ВРЪЩАНЕ КЪМ УЕБСАЙТА:http://www.tlig.org/bg/background/danielstart/angel-pg3/РАЗМЕР НА ШРИФТА: NORMAL - LARGE

Български » Началото » Как Ангелът ми се приближи до мен » Нападенията на Сатаната »

 

Как Ангелът ми се приближи до мен (продължение)

Нападенията на Сатаната

Преди да започна тази глава, бих желала да спомена откъс от книгата на Marie Eugène “Дъщеря на Църквата съм”, който се отнася до демонските нападения.

“Онова, което бива излагано на опасност по време на срещата на човека с божественото, на чистотата на Бога със замърсеността на душата, е нещо много значително, за да не се опита дяволът да се намеси с цялата сила, с която разполага. Още малко и душата, очистена от дълбокия мрак, ще бъде защитена от нападките му и това е ужасно за него… Следователно, дяволът се възползва от преимуществата, които все още има над нея поради несъвършенствата й и връзките й с чувствените неща. Свети Йоан на Кръста отбелязва, че “дяволът застава с голяма лукавост на пътя, който води от логиката към духа." (Living Flame, st.iii; Peers, HI, 83)

"Тъмнината по тези места, объркаността на душата, развълнувана от последните си преживявания и от силата на болката, създават особено благоприятни състояния за издигането на пречки от страна на господаря на мрака и на заблудата.”

“От някои външни моменти на спокойно и дълбоко мълчание на осезанията, дяволът лесно се досеща, че душата приема божествен контакт. Добрият ни мистичен лекар казва:

Обикновено Бог позволява на врага да узнае за тези благодати предоставени посредством един добър ангел: отчасти, за да направи, каквото е възможно срещу него според мярката на справедливостта, и да не представя след това като предлог нещо, което не отговаря на истината, т.е. че не му се дава възможност да спечели една душа, както беше казал за Йов. (Dark Night, Bk. II, xxiii; Peers, 1,449)

Тази е фактически истината за тъмната нощ на духа и причините, които я пораждат. Тази нощ е една среща, или по-скоро една истинска битка създадена от човеколюбивата Мъдрост. Едва тогава Бог укрепява Своето съвършенно царство в душата, след като е отнел всичко, каквото е било неподходящо за божественото и е победил всички сили на злото, които са имали влияние върху нея.”

Всичко това беше дадено, за да може читателят да разбере по-добре защо Бог позволява намесата на Сатаната.

Веднага след този великолепен ден прекаран с Божествения ни Отец, цялата ярост на ада се изля върху мен! Сатаната ме нападна по много жесток начин. Първото нещо, което чух приличаше по-скоро на рева на див звяр, отколкото на глас. Този рев сякаш звучеше като “gоооо!” (т.е. махай сеее!). Заключих, че “go” означаваше, че ще трябва да спра да контактувам с ангела си и с Бога. Отчаяна, обърнах се да намеря ангела си, но изглежда Сатаната беше заел цялото пространство и започна да ме ругае с огромна омраза. Предизвика такава тревога и такъв страх в душата ми, че бих умряла, ако Бог нямаше Своя план за мен. Никога не бях изпитвала такъв бяс върху себе си. Наредих му да се махне и това изглежда увеличи още повече беса му. Беше като бяс на луд човек. Извън себе си и като човек загубил ума си изрева с пресипнал глас: ”Какво? Махай се оттук, к…, махай се, за да те довърши огънят на ада!” Чух себе си да отговаря “Не!” С това “не” давах да се разбере, че няма да се отдалеча от присъствието на Бога и на ангела си. Тогава ми каза отсечено, че съм проклята и ме изруга с най-долните думи.

Трудно е да обясня тревогата, която дяволът може да внесе в душата. Онова, което се извършва е нещо, което, въпреки че логиката ти казва, че не си луд, самият ти обаче не можеш да го контролираш. Тази тревога обикновено идваше на вълни, и като че ли Сатаната не беше достатъчен, изпращаше и други демони да ме нападат. Когато ме нападаха, сякаш в мен растеше нещо потресаващо, което нямаше нищо общо с външен страх. Беше едно чувство, което бях неспособна да прогоня.

Горкият ми ангел, в тези страшни моменти, когато си мислех, че губя ума си, успяваше само да ми каже следното “МОЛИ СЕ”. Молех се и помолих ангела си да ми помогне да се избавя от това състояние, което ми изглеждаше, че трае вечно.