![]()
|
11 март 1988 - Пророчество След като казах трите молитви, чух от Небето божествени гласове да изричат: "Слава на Бога!" Иисус? Аз Съм. До теб съм. Моли се, любима, за завръщането на Русия при Мен О, Русия, Моя Русия! Колко Аз, Господ, те обичам.1 Колко плаках, виждайки те мъртва. Излях толкова горчиви и печални сълзи за теб, любима, когато те загубих и цялото Небе беше в траур за теб. Защо, защо, любима Моя, Ме беше отхвърлила, пронизвайки Сърцето Ми изпълнено с Обич и Нежност… Почувствувах до себе си Светата Богородица.
Да, Васула. В продължение на години, те умолявах да посветиш Русия. Сега, Господ и всички Свети Мъченици, чуха горещите ти молби и виковете ти. Не бяха напразни всичките ти жертви, любими. Сълзите ти не бяха пролети напразно. Тези сълзи бяха балсам за Раненото Сърце на Иисус. Възхвали Господа, Петре. Иисус се намира пред самите ти врати и чука. Мир на теб, Мир на всички вас 1 Бог говореше отново с такава обич, както само Той може да говори. 2 Внезапно Богородицата обърна главата си към Йоан-Павел II, сякаш той присъствуваше. Гласът Й когато произнасяше името му, беше много нежен и тъжен, изпълнен с особена обич към него. 3 Богородицата се опитваше да възспре сълзите си, но не успяваше. Казвайки тези думи, избухна в плач. Плачеше силно, изливайки много сълзи. Започнах и аз да плача с Нея. Почувствувах, че Светата ни Майка имаше слабост към Петър. |