29 март 1988

По-късно:

Васула, тревогата Ми за душите, които вървят в мрака, души опетнени, ранява Сърцето Ми. Васула Моя, намирам се пред вратата й и чукам, но тя отказва да отвори. Всекидневните й занимания не оставят място за нейния Спасител. Душата й се спуска в най-дълбокия мрак. Въпреки че й дадох дарбата на разума и на възприятието, няма намерение да се промени, след като отказва да Ме пусне да влезна. Не изисквам нищо. Искам само малко признание, малко обич, виждаш ли, Васула?

Иисус беше натъжен.

Сътворяването й беше радост за Мен, но как би могла да го узнае, след като Ме отхвърля ? Да, Васула, обичай Ме. Васула Моя, утешаваш Ме. Поправи за онези, които не изпитват никаква обич към Мен .

Иисус написа това по повод на едно лице от семейството ни, което беше дошло да прекара няколко дена при нас. Чувайки за посланията, пожела да й ги покажа. Прочете няколко от тях, написани през октомври 1987, след това ги остави настрана и каза, прозявайки се: "Смятам, когато се пенсионирам да се погрижа за градината си и за духовния си живот, но не сега." Поиска да присъствува по време на писането, за да задоволи любопитството си и да наблюдава този феномен. Но й отказах. Никой не ме гледа, освен ако Бог разреши. Това е свят момент и не трябва да бъде осквернен от просто любопитство.