![]()
|
5 януари 1988 Прочитайки отново текста за Русия, която лежеше мъртва, горчиво заплаках.
Обичам я, Господи. Чувствувам състрадание към нея, Господи. Обичам я.
Господи, ще отидеш ли при нея да я възкресиш? Ще се завърне ли при Теб, о, Господи?
Боже мой, беше казал, че ще продължиш вчерашното Си послание.
Когато Русия стана зависима от Сатаната, понеже земята й беше безплодна, той й поднесе смъртоносния плод, който пази като резерва за онези, които обичам: убива постепенно, колкото повече яде човек, толкова повече се нуждае от него, смъртоносен е, убива бавно Господи, безпокоя се, защото ми поиска да благословя децата Ти от Гарабандал и да им оповестя Посланието Ти. 1 След това да срещна любимия Ти служител Йоан-Павел II, припомняйки си обещанието ми да измия краката му и да му прошепна в ухото словата, които Ти поиска да му предам. По-нататък, да поискам от Църковните власти да прочетат по какъв начин да започнат обединението, след това да им поискам да осветят Гарабандал и да ги накарам да разберат, че Гарабандал е действително продължението на Фатима. Също така да им кажа колко наскърбена е Светата ни Майка за това, че не бяха почетени появяванията Й в Гарабандал, повтаряйки грешката от Фатима. О! Господи! А сега и Русия… И от самото начало желаеш да разбера, че трябва да предам това послание на служителя Ти Йоан-Павел II, а аз още НИЩО не съм направила. Словото Ти тежи върху мен и е много тежко да го нося… Кажи го сега. Исках да кажа… съвсем сама. 2 Прости ми.
Това правят, Господи. И разпознавайки веднъж Словото Ми и радвайки се, Ръката Ми ще вдигне воала им, за да видят Славата Ми. Ела, ще ти прошепна в ухото ти Обичта Си. Радвай се, дъще Моя, Времето дойде ((((( 1 Това стана през 1991. 2 Почувствувах срам, но понеже Той е Истината, поиска ми да довърша изречението си. |