|
7 март 1988 Стоях пред това откровение и го наблюдавах. Внезапно се смаях от огромния му обем и от работата съставляваща тези страници, които никога не бих могла сама да напиша за толкова кратко време! Обзе ме странно чувство, като шок! Сякаш започвах да осъзнавам всичко по-надълбоко. Бях потресена. Иисус? Наистина ли работихме заедно? Васула, ДА, НАИСТИНА РАБОТИХМЕ ЗАЕДНО!1 Искаш ли сега да Ме целунеш? Изправих се, все още потресена, насочих се, залитайки към образа от Светата Плащаница и целунах Иисус. Виждаш ли? Виждаш ли как се чувствуваш, когато леко повдигам воала, с който покрих очите ти? Ела, никога не се съмнявай в Провиденческите Ми Дела. Всички те се извършват, за да възстановя Дома Си и да събера агнетата Си. С Тях ще бъдат полети Лехите Ми. Ела, Аз, Господ, винаги ще ти напомням Присъствието Си О! Да, Господи! Ние.
1 От получения шок, започнах да плача и да треперя. |
