Васула за Пророчествата

(След катастрофата на Цунамито в Югоизточна Азия)

В тази статия, бих желала да отбележа пророчествата, които Бог даде, за да ни напомни Своя зов за покаяние и обич, пророчества относно двете кули в С.А.Щ. и сега цунамито в Азия отнело живота на стотици хиляди души, невинни деца повечето от тях.

Сигурна съм, че всички се молите за оживелите и че участвате в даренията посредством Църквите си. Страшно е да гледа човек болката и мъченията на хора от различни националности загубили своите хора от един миг в друг, особено, когато става въпрос за деца. От друга страна, стоим със страхопочитание пред станалите чудеса, както двадесет-дневното бебе изплувало върху малък дюшек, малкото момче от Швеция, което беше намерено живо, и други.

Може би това явление да е накарало някои хора да проумеят, че пред Бога сме едно нищо: животът ни зависи от Бога, а не от нас. Не можем да направим нищо без помощта на Бога.

За нещастие, когато се случва катастрофа в такъв размер, където се губят невинни хора, някои ще обвинят веднага Бога, а не греховното човечество. За мнозина, това ще е единственият път, когато ще си спомнят за Бога, говорейки за Него с гняв, обиждайки Го така още повече. В същия момент, болката и мъката карат понякога хората да казват неща, които не подразбират. Трябва да се молим за тези разкъсани сърца, Господ да ги утеши.

Когато веднъж ме попитаха “Защо добрите хора и децата трябва да страдат и да умират?” попитах Господа. Той отговори, казвайки: “Ако умирате, то е поради вашето отстъпничество”, имайки пред вид, че привличаме тези мъки върху нас. От нашата злост се самоунищожаваме, правейки дори природата да се обръща срещу нас. Майка Тереза, когато й беше зададен същия въпрос, отвърна, казвайки, че животът на добрите хора и на невинните деца беше отнет, защото бяха готови за влизането им в Царството на Бога. В Писанията, Христос го обяснява това (Лк. 13:1-5):

“В същото време, присъстваха някои, които Му известиха (Иисус) за Галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им. И той в отговор им каза, "Мислите ли, че тези Галилеяни са били най-грешни измежду всички Галилеяни, понеже са пострадали така? Казвам ви, не, но ако не се покаете, всички така ще загинете. Или, мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха по-големи престъпници от всички хора, които живеят в Йерусалим? Казвам ви, не, но ако не се покаете, всички така ще загинете.”"

Когато Бог говори, както в посланията на Истинския в Бога Живот, то е, за да съветва народа си и да го привлече към Сърцето Си. Когато Бог говори, трябва да слушаме и да уважаваме това, което казва. Когато Бог говори, говори, за да ни поправи и да ни съветва. Говори, и ние трябва с внимание да слушаме, огъвайки неогъваемите си вратове, независимо дали ни харесва или не. Бог, като наш Отец, ще ни укори за бунта ни и за безразличието ни към Него, но никога няма да пропусне да ни насърчи, да ни вдигне и да ни даде надежда, за да съживи вярата ни. В същия миг, Бог идва при нас от безмерното Си Милосърдие, за да ни предупреди, че ако не се завърнем при Него и не заживеем свято, ще срещнем трудности. Бог не желае да страдаме и затова, от безмерното Си Милосърдие, ще използва всякакво средство да дойде при нас и да ни предупреди, защото всичкото зло ние сами го привличаме, а не Той.

“всеки ден от живота ти, поколение, благодатта Ми бива разкривана и както блестя над целия човешки род, за да го накарам да се помири с Мен и с ближния си, така и те ще блестят помежду си, ако само пожелаят да Ме изслушат;” (6 януари 2003)

Когато слушам понякога хората как снижават Бога в Неговата Справедливост, изпитвам нуждата да се провикна “Ерес!” Бог е Бог на Обич, но и на Справедливост. В Писанията е написано, че строгостта на Бога е голяма колкото и милосърдието Му. Когато казват, “Не вярвам, че тези вдъхновения произхождат от Бога, защото са прекалено откровенчески”, когато Бог ни предупреждава, разкривайки ни ясно ще се случи, ако не се съобразим с това, ще запитам тези хора: “Можете ли без страх да се намерите пред Съдния ден?” Какво стана в Ниневия? Бог не предупреждаваше ли посредством Йона? Бог не желаеше да разруши цял голям град, а изпрати Своя пророк, за да го предупреди. И те се вслушаха и постиха. Градът не беше разрушен.

