29 март 1988

Иисус, о, Иисус, какво би трябвало да се отговаря на църковниците, които се присмиват на думата "появявания"? Ние¹ сме безпомощни и в неведение пред декларации от типа: "Появявания? Търсете Истината, но не в появяванията!" Това беше казано от един католически свещеник на приятелката ми Беатрис. Тя не знаеше какво би могла да отговори, нито пък и аз. Господи, безпомощни сме!

Цвете Мое, уверявам те, че Аз съм Истината и че Словото Ми² е Истината, но мнозина от Моите са забравили Словата Ми. Със закоравяло сърце, те търсят в мрака. Написано е,³ че ще излея Духа Си върху цялото човечество и че наново децата Ми ще пророкуват. Че ще дам сънища и видения на мнозина. Че ще дам дори и на последните измежду тях. Че ще ви обнадеждя и че ще ви насърча, показвайки ви чудни Знамения на небето и на земята.

Това са днешните Ми Знамения!⁴ Казах, че от устата на деца ще чуете Истината! На онези, които осъждат днешните Ми Божи Дела казвам следното: "Вашето вероотстъпничеството ви осъжда! Всички вие, които не вярвате и които превърнахте Градината Ми в пустиня, елате при Мен и се покайте!"⁵

Ела, дете Мое, обичам те. Имай Мира Ми. Яж от Мен, прилепи се за Мен. На твоята страна съм .

Обичам Те, Господи. Бъди прославен, Господи!

Помъчи се да запазиш Ученията Ми и да Ги следваш. Аз, Господ, те обичам . Присъствувам навсякъде, където си и Ми се усмихвай, когато Ме гледаш!… Блажени са простите в сърцето, защото тяхно е Царството на Небесата . Справедливостта ще надделее и Домът Ми ще бъде обновен с Простота, ще бъде покрит с Ненарушимост. Позволи Ми, дете Мое, да издълбая върху теб Божествените Си Слова. Няма да те разочаровам. Почини си в Сърцето Ми и нека Господът ти да си почине в твоето .

Иисус, дай ми сила, вяра и обич, за да изпълня Волята Ти. Научи ме да Ти се покорявам и да се смирявам, научи ме да прощавам на преследвачите си и да поправям злото с добро.

Уча те, Васула . Да,⁶ усмихни Ми се. Вярвай в Присъствието Ми. Бъди Ми вярна, бъди Мой образ.

Завършвайки тази страница от тетрадката си, станах, смятайки, че диктовката за деня е приключила, но няколко минути по-късно усетих особения подтик, който изпитвам обикновено, когато ме вика или, когато предстои да ме повика.

Иисус беше много развълнуван. Започнах и аз да чувствувам страданието на Бога. Знаех, че това, което чувствувам идва от Него, тъй като премина през цялото ми тяло. Чух вика Му на силно душевно вълнение как се отрази върху мен. Изтичах бързо, едва гледайки през сълзите, които пълнеха очите ми. Иисус страдаше, причиняваше Му болка да изрича и да пише това.

Да, Васула, Тялото Ми Ме боли. Точно в средата на Сърцето Ми е забито Острието на Меча.

Къде, Господи?

В самия Олтар и в дълбините на Фундамента Ми. Святото Ми Сърце кърви. В силната Си тревога се опитвах да ги предупредя. Стани, дъще Моя! Еклисия има нужда от теб. Домът Ми се намира в мрак, заради вероотстъпничеството и беззаконието, заради греховете им. Стадото Ми е разпиляно. Как викам отвисоко от Кръста Си! Ах, Петре!⁷ Идвам при теб, защото зная, че ти Ми остана верен. О, Петре!⁸ Погледни Сърцето Ми… Чуй виковете Ми, любима душа. Аз, Господ, не намирам обич, нито святост у тези Каин. Многобройни са, опустошиха Дома Ми. С какво ще се нахранят агнетата Ми, след като ръцете им са празни. Нямат нищо, за да им предоставят, тъй като превърнаха Фундамента Ми в пустиня.

Моли се, Петре, и ще те вдигна, за да видят отвисоко очите ти тази пустош и ще те накарам да проникнеш в Раната на Сърцето Ми, ще те накарам да видиш Острието на Меча. Сърцето ти ще извика от болка, когато го видиш. Петре, ще ти дам силата и смелостта, от които ще имаш нужда, за да можеш да го изтръгнеш .