ВРЪЩАНЕ КЪМ УЕБСАЙТА:http://www.tlig.org/bg/background/danielstart/angel-pg7/РАЗМЕР НА ШРИФТА: NORMAL - LARGE

Български » Началото » Как Ангелът ми се приближи до мен » Пустинята и след нея, пълното изоставяне »

 

Как Ангелът ми се приближи до мен (продължение)

Пустинята и след нея, пълното изоставяне

“Затова ще я привлека и ще я завлека в пустинята и там, в сърцето й, нежно ще й проговоря.”(Ос. 2,16)

Сега Бог пожела да Му се предам изцяло. Пожела да се съединя с Него и да стана Негова. Пожела да ме оформи и да ме преобрази. Тъй като не се предавах според желанието Му, трябваше да претърпя друг един вид пречистване, за да се оставя изцяло на Бога и да се помиря с Него. Ето какво стана: позовах се на Бога и за голяма моя изненада, не получих никакъв отговор. Обзе ме паника и се обърнах към своя ангел, но нито той се отзова. На негово място усетих около себе си няколко души. Бяха се доближили като просякини.1 Молеха за молитви, благословии и водосвет. Отидох веднага в църквата и им донесох светена вода. Поискаха ми да ги напръскам и го направих. Този жест доведе и други души и в кратко време множество души ме заобикаляха. С учудване видях как това ги облекчаваше и как радостта им беше голяма. Една от душите ми поиска да се помоля за нея и да й дам благословия. Не знаех как и тя ми каза да изрека една обикновена молитва и да я благословя. Направих така, както ми поиска и тя, радостна, ми благодари и също ме благослови. Всичко това беше ново за мен, но почувствах как тези души се облекчиха и останаха доволни. Възползвах се, за да ги попитам дали знаят къде е моят ангел, този, когото сърцето ми беше започнало да обича. Не получих обаче никакъв отговор.

Всеки изминат ден в тази самота приличаше на година. Търсех мир и не можех да го намеря. Никога не бях чувствала такава самота и изоставяне, въпреки че наоколо ми се намираха много приятели и познати. Чувствах се, сякаш се намирам в ада. Много пъти виках ангела си да се върне при мен, но той беше изчезнал. “Копнеех да чуя гласа му. Потърсих го, но не го намерих, викнах, но той не ми отвърна. Лутах се в пустинята в продължение на цели три седмици, по-скоро мъртва, отколкото жива. Накрая не издържах и в тази страшна нощ, в която душата ми страдаше, извиках на Бога, плачейки от все сърце, както никога преди не бях правила: ”ОТЕЦО!!… къде си? Отeцо? Защо ме изостави? О, Боже мой, вземи ме! Вземи ме и направи с мен, каквото желаеш! Пречисти ме, за да можеш да ме използваш!”

При този пронизителен вик излизащ от дълбините на сърцето ми, внезапно небето се отвори и гласът на Отеца, като гръм, развълнуван, ми отговори: “АЗ, БОГ, ТЕ ОБИЧАМ!” Тези думи бяха като балсам за дълбоките рани на душата ми и моментално ме излекуваха. В думите произнесени от Бога почувствах Безкрайната Му Обич.

Веднага след тези думи на обич, усетих сякаш излизам от вихрушка и попадам в красива, спокойна градина. Ангелът ми се появи отново и с голяма нежност започна да се грижи за раните ми, рани, които бях получила, докато пресичах в нощта онази безкрайна пустиня. Яхве ми поиска тогава да отворя Святото Писание и да прочета. Първият пасаж, който прочетох ме накара да се просълзя и да се обърна към Него, тъй като ми показа по удивителен начин Сърцето на Бога. Прочетох в Изхода 22:26-27 следните думи:

“Ако вземеш в залог дрехата на ближния си, погрижи се да я върнеш до захождането на слънцето, защото това е единствената му завивка, която го пази от студа. С какво ще спи? И ако ми викне за помощ, ще го чуя, защото съм всемилостив.”

Бог, по свои съображения, не ми обясни веднага какво се беше случило през тези три седмици. Даде ми обяснението много по-късно, на 22 декември 1990. Ето думите Му:

Сърцето Ми, бездна от Обич, те зовеше. Ти беше насъбрала в Сърцето Ми болка след болка, едно предателство след друго. Бореше се с Мен, болнаво създанийце…, но знаех, че сърцето ти не беше колебливо и че в момента, в който щях да го завладея щеше да стане изцяло Мое. Произведение на своята епоха, бореше се с Мен, но в битката те съборих, повлякох те в пръстта до пустинята, където те оставих сама.

