6-то Икуменическо Поклонение на Истинския в Бога Живот в Турция и Гърция 2007

Отец Туистлетон е Съветник към Мисията и Обновлението на Англиканската Епархия на Чичестър в Обединеното Кралство 

От 19 до 29 май 12 автобуса превозващи 500 поклонника, пътуват из Турция до старинните Християнски обекти и пътуват също така в Патмос в Гърция за целите на духовно поклонение. Поклонниците идват предимно от Християнски църкви заедно с 50 епископа и свещеника от 18 деноминации и придружавани от Будисти, Индуси и Мюсюлмани вярващи и клирици.

Това е шестото Икуменическо Поклонение на Истинския в Бога Живот вдъхновено от Божествените Послания на Васула Риден, призоваващи към духовно обновление между Християните и възстановяване на Християнското единство в служба на мира и на помирението, които Иисус желае да донесе на своя свят.

Участниците от 56 страни празнуваха един нов импулс присъстващ вече в повечето църкви. Този импулс е за пълно общение и приятелство между Християнските църкви. Говорителите на поклонението свидетелстваха за пророческото движение на молитва навсякъде по света, което намалява бариерите между деноминациите. Епископите, свещениците и пастирите, повлияни от посланията говориха за това как Християнските лидери изграждат довериe и сътрудничество в църквите и как това е донесло благословение в техните местни общности по целия свят. Потвърждават, че посланията отразяват вярата на църквата през вековете и призовават за обновено доверие и по-дълбоко смирение сред членовете на църквата, особено на лидерите.

ПОД ПАТРОНАЖА НА СВЕТИЯ ДУХ

Поклонниците се събраха в хотелите в Кайсери, турското има на старата Кесария, дом на Св. Василий от Кесария (330-379), великият учител на Светия Дух. Изглеждаше подходящо за литургичния сезон между Възнесението и Петдесетницата. Беше началото на велико позоваване на Светия Дух, което продължи девет дена, когато посвещавахме себе си в молитва с Мария, майката на Иисус (Деяния, 1:14).

Кападокия е родината не само на Св. Василий, но и на Св. Григорий Назиански и Св. Григорий Нисийски. Тези така наречени Кападокийски Отци бяха големите умове и духове, които Бог използва за предоляване на ереста на Арианството през четвърти век отричащ божествеността на Христос. В Кайсери, 500 Християни от 56 страни и 18 Християнски деноминации се събраха около един олтар, за да чуят призив за жертвената обич от Архиепископ Винсент Консесао от Делхи. Единството, изразявано в деноминациите в ежедневните Литургии беше пророчески знак. Истинският в Бога Живот открива видение за единство и промяна, което ни прави знак да погледнем вън от днешната църква.

Дванадесет автобуса започнаха обиколка на Кападокия, с изключителната й хълмиста морфология и подземните й градове. Варовикът лесно се издълбава от човешка ръка или от природните елементи. Християните, които се опитваха да избегнат преследванията през първите векове, стигаха тук, за да намерят убежище.

В Кайсери, Васула прочете едно важно слово на блажения Патриарх Атинагор, който ни уверява, че пламъкът на Духа може да погълне разделенията. С тази увереност си спомнихме едно послание на Христос: Колко дълго още светът ще бъде разделен и Църквата Ми разкъсана? Не чухте ли плача на светиите? Мнозина от йерарсите Ми зачитат повече мнението на хората и това е омразно в Очите Ми.

Вторият ни ден започна с Православна Литургия в хотела и с едно прекрасно чувство за присъствието на нашия Господ. Първоначално тази Литургия трябваше да се проведе в една от малкото функциониращи църкви в тази част на Турция, но беше забранена поради съображения за сигурност.

Обиколката ни на Кападокия продължи до Синасос и подземните църкви на Гьорене. Там пяхме Християнски песни, което ни беше позволено от водачите ни, за да почетем паметта на онези, които си отидоха преди нас, знаейки, че славата, която споделят с Христос е за нас и че без нас тя няма да постигнат съвършенство (Евр. 11:40).

