|
20 февруари 1988
Миналата година, Господ ми беше дал точната дата: тази, която Православната Църква следва, според православния календар. Нека сега бъде Мир помежду ви Зови Ме по-често, Васула. Припомни си Присъствието Ми, достави Ми удоволствие. Обичам те Обичам Те, Господи. Родос Бог ми позволи да посетя отново Родос. Бях поканена от онези, които знаеха за това откровение и искаха да се срещна и с други хора. Всички чуха, разбраха и възхвалиха Господа за Милосърдието Му. Мнозина получиха лични послания от Господа. Групата се увеличаваше с всеки изминат ден, мнозина се завръщаха при Бога, прославяйки Го. Дните минаваха като срещах хора и предавах посланията. Завръщанията при Бога и духовните лечения ставаха все повече и повече. Онези, които желаеха и бяха готови да следват програмата с посещения в църкви и параклиси ме последваха. Ходихме и в параклиси извън града. Отец Яни оповести това откровение на присъствуващите в богослужението в църквата си. Беше следобеда на 24-и февруари, празник на Светите Безсребърници. Същия ден бях поканена в църквата Свети Никола, придружаваха ме близо дванадесет госпожи, съпрузите на които следват и те това откровение, но бяха заети с професионалните си задължения. Отец Васили позволи на групата ни да оповестим откровението на дошлите за богослужението. Една госпожа прочете едно от посланията на Бога от Тетрадка 8. Нека Бог да работи сега в тях. 1 Това, че пости. |
Обичта е до теб. Дъще Моя, срещни Ме в началото на Премеждията Ми. Времето Ми наближава. Очаквам от теб жертва: вглъби се и пости. Васула, научи се от Фредерики. Пътищата й са Ми приятни.