![]()
|
4 февруари 1988 Днес сутринта Иисус беше толкова лесноразличим. Понякога толкова се страхувам, че всичко това може да е грешка, че е невъзможно да Го виждам действително, че само си представям, че Го виждам. Когато обаче тези съмнения ме нападат, Иисус винаги ме убеждава по един или друг начин, че всичко е точно така. Наистина ли си Ти, Иисус?
В тези моменти, когато Бог присъствува, се възнасям. Желая те никога да не свършат, нямам нужда от нищо друго, всичко наоколо става незначително, безмислено. Присъствието на Бога изпълва всяко празно място. Присъствието Му ви изпълва и се чувствувате цялостни, завършени. Виждам Иисус облечен така, както Го изобразяваме. Мога почти да чуя шумоленето на Плаща Му, звука от Стъпките Му. Сега стои от лявата ми страна, както съм коленичила пред масичката, върху която насреща ми е поставено изображението Му от Светата Плащаница и една икона на Светата Богородица с Младенеца. Иисус е на две крачки от мен. Святото Му Лице е самата Красота. Поиска ми да Го погледна, показа ми Сърцето Си: цялата Му Гръд е осветена, блести, сияе от Обич.
О, Васула, Васула Моя, колко те обичам! Многообичана душа, можеш да идваш при Мен, когато пожелаеш. Видя Сърцето Ми. В началото казвах редовно трите молитви, след това обаче спрях. Светата Богородица ми беше напомнила да продължа. Оттогава ги казвам редовно. Но не бях сигурна дали трябва да ги казвам всеки път, преди да започна писането - три или четири пъти на ден, като понякога диктувания текст е само едно изречение, или само веднъж, в началото на деня. Иисус ми обяснява тук, че денят с диктовката е този, който трябва да бъде започнат с трите молитви.
"Сътворение Мое, Мои сте, вие сте семето Ми. Любими, Аз съм вашият Спасител, ще се завърнете ли при Мен? Ще се хвърлите ли в Обятията Ми?Ще простя греховете ви.
Да, Господи, ще го направя 1 Послание, което Иисус ми беше продиктувал на 14.10.1986. |