ПАДНАЛИ СТЕ ТОЛКОВА НИСКО, КОЛКОТО СОДОМА


10 март 1988

Иисус?

Аз Съм . Мир на теб. Искаш ли да продължиш да работиш за Мен, Васула?

Желая да продължа, да, ако това е желанието на Господа.

Аз съм Господ, малка Моя. Аз съм Иисус, който те храня. Желая да разхубавиш Градината Ми. Желая да съживиш Църквата Ми. Следвай Ме и ще действувам в теб, чрез теб. Утоли жаждата Ми . Жертвенико! Запази жив Пламъка Ми, за да стопли ледените ветрове проникнали в сърцата на децата Ми. О, епоха, паднала си толкова ниско, колкото Содома и поколението ти е поколение на Каин. Колко малко са като Авел! Епохата ти е станала коравосърдечна.

Знаеш ли защо, Сътворение? Защото между вас липсва обичта. Забравихте Ме и не вярвате в днешните Ми Провиденчески Дела. Да, Сътворение… Мъртви са добродетелните дни, когато благодатите биваха приемани. Епоха на Нищета, ще те съживя! Ще излея в мъртвите ви сърца Сока Си, който ще ви излекува! О, колко ви обичам всички . Пиши.

Да, Господи.

Бог изглеждаше наранен и тъжен. Ако не беше Всемилостив и Грижовен, лесно би могъл да ни удари и да приключи с нас, но поради безмерното Си Милосърдие и безмерната Си Обич ни съжалява, прощава ни и ни лекува.

Да, обичам ви всички, независимо от състоянието, в което изпаднахте. Бих ли могъл да ви изоставя? Никога!

рспзгпэменп мЮнхмб ехсефЮсйп мзнхмЬфщн ерьменп мЮнхмб