13 март 1988

Господи мой, благодаря Ти за всички благодати, които ми даде и особено за благодатта да съм така близо до Теб, по този своеобразен начин.

Васула, тези благодати ти бяха дадени за Интересите Ми и за Славата Ми. Позволи Ми да те използувам. Опитай се да схванеш коя е задачата ти. Ела, ще ти помогна, Васула. Аз пожелах да те вдъхновя, имай вяра, дете Моя. Аз пожелах да вдъхновя Своя Йоан¹ да поиска Нова Петдесетница. Това вдъхновение слиза от Мъдростта. А Новата Петдесетница Аз, Господ, ще я учредя върху самите основи на Фундамента Си. Ще ви обединя всички и ще се съберете всички под Един Единствен Пастир, Сътворение, и там ще основа Царството Си. Домът Ми ще царува в Мир и Обич и Сътворението Ми ще се възроди и ще стане отново като децата, невинно, без лукавост. Това ще бъде Голямото Завръщане, Възраждането, Призивът на Пастиря, Новата Петдесетница. Както в началото, когато християнството правеше първите си стъпки, едно дете, невинно, безкористно. Ах! Сътворение, почакай малко и ще видиш .

Васула ?

Да, Господи?

Почувствувай Ме, до теб съм. Вярваш ли го това, дете, въпреки че не можеш да Ме видиш с физическите си очи?

Да, Господи, вярвам, защото ме научи да Те виждам с очите на душата си, да Те чувствувам, както и да Те чувам и просто да вярвам.

Колко те обичам, гледайки как очите ти Ме търсят, защото зная, че имам до Себе Си едно простодушно дете, безсилно и нищожно. Съжалявам те, Васула, имайки те всред вълци. Никога няма да се отдалеча от теб. Благославям те, дете Мое . Остави Ме да те водя до края . Да?

Иисус, в действителност ли си там, където Те виждам?

Там съм. Любима, имай Мира Ми .

Ние? Господи?

Да, ние .