Бях ти дал от началото на съществуването ти ангел хранител да те пази, да те утешава и да те води, но Мъдростта Ми нареди на твоя ангел хранител да те остави сама да се справиш с пустинята. Казах: ”Ще живееш въпреки голотата си.” 2 Понеже никой не може да оживее сам. 3 Сатаната щеше да надделее и да те унищожи. Дадох и на него Своето нареждане. Забраних му да те докосне. Тогава, в уплахата си, ти си спомни за Мен, погледна високо в небето, търсейки Ме отчаяно. Риданията и молбите ти внезапно прекъснаха мъртвото спокойствие, което те обкръжаваше и уплашените ти викове разсякоха небесата и стигнаха до ушите на Святата Троица...

“Дете Мое!” гласът на Отеца, възрадван, огласи цялото Hебе, от край до край. “А… ще я накарам сега да проникне в Pаните Ми 4 и ще й позволя да яде от Тялото Ми и да пие от Кръвта Ми. Ще стане Моя невеста и ще Ми принадлежи завинаги. Ще й покажа Обичта Си към нея и отсега нататък устните й ще жадуват за Мен и сърцето й ще стане Мое подвъзглавие. Всеки ден с готовност ще се покорява на Справедливостта Ми и Аз ще я направя жертвеник на Обичта Си и на буйната Си жар. Само Аз ще бъда единствената й обич и боготворение, и ще я изпратя с Посланието Си накрай света, за да завладее един безбожен народ, народ, който въобще не е неин. И по своя воля ще вдигне Кръста Ми на Мир и на Обич, вървейки по пътя на Голгота.”

“И Аз, Светият Дух, ще я посетя, за да й разкрия Истината и скритите Ни дълбини. 5 Ще напомня на света, посредством нея, че най-големият от всички дарове е ОБИЧТА. "

"let Us 6 Нека празнуваме тогава! Цялото небе нека да се весели!”

Бог ми даде видение, за да проумея по-добре. Накара ме да разбера защо Сатаната беше толкова агресивен спрямо мен. Докато не бях се обърнала напълно към Бога, дяволът не ме безпокоеше и дори изглеждаше доволен. Не показваше никаква нападателност. В момента обаче, в който усети, че се обръщам към Бога и ме губеше, се нахвърли срещу душата ми.

Ето видението: Намирах се в една стая и видях една змия (Сатаната) да пълзи. Изглежда, че змията беше домашното ми животно, и тъй като престанах да се интересувам, бях спряла да я храня. Гладна и объркана, тя беше излезнала от дупката си, търсейки храна. Видях я да отива към чинията, където намери две гроздови зърна. Змията ги глътна, но не се насити, междувременно започна да усеща, че чувствата ми към нея се бяха променили и че вече от неин другар бях станала неин враг. Знаех, че заради това ще се опита да ме убие. Уплаших се, но в този момент се появи моят ангел пазител и ме попита какъв проблем имам. Разказах му за змията. Каза ми, че ще се погрижи за това. Колебаех се дали да се включа или не в битката, но реших, че трябва да помогна на своя ангел и да си сътруднича с него. Ангелът ми грабна метла, отвори една врата, която извеждаше навън, насочи се към змията и я изхвърли навън. Затвори със сила вратата и погледнахме от прозореца да видим реакцията на змията. Беше я обзела паника. Отиде към вратата, но тя беше добре затворена. Тогава се плъзна със скорост по стълбите и излезе на пътя. Там се преобрази в огромна и грозна жаба и след това в демоничен дух. Тогава хората биха тревога, хванаха го и го завързаха.


1 В младежката ми възраст, гледах с очите на душата си много души около мен. Гледайки тези души, си казвах: "А, ето ги пак тези мъртъвци." Изпълваха стаята, в която се намирах. Изглеждаха седнали близо една до друга на пода. Усещах, сякаш се радват на присъствието ми. Всички си приличаха помежду си. Явяваха се слаби, без коси и сиви силуети. Целият им изглед беше като пепел. Не издаваха никакъв звук, сякаш не желаеха да ме прекъснат. Беше много обичайна вече сцена, която се повтаряше с години. По-късно, Иисус ми го обясни всичко това. Каза, че тези души очакваха молитвите ми, когато щях да се завърна при Него.
2Бях “гола”, когато моят ангел пазител и цялото небе ми обърнаха гръб.
3 Изоставена от Hебето.
4 Сега говори Синът.
5 Святата Троица.
6 Святата Троица говори.