябва да спечеля Мъдростта, но че ще ми помогне и да не губя смелост.

 


7 В началото, някои послания не бяха записани, или бяха написани на хвърчащи листове, или захвърлени.