Следобяд в автобусите чухме свидетелства за делото извършено от Светия Дух в живота на всеки един поотделно. Всеки ден се молехме с розарията. Спомням си много хора, които бяха дълбоко развълнувани от Скръбните Тайнства, четейки ги от молитвени на Истинския в Бога Живот. Живите описания в посланията, с които Христос описва в детайли Своето Страдание, разбиват сърцето.

ТУРЦИЯ МОСТЪТ МЕЖДУ АЗИЯ И ЕВРОПА

Англиканската Литургия на третия ден отслужи Епископ Риах, който току-що се беше оттеглил от едно място, което му струваше скъпо в Йерусалим. Тази Литургия ни призова да се помирим – да отделим време за Бога, да изградим Християнски контакт и да се доверим на Обичта на Бога за света. Предайте словото, каза Епископът. Това се опитахме да направим като Християни от различни националности и култури, и така деноминациите се приближиха една до друга.

Поклонниците пътуваха 630 километра в Турция, най-големият западноизточен полуостров в света, който свързва Азия с Европа. Докато пътувахме, видяхме известния кeрвансарай, крайпътните ханове, където пътниците от старите дни можеха да престоят и да си починат от пътуването. "В дома на Отца Ми има много жилища." (Йн 14:2) Много места за почивка в пътуването към визията на Бога. 

На едно от тези места за почивка, в Икония, си спомнихме мястото на първата мисия на Апостолите Павел и Варнав. На друго едно имаше малка джамия, където можах да влезна и да се помоля за Християнско-Мюсюлманските отношения. Водачът ни каза за Исляма, че е религия на милост. Доколкото чувството за необходимостта от милосърдие се задълбочава, толкова по-близо идват един към друг вярващите, дори и да принадлежат към различни религии. Това беше темата на някои мои разговори, вдъхновена от посланията.

СЕДЕМТЕ ЦЪРКВИ НА ОТКРОВЕНИЕТО

На четвъртия ден започнахме обиколката на Седемте църкви на Откровението. От хотела ни в Памуккале, древния град Йераполис, стигнахме с автобусите в така наречения свещен град, бял от калциевия оксид, за да се съберем всички на мястото на мъченичеството на Свети Апостол Филип. Няколко седмици преди това Поклонение, трима Протестанти мисионери бяха убити в Турция. Така че, за нас беше естествено да размислим на това място цената на свидетелството за истината на Христос във всяка епоха.

Колос и Лаодикия се виждат от хълмовете на Йераполис и са посочени в Новия Завет. Стигнахме в Лаодикия и се помолихме там в разрушената църква, искайки от Светия Дух да ни спаси от това да сме “хладки” Християни (Откр. 3:15). Тази област е пълна с горещи и студени извори, които дадоха оживено усещане на Библейския откъс. Мнозина от нас плуваха този следобед в спа на хотела, богат на калциев оксид.

Следобяд гледахме снимки на някои необикновени явления станали по време на срещите на Истинския в Бога Животв Астралия, които Васула изтълкува като призив от сърцето На Христос. Свещеното Му Сърце винаги кърви за разделенията на Тялото му, Църквата.

Литургията, посветена на Богoродицата, Помощ на Християните, на петия ден, съдържаше богата реч от Кардинал Фред Кийкенбек от Филипините, за единството в Светата Троица, насочена към всички, започвайки от Богородицата, дъщеря на Отеца, Майка на Бога и Невеста на Светия Дух. Това вдъхнови посещението при разрушената църква на Филаделфия, място на братска обич. Няма критика за тази църква в Откровението, по-скоро само похвала за отстояването на нейните членове с обич. Kолоните все още стоят, следа за обещанието на вярващите в Сарди, че ще станат стълбове в храма на Бога (Откр. 3:12).

В Сарди Васула влезе в нашия автобус. Четейки посланието на Йоан изпратено от Бога към църквата на Сарди, и което приканваше към духовно пробуждане и бдителност, беше естествено да благодарим на Бога за пророците в Църквата, които продължават със своя разбуждащ призив. Този призив се оформи на вечерната служба по време на молитвата за лечение, където мнозина бяха дълбоко докоснати, подканени в сърцето си за изповед на греговете, в много случаи намиращи се на пода, срещайки Светия Дух. Цялото това служение беше ръководено от Иисус със Своето присъствие в Благословеното Тайнство и преданост, при вълнуващата проповед на отец Теофило Родригес Диас от Панама.

