8 март 1988

Петре! Намирам се сега пред самите ти врати. Прослави Тялото Ми. Ще обединя агнетата Си, дори и онези, които не принадлежат на тази кошара. Ще ги повикам и те ще разпознаят Гласа на Пастиря. Часовете минават и Завръщането Ми сега е съвсем близко. Обичта ще се завърне при вас като Обич и Царството Ми на земята ще бъде, както е на Небето, защото Справедливостта, Обичта и Мирът ще се излеят от Небето върху теб, Сътворение!

Васула, след като сега знаеш колко зависиш от Мен, своя Бог, ще се молиш ли повече? Обичам простите ти думи. Кажи Ми: "Обичам Те, Господи, дишам за Теб, усмихвам се на Теб, надявам се на Теб, вярвам в Теб, Ти си Радостта ми, Порива ми, Мира ми." ДА, кажи го на Мен, своя Свят Другар. Подели дните си с Мен.

Как желая децата Ми да осъзнаят близкото Ми Присъствие. Присъствувам толкова близо до тях, независимо къде, във всеки момент. Ако само можеха да го осъзнаят това, щяха да падат по-малко, да прегрешават по-малко. Кажи им, че желая да бъдат задушевни с Мен .

Ела, обичам те, обичай и ти своя Учител . От Устата Ми ще говориш, увенчавайки своя Бог с венци на Обич и Мир, замествайки Трънения Ми Венец и Аз, Господ, ще излея от Небесния Си Двор върху Сътворението Си Ненарушимост, Обич и Мир . Малко дете, приеми от своя Бог Мира. Напътих те, Васула Моя, оформих те и сега трябва да вървиш с Мен в Кървящото Ми Тяло, ръката ти притисната в Ръката Ми.

Следвай Ме и помни, не поглеждай нито наляво, нито надясно. Върви право напред, за да изпълниш задачата си. Не се страхувай. Ще разхубавя душата ти, за да можеш да изгониш и да обезоръжиш враговете Ми. Аз Господ, се намирам между всички вас. Пред самите ви врати. Аз съм! Нося със себе си три Венеца: един Венец на Мир, един Венец на Обич и един Венец на Справедливост.