Един от многото примери в Писанията за начина, по който Бог реагира в периодите на бунт и отстъпничество, е в Йеремия 4:23-28. Йеремия казва:

“Погледнах към земята и ето, тя беше пуста и празна, към небето – и нито една звезда. Погледнах към планините и ето, трепереха, и всички хълмове се тресяха. Погледнах и ето, нямаше човек, и всички небесни птици бяха избягали. Погледнах и ето, плодородната страна беше пуста, и всичките й градове бяха съсипани от страшния гняв на Господа. И всичко това, защото Господ беше казал: Цялата страна ще запустее, но пълно разрушение няма да причиня. Затова земята ще бъде в траур, и небето ще се помрачи.”

Бог непрестанно ни е предупреждавал да се завърнем при Него и да се помирим с Него и помежду си. Христос умолява църквата Си да се обедини. В продължение на 20 години вече иска от своите пастири да се покаят и да се помирят, изтъквайки единството чрез обединяването на датите на Пасха. Целият свят се разпада в своята злост и отстъпничество, нарушавайки не само Божия Закон, но и всичко, каквото е Свято, обиждайки безспир Бога. Защо тогава се изненадваме, когато благодатта на Светия Дух се увеличава в тези времена на мрак, за да ни помогне? Но още веднъж Мракът преследва Светлината. Пречки, преследвания, обвинения, злословия, осмивания, забрани и клевети бяха изречени през всичките тези години от мнозина, когато се опитвах да дам показателство и да предам на света Словото на Бога, и по този начин направиха мисията ми изключително трудна. Много от тези хора смятаха, че предоставят свято задължение към Бога...

В Писанията е написано това: “В началото беше Словото и Словото беше с Бога и беше Бог Словото.” (Йн 1:1) “Словото беше истинската Светлина, и както идва в света, осветлява всеки човек. Той беше в света, и светът чрез него се създаде, но светът не го позна. При своите дойде, но неговите не го приеха.” (Йн 1:9-11)

През всичките тези години, нашият Господ се опитваше да разбуди в нас истинско възприятие, отправяйки ни непрекъснато напомняния, повтаряйки онова, което беше казано в миналото от светите пророци и в законите Му. Призивите Му, както и тези на Благословената ни Майка, бяха призиви за покаяние, мир, обич, единство и живот на молитва. Нашият Господ дойде и продължава да идва по този начин в света, за да освети всички онези, които се заблудиха, но и до днес малцина разпознаха миловидното Му присъствие и още по-малко онези, които приеха призива Му. Не пропусна да дойде първо в Своето място, между Своите, но плътта в своето коравосърдечие и недоверчивост, отхвърли Обичта още веднъж. До днес, малцина са онези, които Го приеха изцяло в милостивия Му призив и се покаяха, позволявайки Му да царува в сърцата им.

Светът, днес, е приел позицията на отхърляне, точно като Фараона, с упоритостта и неверието му спрямо всичко Свято. За други, нашият Господ казва, че поведението им е по-лошо и от онова на Содома и Гомора. През всичките тези години, Господ умолява Църквата Си за мир, помирение и единство между пастирите; отправя се към тях, към Своите. Въпреки това, до днес, единството не бива прието. Напротив, мнозина от пастирите Му пренебрегват самите Му слова дадени в тези вдъхновения, подигравайки се на задушевната Му Обич и гледайки като на враг на думата “единство” в своето коравосърдечие. Те са, които се намират на ръба на катастрофата, и въпреки това продължават своя път и правят това, което им се харесва.