Пеенето на езици и свещеното присъствие преливаха в нас и извън нас, чудо на апостолския призив на Истинския в Бога Живот, който ни зове да реинтегрираме харизматичните и институционални елементи на църквата, които толкова често биват противопоставяни един на друг от Сатаната в нашите дни.

ПРОРОЧЕСКИ СЛОВА В ЕФЕС

Както започваше шестият ден, изминахме краткото разстояние от хотела до дома на Богородицата в Ефес. Там ни посрещна отец Тарси Матиас OFM, възглавяващ един все по-намаляващ брой местни Християни, които поддържат светите ни места в Турция. Предадох му поздравите от един негов приятел, Епископа ми в Чичестър. Католическата Свята Литургия беше отслужена от Кардинал Телесфоро Топо от Индия, и се използва златния дископотир и подноса за нафора, използвани от Папата през 2006 г. Очарован от духа на радост и единство, Кардиналът приключи Литургията възкликвайки: Истинският в Бога Живот е бъдещето.

Кардинал Телесфор Топо отслужва Светата Литургия в Ефес

Оказа се, че беше ден на пророчески слова. Следобяд, около мястото, където беше погребан Евангелистът Йоан, си дадохме ръцете и запяхме, а някой пречете от посланията желанието на Христос, че трябва основните деноминации на Църквата като железни пръчки, да се огънат и да се изковат в огъня на Светия Дух. В един разговор, Кардинал Топо сподели с мен еднa визия за начално единство на Църквата, като тази на Европейската Общност. Всяка страна щеше да запази известен суверенитет, а щеше да принадлежи на цялото, като по този начин щеше да се обогати и да се засили. На гроба на Евангелиста Йоан си спомних неговото послание на обич като показател за всичко това, което символизира Християнството, включително Християнското Единство.

Пророческият дух продължи и през следобеда, като Васула подчерта стремежите на толкова много миряни в църквата за взаимни контакти, и че църковните лидери трябва да се вслушат в това, което казва Светият Дух и да предприемат действия съответно. Нуждаем се от единна дата за Великден и след това за общ Потир. Ако знаменията на времената показват към Единството, как е възможно някои църковни власти да ги отхвърлят? Нашият Христос е Бог на разделението или на единството? Това послание приключва с позоваване на Ефесяните 4:4-6, където става въпрос за едно Тяло и един Дух, един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички.

ПЕТДЕСЕТНИЦА В ПАТМОС

На седмия ден потеглихме по море за Патмос. Пътувайки, отслужихме Светата Литургия в трите корабчета – един народ от поклонници хранещи се в това пътуване, както народът на Израил в миналото, с небесна храна. Тук ме придружаваше един монах от Атон, който ме информира за Иисусовата молитва, този благословен инструмент, с който зовем Светия Дух да обитава в душата ни. Това ще бъде ново наследство от моето поклонение, ново отваряне към благодатта.

Докато се издигаха Православните Химни на Вечернята на Петдесетницата, 500-те ни поклонници слизaха в малкия храм в Пещерата на Откровението, за да докоснат кръстовидната пукнатива в покрива му, където евангелистът Йоан се казва, че е получил от Бога откровението "бях на острова начерен Патмос... един неделен ден бях обзет от дух (Откр. 1:9-10).

От Пещерата се изкачихме в друга една църква на остров Патмос, за да участваме в незабравимата сватба на Марк Джордан и Мария, племенницата на Васула. B Православната традиция, младоженецът и булката носят венци на главата, символизиращи Християнската покана за изграждането на Божието царство като съпрузи. По-късно, на сватбеното тържество, Кардинал Топо се обърна към Марк: “Не можеш да отидеш в рая без Мария и децата ви, същото важи и за Мария.” Васула увенча присъстващите Епископи и свещеници с лаврови венци. “Вие, свещеници, няма да отидете в рая, без духовни деца”, заключи Кардиналът по категоричен начин.

