|
17/18 март 1988
Кръвта Ми беше пролята, за да напои сърцата ви и да ви позволи да живеете в Светлината Ми. О, Сътворение, да не би Кръвта Ми да се проля напразно? Тази епоха ще ви каже: "Не слушайте, затворете си ушите, защото гласът, който чувате е със сигурност на дявола." Навремето, когато Даровете Ми биваха приемани, словата, които чувах от Своите към онези, които им говореха за призива Ми бяха следните: "Отвори, отвори ушите си, сине, защото може действително да е Бог, който те зове." Нека Сътворението Ми наново да прочете призива на Самуил Дъще Моя, изтощен съм. Остави Ме да си почина в сърцето ти, дете. О, ела, Господи!
Да, Господи. Иисус изглеждаше много натъжен и толкова уморен. Пиши Да, Господи. Това, което казва Бог е толкова вярно, тъй като мнозина от нас поставят дявола преди Бога. Света Терезия от Авила казва: "Не проумявам тези страхове, казваме: "О, дяволът, дяволът!" докато бихме могли да кажем: "Бог! Бог!" и да накараме дявола да трепери." Днес това явление е често, поставяме дявола на първо място. Някои ще се присмеят и ще кажат: "Отиди да се прегледаш, днес имаме добри лекари." Съществуват и онези, които се хвалят със знанията си по парапсихология, тъй като за тях Призивите на Бога са отживели времето си. Но най-лошото от всичко в Очите на Бога, това е лицемерието криещо се в дипломатическия отговор, нито да, нито не. Държат се като Пилат, просто измиват ръцете си, както направи той за нашия Господ. Знаете ли защо? Защото липсва Вярата. 18 март 1988
1 Самуил 3,8-9. |
Васула, чуй Гласа Ми, както в началото на Призива Ми. Много преди съществуването ти, бях призовал мнозина да Ми служат. Да, бяха благочестиви Дни, когато Благодатите биваха приемани. Повиках окаяни души и те никога не се усъмниха, че бях Аз, техният Бог и Спасител, който ги вика. И обкръжението им не се съмняваше, както се съмнява сега. Епохата ти, Васула, е мъртва. Осъждайки днешните Ми Дела, създадоха една пустиня и разпростряха тази пустош.