Когато Словото стана плът, светът не Го разпозна. Дори когато отиде при Своите, те не Го приеха... В нашите времена, Той направи себе си достъпен за всяко човешко същество, но мнозина пренебрегнаха пътищата Му и словата Му. Не съществува разлика между това, как беше светът тогава и как е днес; отхвърляне и неверие е това, което носят в сърцето си. Нашият Господ пита Своите пастири:

сериозно питам всеки един: какво направихте с Писанията? Писанията са огледало, което Ме отразява; как е възможно, след като казвате, че познавате Писанията да не разпознавате речта Ми? как е възможно така лесно да противоречите на истината? казвам ви, ако не Ме разпознавате в казаното от Мен сега, то е просто, защото не познавате и не разбирате Писанията, които са ключът на Светия Дух;

ако някои от вас казват: “нямаме нужда от това пророческо откровение, не сме задължени да го слушаме или да го четем, защото са ни достатъчни Писанията и от тях можем да се научим на всичкото знание”, питам ви във вашето неверие: “знаете ли защо не вярвате и знаете ли защо сте така безразлични и решени да затворите сърцето си? знаете ли защо не търсите нищо повече от това? то е, защото нямате Светия Дух, който би могъл да ви въздигне от мрака в Своята Светлина, просветлявайки душата ви, така че да види Сина заедно с Отеца да ви изявяват Себе Си; Светият Дух щеше да вдъхне във вас възкресително дихание, което да ви укрепи и да ви даде живот в Мен; може ли една душа, която е мъртва да проумее Писанията и да ги приложи, ако не е жива?

ако бяхте проумели Писанията, които са огледало отразяващо Моя Образ, нямаше да казвате: “Писанията са ми достатъчни;” не, приятелю Мой, Писанията не са достатъчни, ако не притежаваш Светия Дух; единствено със Светлината на Светия Дух може да бъде проумено Откровението и всички неща, които в Писанията изглеждаха непроницаеми и запечатани тайни, ще станат достояние и ясни, защото ключът на знанието ще ви бъде даден от Духа; (13 ноември 2001)

По-късно, в друг призив, Христос пита пастирите Си: когато в дните ви говоря, а пастирите не се вслушват и не вярват, че се намесвам, то е, както казват Писанията: “пазачите на народа ми са слепи, нищо не забелязват... всички вървят по свой път, всеки търси своя интерес…” (7 август 2002)

След това, съществуват и онези, които ще кажат на Божиите вестители: : ако си изпратена от Бога и ако тези слова, както казваш, идват от Бога, докажи своята смиреност, скривайки себе си и всички тези сентенции; престани да изкарваш на показ себе си и сентенциите пред целия свят; (7 август 2002)

Но нашият Господ казва: на тези хора отговори, както следва: “няма да съм като лошия слуга, който скри таланта си и след това беше наказан, тъй като нищо не беше свършил; напротив, ще размножа таланта си и ще прославя Този, който ми го повери; ще предам не само на това поколение това изумително чудо, но ангелите ще понесат словата на Бога и ще продължат да ги разнасят като дъжд от семена изсипани от небето за всички бъдещи поколения, за да бъде обновено сътворението на Бога и разхубавена Църквата; за да се подсладят устата на децата Му и да се отворят и да Го възхвалят; за да се отворят очите им и да могат да изследват сърцата си; цялата съм подпечатана с Божественото Име на Господа и не се страхувам; Аз съм Неговата звучна книга, прокламираща същите Истини, които нашият Господ ни беше дал; следователно, нищо не е ново; нямам нищо ново, което да е мое, братя мои, а всичко, каквото ми се дава произхожда от Божественото Знание и от Устата на Троичния Бог;” това е, което трябва да им кажеш от Мое Име; (7 август 2002)

Въпреки тези слова, ще продължат да преследват и да възпрепятстват Божието Слово да стане достояние на сътворенията Му, Слово, което могат да изведат много нации към покаяние, завръщане при Бога и вяра, да омилостиви Бога, както беше направил с Ниневия. Ето друго едно предупреждение:

колкото до онези, които все още не са приели посещението Ми, очакват ги много мъчения, Денят на Господа ще дойде и при тях, и какъв ден ще бъде! с готовност ще покажа Милосърдието Си, при условие да се покаете… ще покажа Милосърдието Си и ще ви събера всички, от който и да е край под небето; но преди това Аз, Авторът на тoзи Химн на Обич, ви казвам, ако светът в своята злост не се обърне към Мен, покайвайки се, отвръщайки на злото с обич, това, което може да се случи на всички вас ще надмине всяко пречистване извършено в историята! (...) няма горещо покаяние, няма истинско разкаяние… нациите се намират в размирица и достиженията им са мярката на тяхното безбожие… цялата земя ще страда, освен ако чуя истински вик на покаяние; ах, а колкото до тези, които са се изправили на трибуните и говорят за мир и как и по какъв начин може да бъде установен между тях, докато самите те нарушават заповедите Ми и воюват срещу Мен, как могат да очакват в своя разсъдък, че ще донесат мир? (30 септември 2002).

На 11 септември 1991, точно 10 години преди голямото бедствие с двете кули в С.А.Щ., нашият Господ, гледайки земята с недоволство, ни предупреди със следните слова:

и Аз, от Своя страна, Очите Ми наблюдават днешния свят, търсейки нация след нация, изследвайки душите една след друга за малко топлина, малко великодушие и малко обич, но малцина, съвсем малцина се радват на Моето благоволение; съвсем малцина се стараят да живеят свят живот; а дните минават и часовете сега вече са преброени преди голямата отплата; (...)

(Внезапно Иисус промени тон и след като изчака няколко секунди, с много сериозен тон, който ме порази, каза:)

- земята ще се разтрепери и ще се разтърси - и всяко зло построено в Кули ще се сгромоляса в куп развалини и ще бъде заровено в прахта на греха! отгоре, Небесата ще се разтърсят и основите на земята ще се разклатят! молете се Ръката на Отеца да не се стовари през зимата; островите, моретата и континентите ще бъдат посетени от Мен ненадейно с гръм и Пламък; чуйте внимателно последните Ми предупредителни думи, чуйте сега, докато е още време; четете Посланията Ни и престанете да пренебрегвате и да оглушавате, когато Небето говори,

(...) скоро, много скоро вече, Небесата ще се отворят и ще ви покажа Съдията; (11 септември 1991)

На 11 септември 2001, светът беше белязан със срутването на двете кули, отнело живота на толкова много хора, мнозина измежду тях невинни. Страшни откровенчески сцени бяха видени от света и въпреки този ужас паднал върху нас, вместо да се обърне към Бога и да се покае, светът стана по-лош от преди, и се подготви за война. Вместо да осъзнаем, че това стана поради нашите грешки, грехове, вина, отстъпничество и отхвърляне на Бога от страна на света, продължихме да слушаме Сатаната и да следваме неговия път, вместо пътя показан ни от Бога.

На 24 декември 1991, в навечерието на Рождество Христово, ни беше дадено следното послание от Христос, който беше много обиден:

идвам днес да предоставя Мира Си на цялото човечество, но малцина слушат; днес идвам с условия на мир и едно Послание на Обич, но мирът, който поднасям бива хулен от земята, а Обичта, която им давам бива осмивана и подигравана в това Навечерие на Моето Рождество; човечеството празнува тези дни, без Святото Ми Име; Святото Ми Име беше премахнато и гледат на деня на Рождеството Ми като на големи почивни дни, боготворейки идоли; Сатаната е влязъл в сърцата на децата Ми, намирайки ги слаби и заспали; бях предупредил света; (24 декември 1991)

Христос ни показва, че Го обиждаме, когато празнуваме Рождеството Му събрани семейно, без да си спомняме истинския повод: Неговото Рождество.

През Рождеството, всеки християнин бива призван да празнува с радост раждането на Христос, отивайки на Църква и празнувайки Святото Му Име. Мнозина, поради своето отстъпничество, празнуват и честват, напротив, елхата, разменяйки си подаръци, ядейки до заболяване и веселейки се до лудост.

