![]()
|
4 януари 1988 Васула! О, Васула!1 Една от любимите Ми дъщери лежи мъртва! Една твоя сестра! Коя лежи мъртва, Господи! Русия, любимата Ми дъщеря. Ела. Ела и ще ти я покажа. ПОГЛЕДНИ! Бог ме заведе в края на една пустиня и ми показа с показалеца Си и с протегната Ръка под жаркото слънце Своята дъщеря, една от сестрите ми, да лежи мъртва. Тялото й, освободено от тиранията, лежеше мъртво насред пустинята. Изглеждаше изоставена дори и в смъртта си. Беше умряла съвсем самичка, без никого до себе си, за да я утеши. Когато видях тази мъчителна гледка, избухнах в сълзи на съжаление. Заплаках горчиво, когато я видях в това състояние. О, не плачи, ще я възкреся, Васула, ще я възкреся за Славата Си. Ще я съживя, както съживих Лазар О, Боже, предизвикваш ми такава болка. Болката, която чувствуваш, не е нищо в сравнение с Моята Беше Ме напуснала и се беше обърнала срещу Мен. Обърна се срещу Мен, когато порасна. И когато дойде времето й да обикне, я повиках, за да подели с Мен Плаща Ми, но вместо това, тя си замина. Чувствувайки се зряла, повярва, че ще бъде способна да се храни от само себе си. Обърна Ми гръб и си замина. Обърна се в бяг като неверна съпруга Любима Моя, знаеш ли какво означава да губиш дъщеря? Сърцето Ми се късаше, заплаках. Сякаш не стигаше това, гордо и без никакво угризение, обяви открита война срещу Мен, своя Отец, и срещу всички свети Мъченици! Не вярваше вече в Мен. Престана да Ме боготвори, да се надява на Мен и да Ме обича След това, сякаш това не беше достатъчно, обърна се към Сатаната и се споразумя с него да му бъде вярна и да го боготвори, ако й предостави всичко онова, което тя пожелае Видях я да ходи гола и да се бори в собствената си кръв. Повиках я,2 но тя не поиска да чуе. Отново я повиках, но не чу Зова Ми. Вместо това Ме предизвика, повиквайки младите си сестри да подкрепят морала й. Ако отказваха, ги принуждаваше с ножа си. Не казах ли: "Който вдига нож, ще бъде погубен от нож?" Ограничих хляба й, за да има нужда от Хляба Ми, но тя предпочиташе да умре от глад, отколкото да се храни от Мен Дъще, спри сега, ще продължа същото послание утре. Ела, остави Ме да те благословя, дъще Моя. Яж от Мен. Ние? Да, Господи. 1 Гласът на Бога се чуваше настоятелен и същевременно тъжен. 2 Да не би във Фатима? Зададох си по-късно този въпрос. |