26 април 1988

Вчера, както обяснявах на сестра си какво иска Бог да направя, с изненада чух себе си да казвам: "О Бабас му ипе на…"¹ По много естествен начин назовах Бога "Татко". Веднага се възпрях, а сестра ми ме наблюдаваше изненадана. Поставих ръка на устата си и й обясних, че нарекох Бога "Татко" съвсем несъзнателно.

Чувствувам се толкова близо до Него и често казвам, че имам две семейства, едно дадено ми на земята, но Там Високо живее истинското ми Свято Семейство.

Малка Моя, остани под Плаща Ми, до мен си защитена от нападенията на Сатаната. Да, удвоява усилията си, поставяйки всякакъв вид клопки. Преследва те, дете Мое, сплетничейки. Вън от себе си е от гняв поради онова, което трябва да се случи. Казвам ти го това, дете Мое, за да удвоиш молитвите си.

Господи, желаеш ли да постя? Ще помогне ли това, Господи?

Искаш ли да постиш?

Ако Ти искаш.

Искам го. Ела, ще ти помогна в това . Васула, когато Ме нарече "Баба"² приех тази дума като украшение. Малка Моя, знаеш ли колко Ме привлича простотата? Да, нарекох те "боса", защото си така в сърцето си . Чуй Ме. Създадох те в Светлината Си, приех те в Небесния Си Двор, посрещнах те, за да поделиш с Мен Мира Ми, Кръста Ми и Обичта Ми. Скоро ще те отведа в една страна, където ще разпростреш Царството Ми. Ще те посъветвам и ще те напътя в подходящия момент .