След тази дата, имаше доста още предупреждения, но тези, според мен, които говорят за цунамито на 26 декември 2004 г. в Азия са следните. Първото е много рано, на 10 септември 1987:

Написах: (Внезапно, Иисус ми напомни съня, който бях видяла предишната нощ и който бях забравила. Беше видението, което бях видяла, но изглеждаше по-лошо в съня ми.) Тогава Господ каза:

"чуй, оставих те да видиш видението в съня ти, за да те накарам да го почувстваш; не, не съществува изход!"

Написах: (Спомням си онова червено нещо, което идваше върху нас като гигантска вълна, опитах се да изтичам и да се скрия, знаейки, че е невъзможно.) Попитах нашия Господ: "Но защо го правиш това, ако ни обичаш? Защо?" Той отговори:

"познат съм като Бог на Обич, но и като Бог на Справедливост;" Попитах: "Какво можем да направим, за да го спрем?" Бог отговори: "огромни поправки се изискват днес от всички вас, обединете се и бъдете един, обичайте се един друг, вярвайте в Мен, вярвайте в Небесните Ми Дела, защото съм винаги между вас;"

Вестите за цунамито ни трогнаха всички и ни оставиха безмълвни, но никой не може да каже, че Бог не ни изпрати предупреждения. Когато онези, които Той избра да предадат словото Му предадоха предупрежденията, мнозина казаха: “Не се нуждаем от тези предупреждения, имаме утехата на светите книги на Отците ни, както и Библията на наше разположение. Никога не пропускаме да предоставяме жертви и молитви, какво повече, тогава, има да ни каже Христос от това, което ни е дал?” И затвориха ушите си.

Беше ни дадено друго едно предупреждение, на 18 февруари 1993:

вижте, дните наближават, когато ще дойда с гръм и Огън, но за голямо Мое разочарование намирам мнозина от вас да са в неведение и дълбоко заспали! изпращам ти, сътворение, вестител след вестител, за да пронижа глухотата ти, но се уморих вече от твоята съпротива и твоята апатия; уморен съм повече отвсякога от твоята студенина; уморен съм от дързостта и от непреклонността ти и сега преливаш Чашата на Изумлението; отровени от собствения си глас вие се противопоставихте на Моя Глас, но няма винаги да е така; скоро ще паднете, тъй като поради измамните нелепости на своя глас, вие се противопоставихте на Моя Глас; естествено, Църквата Ми се намира в развалини заради вашето разделение;  (...) земята ще се разклати и като падаща звезда, ще се разтърси, изтръгвайки от мястото им планини и острови; цели нации ще бъдат заличени; небето ще изчезне, както се навива пергамент, така, както го видя във видението си, дъще; голяма агония ще сполети всички жители; и горко на невярващите! чуй Ме: и ако хората ти казват днес: “ах, но Живият ще се смили над нас, пророчеството ти не произхожда от Бога, а от собствения ти дух!” кажи им: въпреки че се говори за вас, че сте живи, вие сте мъртви; неверието ви осъжда, защото отказахте да повярвате в Моето време на Милосърдие и забранихте на Гласа Ми да се разчуе посредством Моите вестители, за да предупреди и да спаси създанията Ми... (18 февруари 1993)

Според учените, когато стана подморското земетресение, цялата земя се разклати, спря за части от секундата и оста й се измести. Островът Суматра, както и други острови се отместиха на доста метра от началната си позиция. Един от тях беше счетен за изчезнал, но беше открит на друго място.

