|
30 март 1988 Днес Сатаната беше настървен и удвои усилията си, за да ме убеди, че всички тези послания не струват нищо и че трябва да изоставя срещите си с Бога. Имах нужда да бъда успокоена, защото безсилието ми ме подтиска, съзнавайки колко съм податлива на съмнението. Страхувах се също така да не би Бог накрая да се умори и да загуби търпението Си с мен.
Господи, благодаря Ти за търпението Ти и за това, че ми дойде на помощ. Благославям Те, Господи. |
Цвете, не се страхувай от Мен. Няма да ти навредя, нито ще се отрека от теб. Не те вдигнах при Себе Си, за да те отблъсна сега далеч от Мен, нито пък да покажа гняв или суровост към теб. Оформих те с нежност и обич, напътих те с обич, нахраних те с обич, работих с теб с благост. Не се страхувай от Мен. Ела, знай, че съм нежен и благ. Мир на душата ти