![]()
|
9 април 1988, Велика Събота
Господи, въпреки че това Послание завърна при Теб много миряни и те са много радостни, натъжава ме факта, че изпратихме копия от Посланието на поне тридесет и трима теолози и клирици, но само двама отговориха: единият, за да каже, че не се чувствува задължен да изкаже мнението си, а другият, че има много задължения и няма време за тях. Господи, тъжна съм! Васула Моя, нека бъде така Невесто Моя, ела и Ме обикни. Бивам прославен чрез обичта ти. Разбери сега защо идвам при теб, дете Мое. Не дойдох просто да покажа в теб Обичта Си и само за теб, но за цялото1 Си Сътворение! Идвам да им припомня колко ги обичам. Сърцето Ми се къса и се раздира, гледайки какъв голям брой от създанията Ми се поддават на Сатаната! Колко страдам, гледайки толкова Мои свещенически души по пътя на загубата! Аз съм Словото, Светият на светиите, Вечният Бог, Емануил и вашият Спасител, когото промушихте преди много години и когото въобще не престанахте да промушвате от край до край. Защо? Коя е разликата между сега и миналото, когато бях въплътен и закован на Кръста? Бивам многократно заковаван от лицемерието ви, високомерието ви и отказа ви да чуете. Продължавате да сте безчувствени спрямо Знаменията Ми, Чудесата Ми, Божествените Ми Дела. Днес Ми се подигравате, както вчера. Бивам осмиван от вас, вие, на които поверих милиони души, разпъвате Ме повторно, заковавате Ме наново върху Дървото със своята апатия. О, всички вие, чието сърце остава безплодно, чието сърце се е превърнало в гранит, позволявате ли въобще на сърцата си да бъдат трогнати от Мен, смекчени и отворени? Ще престанете ли някой ден да Ме пронизвате?2 Устата Ми е по-суха и от пергамент от жажда за обич. Очите Ми се умориха да ви гледат как изсипвате словата си върху Олтаря Ми. Поднасяте Ми молитвите си, но, преди да стигнат до Мен, биват отнасяни от вятъра като мъгла. Отвръщам Очите Си от вас, защото зная какво се крие в дълбините на сърцето ви. Задушавам се!… Задавям се! Да бъда принуждаван да следя семето Си пълно с мъртви думи, да трябва да ви гледам как идвате при Мен без никакъв страх и да тъпчете така открито Божествените Ни Сърца!3 Така демонстративно! Как тогава можете да очаквате от агнетата Ми да ви имат доверие?
ИИСУС! Сърцето ми вика от болка, чувствувайки Те в това състояние. О, Любими мой Боже! Какво направиха? Какво правят? Разкрий Делата Ми на Обич, разкрий ги на цялото човечество, дори и на онези, които ще те сметнат за луда, дете Мое. Накрая ще видят Славата Ми Сломена съм и Господ го знае. Вече бях сметната за луда, обвинена като измамница, като демонизирана, като антихрист, като умствено болна. Бях унижена, защото хората изобщо не крият чувствата си, когато искат да те наранят. Ще издържа ли при тези условия? Безсилна съм… душата ми е уморена… пък и двамата ми свидетели нямат нито влияние, нито власт. Вървят в същия път като мен. Не им вярват, пренебрегнати са, презрени и отхвърлени. Пием всички от същата горчива Чаша, поделяйки си я с Иисус.
Господи, всички сме толкова безсилни! Зная какво избрах. Избрах три органа неописуемо слаби и тримата сте нищожни и без възможности. Да! Намерих най-незначителните от цялото Си Сътворение, избрах ви, за да види целият свят, че всичката Власт слиза направо от Мен и само от Мен…, а не от вас! Васула, Аз съм Пазачът на тази Градина и никой друг освен Мен не може да забави развитието на високите дървета и да позволи на малките да се развият. Словото Ми ще слезне върху теб, Сътворение, като Гръмотевица! Тежко на неверните! Васула, пази Ме в сърцето си, имай Мира Ни 1 Иисус наблегна особено дълго на думата. 2 Гласът на Иисус беше тъжен и умоляващ. 3 Сърцата на Богородицата и Неговото. |