След това, на 7 февруари 2002 едно последно предупреждение идва отново от Бога; ето един откъс:

Имперското Ми Царуване е пред самите ви врати, но готови ли сте да Ме приемете? с щедрост и царско великодушие приготвих пиршество от духовна храна, за да съживя духа ви; когато се намирах там, очаквайки ви да ви нахраня със Собствената Си Ръка и да ви спася от смъртта, вие отказахте да излезете напред; затова, вземайки пред вид нежеланието ви за истинска метания, и каква враждебност, напротив, показахте спрямо предупрежденията Ми, неотдавнашните сцени на стенания (на 11 септември 2001) са нищо в сравнение със скръбните утрини, които ви очакват, скръбни утрини, които ще бъдат привлечени от собствената ви ръка; нацията ви управлява в пълна противоположност на целия Ми Закон на Обич, който се различава от вашата странна система от закони; закони извършващи най-омразните престъпления в степен да поставят в опасност не само земята, но също така стабилността на целия космос;

(...) днес, гледам с тъга отвисоко как кроежите ви ще се обърнат срещу вас самите; светът вече вкусва плодовете на своя ход, предизвиквайки природата да въстава конвулсивно, сипейки върху вас природни катастрофи, задушавайки се от вашите сплетни; през всичките тези години ви правя знаци, но малцина обърнаха внимание; това пречистване висящо сега като бич върху теб, поколение, ще привлече мнозина при Мен и онези, които с пренебрежение отхвърлиха предупрежденията Ми, ще се завърнат при Мен в своето отчаяние;

Както пророчеството обяснява, това ще стане в първите сутринни часове.

Нашият Господ предупреждава, че поради отстъпничеството си поставяме в опасност вселената - не само земята, а цялата вселена, предизвиквайки природата да въстане срещу нас.

Но не е само това, Господ ни предупреждава, че ще дойде събитие много по-лошо, ако не променим сърцата си и не се завърнем при Бога. Господ казва:

виждаш ли, дъще, скоро ще разкрия и Справедливостта Си; Планът Ми има своето определено време; Милосърдните Ми призиви имат и те своето определено време; когато приключи това време на Милосърдие, ще покажа на всички, добри и лоши, че и строгостта Ми е толкова голяма, колкото и Милосърдието Ми, че и гневът Ми е толкова мощен, колкото и прошката Ми; всички неща предречени от Мен сега бързо ще се изпълнят; нищо няма да бъде пропуснато; (19 февруари 1993)

На 18 февруари 1993, Бог ни предупреждава, казвайки:

шестият печат е готов да бъде разчупен и всички ще бъдете обгърнати от мрак и няма да съществува никакво осветление, тъй като димът идващ от Бездната ще бъде като дим от огромна пещ, така че слънцето и небето ще бъдат затъмнени; и с Чашата Си на Справедливост ще ви накарам да заприличате на змии, на усойници, ще ви накарам да се влечете по корем и да ядете прах в тези дни на мрак; ще ви стъпча на земята, за да ви напомня, че не сте по-добри от усойниците… ще изнемогвате и ще се задушавате в греховете си; в гнева Си ще ви стъпча, ще ви сразя в яростта Си! 

(...) когато дойде Часът на Мрака, ще ви покажа вътрешностите ви; ще преобърна изцяло душата ви и щом видите душата си черна като въглища, не само ще изпитате отчаяние, както никога досега, но в агония ще ударите гръдта си, казвайки, че вашият собствен мрак е далеч по-голям от мрака, който ви обгръща… (...) ще направя човешкия живот по-рядък, отколкото е бил досега; тогава, когато гневът Ми се уталожи, ще поставя Престола Си във всеки един от вас, и заедно с един глас и с едно сърце и с един език, ще възхвалите Мен, Агнеца;

Още един път ни се дава време да се покаем, преди да падне върху нас това пророчество. Въпреки че Бог казва, “нищо не може да бъде отнето от това”, можем винаги да смалим обема на това поражение с молитва, покаяние и да променим живота си и да живеем свято.

Призвани сме да живеем Истински в Бога Живот. Бог може да се омилостиви, както направи с Ниневия.

Вдъхновенията на Истинския в Бога Живот, не са пророчества, които предвестяват катастрофи. Бог, в тези времена на милосърдие, ни ги дава, за да ни накара да се съвземем. Това е зов от върховната божествена Обич. Бог няма да ни позволява завинаги да обиждаме Святото Му Име. Това е причината, поради която идва, в милосърдието Си, да ни даде много предупреждения.

Бог да ви благослови всички,
в Христос
Васула