![]()
|
25 май 1988 Тази сутрин бях много заета, беше ми някак трудно да различа Господа и да говоря с Него. По-късно, седнах да ям на балкона. Както ядях, внезапно видях вътрешно, с очите на душата си, Господ седнал на масата с мен, гледайки ме как ям. Хубаво ли е? Да, Господи. Благодаря Ти, Господи. Настъпи кратка пауза, чувствувах се неудобно да ям така пред Господа: Искаш ли да благословя храната ти? Да, Господи, направи го. Иисус благослови храната ми. Остана с мен, докато приключих. Тогава Му благодарих. Това стана, за да ме научи да Му искам да благославя храната ми, преди да започна да ям.
Да, Господи, благодаря Ти за това, че ме учиш. Васула, обичам те. Ще бъда Божественият ти Учител до края Благодаря Ти, Иисус. Господи, позовах се на Свети Франциско и му се помолих. Чува ли ме, когато му се моля?
Да, Боже мой, благословен да е Господ. |