25 юли 1988

По-късно:

Денят Ми наближава и ще дойда при вас като крадец, неочаквано, без предупреждение. Йерусалим! Предаде Ме, Мен, своя Господ и точно в средата на сърцето ти се е вкоренило Злото. Да, Йерусалим, в теб е забито Острието на Меча. Предателството и ереста са проникнали в теб. Как въобще можеш да вярваш, че злината ти ще мине незабелязана от Мен? Ще дойда при теб ненадейно, за да те съборя. Намирам се пред самите ти врати и като светкавица ще слезна при теб, за да те сломя . Ти избра властта на противника Ми, а не Благодатта Ми. Избра злината, доверявайки се на черния Звяр, вместо да избереш Мен, Светлината. Ще дойда и със собствената Си Ръка ще съборя всичките ти седалища, ще съборя всички злосторници, които преграждат Пътя към Истината. Йерусалим! Премеждията ти току-що започнаха. Ще те почистя и ще те пречистя с Огъня Си, ще изкореня злосторните ти корени, изгаряйки ги, както всички тези учения, които замърсяват Тялото Ми.

Не го искаш вече своя пастир. Опиянен от Тщеславие, опиянен от Непокорство, опиянен от Раздор, как можеш да вярваш, че си способен да оцелееш? Изостави агнетата Ми гладни вследствие на Непокорството, грижейки се за своите интереси, а не за Моите. Йерусалим! Причиняваш Ми толкова скърби. Как винаги копнеех да ви обединя всички и да събера децата си, както квачката събира пиленцата под крилата си, но ти отказа… Очите Ми, както и тези на Светата ти Майка, не престанаха въобще да леят сълзи от Кръв при гледката на толкова неправда в собствения Ми Дом . Обикнах ви с вечна обич, но бях предаден и ранен от собствените Си приятели… Милосърдието Ми е голямо и съм готов напълно да ви простя. Няма да погледна Раните Си, готов съм да забравя греховете ви .

Васула, непрекъснато Ме бичуват, но, независимо от живото Ми страдание, желая да им простя и да забравя… Ела, дете, остани в Святото Ми Сърце, Обичта жадува за обич.

Устните на Иисус бяха сухи като пергамент.

Почини си сега. С теб съм. Моли се за тези души, които се отричат от Мен, облекчи болките Ми с обичта си. Достави удоволствие на своя Бог, своя Авва. Ела. Ние ?

Да, Авва.

Отново се почувствувах много развълнувана и изпълнена с жалост към нашия Отец, когото отхвърлят.

Васула, съжали братята си, съжали паденията им, съжали заслепението им и се моли за тях.