Осмият ден беше Неделя на Петдесетницата. Слънцето изгряваше над морето пред хотел “Парадайз”, и мнозина от нас казваха сутрешните си молитви в Духа на Господния ден (Откр. 1:10). Украинската Православна Литургия по-долу от манастира в Патмос. Както в деня на Петдесетницата, описана в Деянията на Апостолите, така и там Евангелието беше прочетено на много езици. Изразът, който накара сърцето ми да трепне беше традиционният поздрав на за мир на Иисус на арабски от Епископ Риах: salaam aleikum.

Този празничен ден донесе малко свободно време и възможност за разговор по време на обяда и завръщането ни в Ефес.

ЧУВСТВО ЗА ДЪЛБОК ДОПИР ОТ БОГА

Посещението в три църкви на Откровението, беше дестинацията на за 9-тия ден, започвайки от Смирна и с една прекрасна Литургия в Храма на Богородицата на Розарията. Отец Теофил говори, приключвайки с покана към миряните да се молят за изливането на Светия Дух върху клира. Мнозина свещеници почувстваха дълбоко допир от Бога на едно място, където в Писанията бешe похвалено за богатството на вярата му (Откр. 2:8-11). Смирнa носи белезите на размирната история на Турция и на “изгорената земя”, която последва, и разбира се, молитвите ни бяха за лечението на тези рани.

Второто посещение в този ден беше в Червената Базилика на Пергам, където компанията ми пееше Отецо, обожавам Те, оттеквайки в огромните стени на църквата, там където някога беше дадено предупреждението към църквата за толериране на лъжеучители. (Откр. 2:12-17) Третото посещение в Тиатир трябваше да бъде изоставено, с изключение на едно духовно посещение с прочита на Деянията 16:14 и на Откровението 2:18-29. Сърдечното поведение на Лидия, толкова различно от егоистичното на Йезавел, раздвижиха едно духовно предизвикателство: На кое царство да служа, когато се върна в света? “Да бъде волята ми” или “да бъде волята Ти”?

Така, приключихме поклонението ни в Седемте Църкви, с предупреждение срещу апатията, както е написано в предговора на книгата на Откровението. Молитвата на 500 поклонници в тези руини, ги подтикна да действат безкористно за разпространението на благовестието на Иисус, за да не се срине отново Християнското наследство в техните страни. В нашия автобус, дългото пътуване на завръщането беше изпълнено с радостни свидетелства. Това, което много ме впечатли от казаното беше: рецептата за святост е да се фокусира върху нуждите на другите.

Истинският в Бога Живот - AПОСТОЛСКИ ПРИЗИВ

Васула мисли за утрешния ден, други за днешния. Това е изречение, обобщаващо Истинския в Бога Живот – според Индиеца приятел, който ни предружаваше в това пътуване. Разбира се, всички почувствахме в продължение на десет дена, че живеехме Християнското единство, което очаква бъдещето на Бога. Тази уникална среща на места посещавани от Апостолите Йоан, Филип и Павел, бяха действително пророческо деяние. Бог ни връзва със словото и тайнствата на църквите ни, но не можем да Го вържем, тъй като Той търси видимото обединение на Христовото тяло. Както каза Кардинал Топо в Ефес, Истинският в Бога Живот е бъдещето.

Лечението на разделенията в света е Божия воля, но бива възпрепятствана от фрагментирания Му инструмент – църквата на Иисус Христос. Призивът за възстановяване на единството във вярата на апостолите е скъп, но необходим. Бог иска ново послушание сред Християните, което ще насочи действията им към новия ред на нещата, след като Христос е Бог на единството, а не на разделението.

В тези прилилегировани десет дена, не само си припомнихме апостолския призив за лично обновление в Светия Дух, но и спешното искане на Бога църковните водачи да се споразумеят за единна дата на Великден, и да работят за това, когато историческите разделения около Светата Евхаристия ще бъдат излекувани и всички Християни ще бъдат доброжелани да участват в нея във всяка църква.

Ключът е обичта, каза Епископ Куто от Пенджаб, докато се готвехме да се завърнем в страните си. “Бъдете смели и безстрашни...”, бяха последните слова на Васула. Поклонниците се завърнаха подсилени от това братско пътуване, което беше предвкусване за добрите неща, които предстои да дойдат в църквата и в света, и сякаш носеха нова сила от Духа за делото на разпространението на благата вест на Иисус Христос.

Отец Джон Туистлетон