26 август 1988

Днес бях поканена да се срещна с няколко мюсюлмани екстремисти, с двамата им имамина и техния шейк. Отидох придружена от един приятел теолог. Всичко беше уредено така, че да ме осъдят и да ме заклинат тайно, както и направиха. Тъй като не откриха в мен никакъв лукав дух, загубиха самоконтрола си и станаха нападателни особено, когато получих послание за тях, послание на обич. Спокойствието ми ги разяри още повече и ме обвиниха, че съм лъжкиня и измамница. Казаха, че Ти, Господи мой, не си Бог на Обичта. Аз и приятелят ми станахме спокойно и си тръгнахме. Ако не бяхме в Швейцария, щяха да ни убият.

Господи?

Васула Моя, Обичта идва на първо място. Аз съм Бог на Обичта. Спомняш ли си какво те учих,¹ че Обичта е Коренът? Дадох ти пример с едно добро дърво, което носи добри плодове. Това дърво е Съвършеното Дърво, тъй като коренът Му е Обичта, всичките Му клони са добродетели и всичките хубави. Без корена на Обичта, това дърво не би имало никаква добродетел и следователно никакъв плод. Когато виждаш едно дърво неносещо плодове или с гнили плодове, знай, дете Мое, че коренът му е направен от най-лошите злини, които съществуват. Казвам ти тържествено, че Коренът на всички добродетели е ОБИЧТА. Аз съм Обичта, Аз съм Коренът, който те храни, който те разхубавява. Ела, бъди в Мен и ще живееш вечно!