![]()
|
3 февруари 1988 Васула, знаеш ли колко повече те обичам, когато идваш при Мен по този начин? Идваш при Мен окаяна и коленопреклонна. Излагаш Ми сърцето си. Сълзите ти, дете Мое, сълзи на обич и тъга по Мен, са балсам, който успокоява Раните Ми. О, дъще Моя, миро Мое, остатък Мой, колко те обичам! Въздишките ти, невесто, отекват като милиони слова на обич към Мен. Благословена от Ръката Ми, цвете Мое, не се отчайвай. Този път, Авел няма да бъде сломен… Авел ще живее. Да! Направи едно небе в сърцето си за Мен. Уморен съм. Имам нужда от отмора. Изпълни Ме с благоухание, цвете, успокой Ме с обичта си. Малка Моя, ще те облека отново с хубост, ще простя греховете ти и старите ти дрехи няма повече да ги има, ще се разхубавиш, цвете. Ще те обновя изцяло. Обичам те. Милостта Ми е върху теб Дева Мария: О, Васула, не се съмнявай, искам го от теб. Ще живееш само за Христос. Чашата Му е препълнена с греховете на света. Това е последното Му Послание. Ако го отрекат, ще оставя Ръката Му да падне върху тях. Няма да мога да Я задържам повече, натежала е. Утре,1 Васула, ще направя Чудото Си. Часът наближава.2
Същата вечер, ако дяволът беше свободен да ме нападне физически, щеше да ме убие. Нападна душата ми, измъчи ме, показвайки ми омразата си. 1 Тоест много скоро. 2 Дева Мария ми продиктува целия пасаж на гръцки. |