ВРЪЩАНЕ КЪМ УЕБСАЙТА:http://www.tlig.org/bg/background/danielstart/angel-pg2/РАЗМЕР НА ШРИФТА: NORMAL - LARGE

Български » Началото » Как Ангелът ми се приближи до мен » Преподаване на Отче Наш от Създателя ни »

 

Как Ангелът ми се приближи до мен(продължение)

Преподаване на Отче Наш от Създателя ни

След това преживяване, което ме сломи, Бог, нашият вечен Баща, ми разкри Своето съществуване. Не Го видях с очите на душата си, както виждах ангела си, но знаех, че е Той и Го чувах. Спомням си как реагирах: ”А, това е Богът и може би сега ще ни помогне.” Затова ме попита: ”Наистина ли мислиш, че мога да ви помогна?” Отговорих Му: ”Да!” След това Му казах, отивайки към прозореца: ”Виж! Погледни на какво заприлича светът!” Исках да му покажа падението на света. Бог не го коментира, а ми поиска да кажа Отче Наш. Казах Му го, докато Той стоеше до мен и слушаше, и когато свърших ми каза, че не е бил останал доволен от начина, по който го бях казала, защото се бях молила много бързо. Повторих молитвата по-бавно. Отново ми каза, че не е бил останал доволен, защото съм се клатела. Поиска ми да я кажа отново. Отново повторих молитвата, но накрая Бог ми каза, че отново не е доволен. Молих се много пъти и всеки път казваше, че не е доволен. Започнах да се питам да не би да ме кара да изрека всички Отче Наш, които не бях казала през всичките тези години! Бях започнала сутринта, а вече се свечеряваше. Внезапно се показа доволен, защото на всяко мое изречение казваше: ”Хубаво”, със задоволство. Ще се опитам с пример да ви обясня какво точно се случи:

Да речем, че ви идва на гости един ваш роднина, когото виждате за пръв път, тъй като живее в друга страна. В началото е възможно да чувствате разстоянието помежду ви и да сте формални с него. Колкото обаче минава времето през този ден, усещате как се сближавате повече, отколкото в началото, и така в края на деня бихте могли да усетите, че изпитвате симпатия към него, нещо което в началото не е съществувало.

Така беше през първата ми среща с Бога. Когато в началото отправях към Бога молитвата Отче Наш, бях отдалечена. Но посещението Му, което трая цял ден ме промени, защото, докато изричах молитвата се наслаждавах на Неговото присъствие и думите, които казвах придобиваха известно значение. Беше толкова бащински, много грижовен и много топъл. Тонът на Гласа Му ме накара да се почувствам толкова приятно, че в един момент вместо да отговоря “Да, Господи”, казах, без да го съзнавам “Да, Татко”. Поисках извинение от Бога за това, че Го бях назовала “Татко”, но Той ми каза, че бил приел думата като украшение. Изглеждаше много доволен. В крайна сметка разбрах по този начин, че Бог има чувства, и че желанието Му беше да изрека молитвата със СЪРЦЕТО СИ.